Ирак: Евреите вече се броят на пръстите на едната ръка

Изоставен еврейски квартал в Багдад. Снимка: видеокадър

Когато доктор Дафер Елияху почина, шокът беше голям в Ирак. Не само, защото той лекуваше безплатно най-нуждаещите се, но също и защото със смъртта му, в страната останаха само четирима евреи, произхождащи от една едно време много бройна общност.

В еврейското гробище на Хабибия в Багдад, приклещено между Паметника на мъчениците, издигнат от Саддам Хюсеин и шиитския бастион на Садр сити, стар мюсюлманин продължава да поддържа гробовете, но посетителите са малко.

На погребението на доктор Елияху „аз се молих на гроба му“, разказва сестра му. „Имаше приятели“ от други вероизповедания, които се помолиха всеки по свой начин, допълва тя, но отказва да каже името си.

Тази еврейска молитва посред бял ден е рядко събитие, защото има само една синагога, която отваря врати от време на време в Багдад и няма нито един равин.

Корените на евреите в Ирак обаче датират отпреди 2600 години. Те пристигнаха тук като затворници през 586 г. преди Христа, когато, според традицията, вавилонският цар Навуходоносор Втори разруши храма на Соломон в Ерусалим.

В Ирак те написаха Талмуда на Вавилон – на същата тази земя, където се роди патриархът Авраам и където се намира Едемската градина, според традицията, в центъра на месопотамските тресавища.

Близо 2500 години по-късно в Багдад под османското владичество, евреите са втората общност в столицата и 40 процента от нейните жители.

В началото на миналия век почивният ден беше събота – деня на шабат – а не петъка на мюсюлманите, както е днес. Министърът на финансите се казва Сасун Ескел и успява да впечатли силно британската пътешественичка и авантюристка Гертруд Бел.

„Зле приети“

А днес хората се молят у дома и знаят, че когато се явят пред администрацията с еврейско име, биват зле приети, казва един добър познавач на евреите от Багдад, която също предпочита да запази анонимност.

И преди всичко днес има само четирима евреи с иракска националност, чиито двама родители са евреи в цял федерален Ирак, извън Кюрдистан, казва Едуин Шукър, евреин, роден в Ирак през 1955 г. и живеещ в изгнание от 16 години във Великобритания.

Всичко се промени с първите погроми. През юни 1941 г. погромът „Фархуд“ завърша с над 100 убити в Багдад.

През 1948 г. е създаден Израел, след война, по-специално срещу Ирак. Почти всички от 150-те хиляди евреи в Ирак поемат по пътя на изгнанието, било то доброволно или по принуда.

Техните документи за самоличност са им отнети, за да бъдат заменени с документи, които ги превръщат в мишена навсякъде, където ги показват.

Повечето предпочитат да подписват документи, в които те казват, че заминават доброволно и се отказват от националността си и от тяхното имущество. До днес законът забранява на тези лишили се сами от националност хора да се връщат.

През 1951 г. 96 процента от еврейската общност замина. Голяма част я последва по-късно, след публичните обесвания на „израелски шпиони“ през 1969 г. от партията Баас, която току-що бе извършила своя държавен преврат.

Законът наказва по това време със смърт онези, които възхваляват ционизма, като този член все още не е премахнат.

В търсене на „нормален живот“ другаде

Войната между Иран и Ирак, инвазията на Кувейт, международното ембарго, американската окупация през 2003 г., вълната от насилие, която последва, водят постепенно до намаляването на общността, която в края на 2009 г. наброява само осем членове, според американска дипломатическа грама.

И стопяването на тази общност продължава – бижутер, заплашен от членове на милиции, които са хвърлили око на неговите бижута, напуска страната.

След това Амер Муса Насим, внук на прочутия писател и икономист Мир Басри, напуска страната през 2011 г. На 38 години той разказва, че е излязъл от Багдад, за да води нормален живот и да се ожени, защото в Багдад последните евреи са по това време възрастни дами. Преди шест месеца едната от тях умира – Сит Марсел, неуморна защитничка на общността. А на 1 март почина и доктор Елияху.

За сметка на това в Израел има 219 00 евреи от иракски произход, тоест най-големият контингент евреи, дошли от Азия. В Ирак те оставиха къщи и синагоги, които до 2003 г. бяха в перфектно състояние и с ясен собственик, казва Шукер. „Достатъчен беше само един вот в парламента, за да се върне всичко на семействата“, допълва той.

Днес обаче в една страна, където царят корупция и разхищение, тези сгради със заключени врати рухват насред безразличието, предизвайки алчността на онези, които се възползват от войните.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.