Русия чака Китай да я спаси от „кримския капан“

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Русия и Китай идват заедно в нови и нови точки от земното кълбо. Двете свръхсили запълват геополитическия вакуум, образуван, тъй като САЩ пренебрегват интересите на страните от третия свят. Тъкмо това се случва днес и в Украйна.

Идването на Китай в Крим радва киевската опозиция

Тези дни на Кримския полуостров пристигна официална делегация, включваща Чен Шанвън, зам.-председател на Асоциацията за руско-китайско приятелство, генералния директор на търговската вносно-износна компания „Кай Шен“ Чжао Кай и Чен Юн, председател на управата на компания „Хао Лан“.

Делегатите посетиха кримски винарски изби и санаториуми. Вадим Рабинович, депутат от групата на партия „Опозиционна платформа-За живота“ във Върховната рада, заяви, че в контекста на китайско-украинското захлаждане сближаването между Китай и Русия само ще се засилва.

Нека припомним, че след присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. Китай се въздържа да критикува Москва за нарушение на суверенитета на Украйна. А Москва косвено подкрепи растящото военнополитическо присъствие на Китай в Южнокитайско море, което дразни САЩ.

През 2015-2016 г. именно китайски компании, държавни и частни, подпомагаха Русия в изграждането на енергиен мост от континенталната част на страната до Крим. Китайски бизнесмени и туристи редовно посещават полуострова, разказват подробно и руските, и по-специално кримските издания. Това обаче не караше официален Киев да реагира толкова остро, както при сегашното посещение на делегацията, оглавявана от Чен Шанвън.

Как Киев използва „Миротворец“

Визитата на китайската делегация бе широко отразена в украинския печат, съзрял в нея предзнаменование за разширяване на китайското бизнес присъствие в Крим. Официален Киев естествено изрази недоволство от идването на китайските бизнесмени. И тримата делегати от Китай незабавно бяха включени в „Миротворец“ – украинска недържавна база данни за лица, предполагаемо застрашаващи националната сигурност на Украйна.

Всичко иде оттам, че визитата се състоя на фона на остра криза в украинско-китайските отношения, започнала с това, че на 11 март Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна реши да национализира големия запорожки производител на авиационни двигатели „Мотор Сич“.

Решението му сложи край на многомесечно напрежение – китайски бизнесмени, свързани според Украйна с военните, се бяха опитали да получат контролния пакет от акции на украинското предприятие, срещу което яростно възразиха САЩ.

Именно под натиска на Щатите украинските власти решиха в края на януари да разтрогнат сделката и да наложат санкции на китайските инвеститори.

В момента китайските компании се съдят с Украйна, настоявайки за обезщетение от 3,5 милиарда долара, а официален Пекин остро осъди украинското решение и призова Киев да зачита правата на китайския бизнес на своя територия.

Китай настоява: „Спрете политизацията!“

Решението за „Мотор Сич“ наистина бе непредвидливо, да не кажем провокационно, доколкото Китай си остава основен партньор на Украйна – вносът и износът между двете страни достигна през 2020 г. съответно 8,3 милиарда и 7,1 милиарда долара.

Нищо чудно, че при подобни действия от страна на Украйна китайците се опитаха да търсят нови опорни точки – включително в Русия. Кримските власти вече заявиха, че след отваряне на границите полуостровът ще може да посреща китайски туристи, има и перспективи за сътрудничество в хранителната промишленост и винопроизводството.

Междувременно официален Пекин настоя Украйна „да спре политизацията“ на китайската бизнес дейност на Кримския полуостров.

„Китайски компании поддържат контакти с Крим и сътрудничат с него според принципите на пазара. Това търговско сътрудничество не бива да се политизира“, заяви на брифинг на 15 март говорителят на външното министерство на Китай Чжао Лицзян.

Той добави, че китайският бизнес има „исторически връзки с Крим“ и Пекин се надява „заинтересованите страни да намерят чрез диалог и преговори достойно решение за съответния проблем“.

Ако четем между редовете, става дума Русия и Китай да се кооперират в още един нестабилен регион. Днес двете сили, ако не действат като преки съюзници, най-малкото избягват да се конкурират в други два ресурсоемки региона – в Африка и Латинска Америка.

С мащабните си инвестиции, развитите търговски, културни и образователни интереси Китай има къде повече лостове за влияние и на двата континента, отколкото Русия. На африканския континент той общо взето се ограничава с оръжейни доставки, но в Латинска Америка не само че продава оръжия, но сключва и изгодни енергийни сделки.

Както Пекин, така и Москва подкрепят правителствата на Венецуела, Куба и Никарагуа – онези същите, които дразнят Белия дом. Изводът е прост: без да следват обща стратегия, Русия и Китай просто запълват политическия вакуум, образуван в резултат на това, че САЩ пренебрегват интересите на страните от Третия свят.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.