Българската авиация все още е вън от ЕС
Брюксел може да забави махането на предпазната клауза за въздушния транспорт
Брюксел може да забави премахването на предпазната клауза за българския въздушен транспорт заради тромавата бюрократична система, алармира Асоциацията на българските авиокомпании(АБА). Това може да стане въпреки изключително положителните резултати от последната проверка на ЕАСА (Европейската агенция за авиационна безопасност), защото досега България е единствената държава в Европейския съюз, на която е поставяна подобна клауза и Европейската комисия (ЕК) няма опит в процедурите по премахването й. „Като се вземе под внимание продължаващото подобрение, Българската гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) сега показва способността си да изпълнява своите регулаторни задължения по идентичен начин като другите присъединили се държави в ЕС“, се казва в заключителния доклад на инспекцията от ЕАСА, получен в Министерството на транспорта. От общо 45 забележки в техническата област, направени в края на 2006 г., заради които ЕК не пусна българската авиация в Европейския съюз в началото на 2007 г., са паднали всички с изключение на 6-7 незначителни препоръки, каквито имат и авиациите на другите страни-членки, казва шефът на ГВА Захари Алексиев. Едната от тях, например, е че нямаме достатъчно добра система за управление на качеството, поясни Алексиев.
България продължава да е в странната позиция да бъде вътре в ЕС и едновременно с това вън от него по отношение на своята авиация. За една година авиобизнесът е загубил около 60 млн. евро заради неравностойното си положение. Става въпрос за пазар от 6 милиона пътника с приходи от 1 млрд. евро годишно и е важно какъв дял от него ще бъде български, обясни Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.
Чуждите авиокомпании могат да летят, когато поискат, където поискат и колкото пъти поискат до България и в България, а българските изпълняват редовни полети до държавите от ЕС само въз основа на двустранни споразумения и нямат право на полети между летища в общността. Срещу нашите компании летят класически и лоукост компании. Те имат право дори да возят пътници по дестинациите София – Варна и София – Бургас.
Без усилията на външния министър, на нашите посланици в Брюксел и в основните европейски страни, без преките ангажименти на министъра по европейска интеграция и на нашия европейски комисар, най-вероятно трудно ще видим клаузата свалена, предупреди Станулов. През 2006 г. шефът на АБА нееднократно предупреждава транспортно министерство и чиновниците в ГВА за опасността, надвиснала над българската авиация, но проблемът е омаловажаван, докато не става реалност.
Ожесточаване на конкуренцията на пазара на полетите от и до България е характерно за първата година на членство на България в ЕС. На българския пазар стъпиха нови чуждестранни авиопревозвачи, а досегашните разшириха позициите си, показва анализът на АБА.
Българският пазар има ръст между 10 и 12 процента през 2007 г., а средният ръст на въздушните превози в света е между 6 и 8 процента. Подобна тенденция на увеличение е имало във всички новоприети в ЕС държави през първата година от членството им. В Полша ръстът е бил 65%. Миналата година от и до български летища са летели 5,983 милиона пътници, при 5, 378 милиона през 2006 г.
Ето как се разпределят пътниците от и за България между българските и чуждестранни авиокомпании. Българските компании са превозили 2,2 милиона пътника, а чуждестранните – 3,786 милиона или пазарният дял е 37% срещу 63% в полза на чуждите авиокомпании.
Само при редовните превози има ръст от 31% през 2007 г. , спрямо 2006 г. В цифри това са 2, 957 млн. пътника за 2007 г. Чуждите компании са превозили 2,128 милиона души по редовни линии, българските превозвачи – само 830 000. Причината е, че при пълното отваряне на нашия пазар за европейските превозвачи от януари 2007 г., те преобразуват голяма част от чартърните си полети в редовни линии.
Първата година в Европейския съюз беше изключително трудна за българската авиация, защото тя бе принудена да работи предимно в рестрикция, обясни Станулов. Трудна за авиокомпаниите, които превозват пътници, и унищожителна за карго авиацията. След изваждането на 30 товарни самолета руско производство от Националния регистър на въздухоплавателните средства, България остана без товарни превози. 5 авиокомпании са или напълно ликвидирани с отнети лицензи или рязко са намалили операциите си и фактически са приключили своите товарни, търговски полети като „Брайт авиейшън” и „Ер София“. „Хели Ер“ е спряла да лети с Ан 12, „Ер Скорпио“ с Ан 24. „Вега еърлайнс” също е спряла всички свои търговски товарни полети. Радостната новина е, че тя и някои други авиокомпании като „Авио старт”, „Хели ер“, „Ер София“, „Ер Скорпио“ се опитват да възстановят операциите със самолети от западен тип. На пазара на товарните превози има намерение да стъпи сериозно и „България Ер“, въпреки че нейните шефове признават, че са закъснели да заемат освободената ниша.
Причината за закриването на българската карго авиация е, че тя е била изцяло базирана на руски самолети, а ЕС поиска след присъединяването ни да бъдат изключени от националния регистър самолетите Ан 12 , Ан 24 и Ан 26, които нямат европейски типов сертификат и не отговарят на европейските стандарти. Европейският съюз е толкова категоричен спрямо тези самолети, че след като българските авиокомпании направили опит да ги регистрират в Сърбия и Молдова, техните администрации за гражданска авиация са били предупредени от европейските органи за авиационна безопасност за включване в черния списък и забрана да летят до държави от общността. Затова двете държави също извадиха от регистрите си тези модели самолети.
Предпазната клауза е затворила чуждия пазар и за българските ремонтни авиотехнически бази. Те не могат да привличат чужди клиенти, въпреки че имат възможност да ремонтират по 70-80 самолета годишно, тоест имат капацитет, надхвърлящ два-три пъти нашите нужди. Засегнати са тренинг центровете за квалификация и обучение на пилоти, които също не могат да работят за чуждия пазар. До юни е максималният срок, който авиобизнесът поставя на транспортното министерство и правителството да върнат европейския пазар на българската авиация. Българската авиация ще понесе огромни икономически загуби, ако премахването на предпазната клауза се проточи.