Завръщането на джихадистите: ЕС се опитва да печели време

Феминистки палят знамето на Ислямска държава на протест в Париж. Снимка: от видео

Почти навсякъде дебатът бушува и политическият отговор е неизменен: европейските правителства не са склонни да репатрират свои граждани, заминали, за да участват в джихада в Сирия, отлагайки за по-късно справянето с бомба със закъснител.

От няколко години и особено след края на самообявилия се халифат на групировката „Ислямска държава“ (ИД) през март 2019 г., експерти и служители по сигурността в Европа настояват за връщане в техните родни държави на чуждестранни джихадисти, на техните съпруги и деца.

Около 43 000 чужденци все още са задържани от кюрдите в Североизточна Сирия, като мъжете са в затвори, а жените и децата – в лагери, според организацията „Хюман райтс уоч“. Сред тях има около 27 500 непълнолетни чужденци.

Проектът обаче се сблъсква с враждебно обществено мнение. Според проучване, публикувано в началото на 2019 г., две трети от французите не искат децата на джихадистите да се връщат, опасявайки се най-вече, че във Франция те ще се превърнат в джихадисти.

Белгия

В началото на март белгийският министър-председател Александер де Кро разбуни духовете с изказване, че желае „да направи всичко възможно“ за завръщането на белгийски деца. „В тези лагери има утрешни терористи и ние не можем да го допуснем“, заяви той.

Макар че няколко държави върнаха деца, най-често сираци, жени и дори няколко мъже, това волунтаристично изявление е първо по рода си в Европейския съюз.

„В Белгия пречките са премахнати в полза на нов политически контекст“, смята Тома Ренар, изследовател в института „Егмонд“ – белгийски независим мозъчен тръст. Той изтъква по-конкретно, че в средносрочен план в кралството не се предвиждат избори. „Най-добрият период за действие, съобразно препоръките на службите по сигурността, беше това да стане възможно най-скоро на законодателно равнище.“

Ако изпълни обещанията си, Белгия ще стане първата държава от ЕС, която ще върне всички деца на свои граждани от Сирия. По-голямата част от съседните й държави се справят поотделно с всеки случай, изисквайки да бъдат връщани само сираци или деца, чиито майки са се съгласили да ги пуснат да заминат.

За пълнолетните обаче, предпазливостта остава по-голяма. Много национални органи са единодушни с Лондон, който смята, че те трябва да бъдат съдени „от най-подходящия съд, който често е в региона, където са били извършени престъпленията“.

Франция, от своя страна, върна 35 деца, навличайки си критики за тази политика „капка по капка“. Но тя продължава освен това да препоръчва настоятелно съдебен процес на място за родителите. Становище, което повдига въпроси по-специално за зачитането на правото на защита.

Опасно отлагане на въпроса

Що се отнася до Норвегия, тя се отказва да репатрира пълнолетните, но направи изключение за жена от пакистански произход и двете й деца, за едното от които беше казано, че е тежко болно. Това решение предизвика гнева на десните популисти, които се възползваха от случая, за да затръшнат вратата на правителствената коалиция.

Анализаторите обаче са единодушни. Охраната на лагерите е под всякаква критика, с коптори под открито небе под влиянието на кадри на ИД, с детски ясли за чираци-джихадисти, отгледани в насилие и омраза към Запада. „Има сигнали за случаи на радикализация, обучение, набиране на средства и подстрекаване за операции навън“ в лагера Ал Хол, пишеше през февруари в доклад до Съвета за сигурност на ООН. „Някои задържани възприемат „Ал Хол“ като последния остатък от халифата“.

Ситуацията се влошава с всеки изминал месец. Сред хората на място някои са били разочаровани от ИД, но не могат да се откъснат от нея без страх от отмъщение. За тях „нехуманното неясно колко дълго задържане може да увеличи риска те да се насочат или да се върнат към насилието“, смята Мери Бет Алтие, преподавателка от университета в Ню Йорк.

На равнище ЕС въпросът е табу. Сигурността се изплъзва от прерогативите на Брюксел и страните членки отказват тази тема да активизира европейските съвети. Единствените, които публично говорят за това, са евродепутати, както и Жил де Керков – координатор на ЕС за борбата срещу тероризма.

„В този момента съществува малък времеви отрязък, от един или няколко месеца, докато лагерите са под контрола на арабско-кюрдската коалиция Сирийски демократични или (СДС), който е важно да бъде използван“, заяви в края на 2019 г. Кристиане Хьон, главна съветничка на г-н Де Керков.

Напразно. „Чисто политическите разсъждения в крайна сметка са елиминирани“, констатира Тома Ренар. „Не се предполага да вземем трудно решение днес и оставяме следващите правителства да се оправят с последствията, с огромна несигурност. Това е рисков залог.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.