Лудостта четене – според есетата на Елиът Уайнбъргър

„Джибрил даде на Мохамед една дюля, която той разряза; появи се една хури с дълги черни мигли, която носеше седемдесет зелени одежди и седемдесет жълти одежди от толкова фина тъкан – тя самата беше толкова прозрачна, – че костният мозък на глезените й се виждаше като пламъка в стъклена лампа. „Коя си ти?”, попита той. „Името ми е Щастие. Горната част на тялото ми е от камфор, средната от амбра, долната от мускус. Аз бях омесена във водите на живота. Бог ми каза да бъда и ето аз съм.” – какво е това? Есе, според Елиът Уайнбъргър. От есето „Мохамед” в „Истинско нещо” (Колибри, превод Стоян Гяуров). Книга с 34 есета. Американски писател (1949) нюйоркчанин, политически публицист, плодовит преводач на Октавио Пас и Борхес, изявен познавач на класическата китайска поезия. Протестиращи срещу инвазията в Ирак посрещат през 2006 г. Джордж Буш в Германия с прочит на политически текст на Уайнбъргър.

Още нещо: „Източният вятър разтопява леда; спящите създания се пробуждат; видрите жертвопринасят риба; гъските отлитат на север. Небесният етер слиза, земният етер се изкачва. Големият историк информира императора, че силата на деня е Дървото. Императорът остава в Североизточните покои. През първия ден той отива с плуг на полето и преорава три пъти, като отправя молитви за щедра жътва. Той заповядва на Полевите инспектори да поддържат добре очертанията и междите, така че селяните да нямат оплаквания. Склонове и оврази, хълмове, долини и мочурища биват инспектирани, за да се определи кои места са най-подходящи за засяване с всяко от Петте зърна. На Управитела на музиката е наредено да отиде в училището и да започне да репетира танците”. „Пролет” по класическата китайска поезия. Плюс есета за другите 3 сезона.

„Никога не измислям нищо”, казва Уайнбъргър за есетата си в интервю. Не добавя нищо от себе си. Не тълкува. Те са негово огледало на прочетеното и толкова. Ерудиция – да. Впечатлението е, че е изчерпателен, но той отговаря: „Не съм учен”. Това е неговото прочетено. Ще кажете: Колцина са познавачите на класическата китайска поезия, че Уайнбъргър да не изглежда внушителен? С неща като „Стихотворение, написано на път към моята екзекуция” се превръща в отделен жанр”. Но да вземем есето за културата Наска, популярната западняшка тема за грандиозните рисунки по перуанската пустиня. Превъзходно въведение към проблема „Наска”. Или есето „Носорогът”. „Първият носорог в Европа е докаран в Лисабон на 20 май 1515 г.”. Вторият през 1579 г., третият през 1684 г. и т.н. До днешната зла участ на горкото животно.

Да се върнем в „Мохамед” и въпроса „Какво е това?”. Поезия е. Поема е даже есето за Наска. „Есетата ми не са стихотворения, тъй като не са плод на въображението ми”, контрира Уайнбъргър. Но то не зависи от него, а от читателя. И все пак Уайнбъргър – това е четенето. Безумното, ирационално, лакомо, необуздано, ненаситно на теми. Заробващата свобода на четенето.

Жена го диагностицира рационално, че кой друг – в есето „Мандейците”: „В техните свитъци се разказва историята на Динанукхт, получовек, полукнига, който седи край водите между световете и чете себе си. Една малка книга на име Дисай идва при него и казва: „Има Живот, който е съществувал от самото начало, има и Истина, която е съществувала още преди началото… Динанукхт започва изкачването си през горните светове и накрая стига до последния свят преди самия Свят на светлината, където се съхраняват всички противоречия на света, както и душите на все още неродените мандейци. Динанукхт иска да продължи пътуването си, но му казват, че трябва да се върне обратно, за да разкаже на другите какво е видял. Когато се връща, жена му Нураита решава, че е полудял”.

От Книжен ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.