Грипче, ковидче, болница, и втори месец след това няма оправяне

Венци Мицов – селфи от болницата.

Някой се шегуват с епидемията, но докато не ти дойде до главата, не можеш да разбереш какво е. Ето една хроника на преживелия средно тежък Ковид 19 Венци Мицов, музикант, бивш общински съветник в София от „Глас народен”, автор на „Офнюз” и популярен коментатор във Фейсбук.

…Това е да си Марко Тотев. Кой да знае, че докато съм чакал да се ваксинирам, ще се заразя с това, срещу което се ваксинирам.

Няколко дни по- късно, след като температурата не спадаше, Марко Тотев си направи изследвания, сред които PCR тест и скенер. И познайте какъв беше резултата – ковидче и пневмония.

Днес Марко Тотев лежи в ковид отделението в Александровска, получава коктейл от антибиотици и всякакви други знайни и незнайни медикаменти.

Пазете се! Човек вече не знае къде ще я залепи тая гад… Иначе лечението ми е с два вида антибиотици – „Цефалексин” и „Доксициклин” (тоя май и за трипер го даваха), вечер получавам щедра доза „Ремдесивир”, по 4 инжекции в корема всеки ден (противосъсирващ медикамент), „Колхицин”, „Антистенокардин”.
Гледам позитивно на ситуацията (нали съм с позитивен PCR). А после, когато теста стане негативен, ще се изпълня с негативизъм :)

Как преминава един ден в ковид отделение?…

Като начало, ако решите да се поглезите с един разкошен ковид, имайте предвид, че ще ви се наложи да поостанете в отделение, в което, за разлика от всички останали отделения, нямате особено много права. Защото сте под карантина! Нещо неясно?

Когато постъпвате в ковид отделение, трябва да притежавате:
– здраи вени
– здрав стомах
– здрава психика

Здравият стомах ще ви е нужен да поглъщате по 4 колхицина на ден, гарнирани с 6 антистенокардина, 4 ампули витамин С и още куп неща, за които не смея и да питам за какво са. Ако си мислите, че поглъщането на тези неща е лесна работа, трябва да ви уверя, че не е. Усещането, че искате сега, в точно този момент да повърнете всичко на пода е толкова силно, че понякога само ранното ми тоталитарно възпитание успява да ме възпре от подобна декадентска проява.

Денят тук протича така. В 5 сутринта влиза дежурната сестра. Тя мери температурата ви, сатурацията, кръвното. После започва да ви поставя първите за деня системи. Два антибиотика, комбинирани с лекарство за отхрачване.

Е, случват се и инциденти. Вчера напромер ми се откачи абоката и трябваше да намерим вена, която да го поеме. Но понеже постоянно ви вземат кръв, това също започва да не е лесно.

Ако лежите в ковид отделение, станете рано, за да използвате спокойно тоалетната. После, когато и другите станат вече не е толкова спокойно.

Можете да пиете кафе. То се прави така – наливате си гореща вода от чешмата в кенефа. Наливате едно нескафе 3 в 1 и разбърквате. После пиете от този приветлив бълвоч (в случай, че имате вкус и обоняние, де).

Следва визитация. Двама лекари гледат строго изпод скафандрите. И след това започва тоталното безвремие. То продължава до 18 часа вечерта, когато са новите системи.

А, пропуснах ли да кажа за онези 4 инжекции в корема дневно? Те се понасят, много тънички игли. И по-зле е било.

Най-депресивно е вечер. Таман си легнеш и идва нощна визитация. Температура, сатурация, кръвно.

Горе-долу е това. Иначе седите, опитвате се да не повърнете и четете как някакви хора си играят на политика. Абе, да ви пикам на политиката, скъпи ми приятели…

Поздрави от ковид отделението на Александровска.

Тук екипа е много, ама много добър! Хората са отдадени на работата си и влизат в тоя ад без да се страхуват. Аз не бих издържал.

 

Егати, прибрах се вчера от болницата

 

Викам си – супер, сега ще е по-лабаво, обаче не.
Тази сутрин се събудих за сутрешна визитация, станах, измерих си сатурацията, температурата, изпих си хапчетата и чак сега се сетих, че продължавам да живея по дневния ред на болницата.
Както и да е, днес ще се сдобия с още:
– два антибиотика
– „Хепарин“ („Клексан“ – антикоагулант), който сам майсторски ще забождам в търбуха си.
– цинк, витамин Д, мелатонин, бля-бля-бля.
И така нататък и така нататък. Освен това съм опасан с уред, който мери температура, сатурация, чудеса и изпраща всичко в болницата, където ще ме наблюдават.

Иначе състоянието ми е следното – в крайна фаза на ковид съм, разликата между двата скенера е – вчерашният вече не показва пневмония.

Най-отвратителното на ковида в момента е това, че постоянно ви се запушва носа от едни гадни съсиреци.

С това дългия маратон по чистене на последиците от COVID – 19 при мен продължава.

Вчера успях сам, с тия два грациозни крака да изходя 2700 крачки – до скенера.
А бе май ще ме бъде! Да са живи и здрави лекарите и приятелите, които бяха с мен тия дни.

 

Днес изтече карантината ми

 

От 2 март насам съм или в болница, или у дома. Днес приключи и лечението с антибиотици. Любимите ми таблетки намаляват чувствително, „Панцеф“ и „Доксициклин“ вече са изпити по предписание, колхицина (няма по-гадно лекарство на света) вече е само по една таблетка дневно.

Постепенно, бавно и славно се раздвижвам, без да си давам зор, за да не направя някоя беля.
Инжекциите с „Хепарин” намаляват наполовина, така ще е в следващия месец. А след това посещение за изследвания, консултации с кардиолог.

Това, което научих през този адски месец март е много важно.

Човек разбира какво е имал чак когато го загуби. Помнете това, когато пишете статуси в социалките, правейки се на безсмъртни. Не случайно латинската сентенция “Memento mori” се е превърнала в безсмъртна мъдрост.

Няма думи да изразя благодарността си към няколко светли хора, на които дължа факта, че в момента мога да ви пиша! Те си знаят – всички в УМБАЛ „Александровска“.

Болестта ми показа, че дори когато целия малоумен мейнстрийм е срещу нас, ние трябва да се опълчим. Няма и не бива да мълчим, когато срещу нас са изправени зомбирани тълпи от анонимни и не чак толкова анонимни полезни идиоти.

 

Постковид ежедневие

 

Повече от месец, откакто се заразих с китайската гадинка, минах болница и така нататък…
След като ме изписаха на 8 март продължих да блъскам всевъзможни лекарства, които, едно по едно отпадаха от менюто ми – антибиотици, противогъбични, други екстри.

Към днешна дата животът продължава уж така, както си е бил допреди заразата, но не съвсем. Защото, дори да си се излекувал, не си прескочил напълно трапа. Особено ако си е рискова група (а аз съм в такава).

Бях чел за постковид синдрома, но не знаех, че нещата са толкова странни, колкото са в действителност.

1. Умора – повярвайте ми, такъв тип умора не съм си представял, че съществува. Нещата стоят горе – долу по тоя начин – седите си, вечерта, пред телевизора. И в един миг внезапно оттичате – сякаш сте били включени в тока и някой ви е дръпнал щепсела.

2. Концентрация – като цяло тук нещата са прилични, но ако преди съм успявал да напиша една дописка за сайта, в който бачкам, за 20 минути, сега ми трябват 30. Демек – поне една трета демидж след китайския купон в тялото ми.

3. Запушен нос – още в началото на болестта носът ми взе да се запушва. И в него се образуваха едни кървави съсиреци. Които се махаха след промивка с физеологичен разтвор. По някоя време започнаха да излизат и ранички. Носът ми продължава да се запушва нощем. Което е причината да се будя около 5,40 – 6 часа сутринта. Ранобуден съм, но… Спрях да ползвам капки за нос, защото те в един момент започват да прецакват положението. Сега свикнах и с този симптом.

4. Болки в различни места на тялото. Всеки ден ви боли на различно място. Например – мускул, който се намира от лявата страна на гърдите ви. И който ви кара да мислите, че всеки момент ще получите инфаркт. А после, като го напипате и масажирате (или раздвижите с упражнения), всичко се оправя. Понякога ви боли всичко и започвате да си мерите температурата. Не, няма, тя е между 36,2 и 36,5.

5. Кашлица – бях много притеснен, защото при мен има една гърлена кашлица. Получава се рефлукс, който очевидно нахлува чак до гърлото и започвам да кашлям. Проблемът се реши донякъде с неядене – хапвам най – късно в 17 часа, а следващото ми ядене е чак в 12 на другия ден. Пих сироп за кашлица, но после го спрях.

6. Паник атаки – не съм вярвал, че ще получа паник атаки. Даже им се подигравах. Сега всеки ден получавам по няколко пъти – ту имам чувството, че всеки момент ще получа инфаркт. Ту, че не мога да дишам. Ту нещо подобно. Разбира се, нито имам проблеми със сърцето (да чукна на дърво), нито със сатурацията. Четох много по темата, защото се имам за корав. Оказа се, че не психиката е виновна, а процесите, които се случват в тялото ни след болестта.

Колко дълго ще продължат всички симптоми – не знам. Заредил съм се с търпение. След две седмици ще ходя на контролни прегледи. Дотогава продължава терапията с „Клексан”, „Антистенокардин”, постепенно намаляващи дози „Колхицин”, витамини, цинк, селен, „Фиброзим”. Странна, безумна болест, която отказва да ви напусне дори когато вече сте я победили…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.