Защо някои забогатяват

„Вашият личен опит с парите съставлява може би 0,00000001% от случващото се в света, и може би 80% от начина, по който си мислите, че действа светът”, предупреждава Моргън Хаузел в началото на „Психология на забогатяването” (изд. „Ера”, превод Гриша Атанасов).

И продължава: „Затова еднакво умни хора могат да се разминават по линия на това как и защо се случват рецесиите, как трябва да инвестират парите си, какво да определят за приоритет, колко рискове трябва да поемат и т.н.”.

И още: „В коя друга индустрия някой без висше образование, без обучение, без основа, без официален опит и без връзки, може да превъзхожда категорично друг с най-добро образование, с най-добро обучение и с най-добри връзки?” – за финансовата „индустрия”, ако я наречем така.

Интонацията е характерно американска, примерът още по: някой си Роналд Рийд. Който се препитавал с обслужване на коли на бензиностанция и миене пода в универсален магазин. Умрял на 92 и оставил завещание с $2 млн. на доведените си деца и $6 млн. на местната болница и библиотека.

Човекът спестявал и инвестирал дребните суми в акции на „сини чипове”… Хаузел не се опитва да научи американците, защото те са му адресата – как да забогатеят.

Макар че обобщения от сорта „Доброто инвестиране не означава задължително да вземаш добри решения. То означава никога да не се издънваш”, или „Да разполагаш с времето си е най-високият дивидент, който носят парите”, или „Никой не се впечатлява от притежанията ти толкова, колкото самият ти”, или „Спестените пари са разликата между егото и доходите ти, а богатството е това, което не виждаш” са заредени с достатъчно практичност.

Той сякаш се опитва да предпази мераклията от свръхмерак: „Инвестирането не е строга наука”.

Щедростта на Хаузел е във възможността за различен прочит. Дали ще търсим ключа към забогатяването? Ако някой го намери, ще затвърди 80-те процента от първия цитат.

Неамериканският прочит е сякаш в споделената трезвост към американската мечта и в по-кротката мисъл за парите.

От Книжен ъгъл