Откъс: Те искаха да свалят Ленин

„Заговорът срещу Ленин. Историята на една непозната война“ (Ера, превод Марин Загорчев) е историята на шепа тайни агенти и на руснаци, противници на режима, които възнамеряват да превземат Москва, воюват срещу Червената армия и организират държавен преврат срещу съветския лидер Владимир Илич Ленин.

Целта на съюзниците е да поставят техен избраник, който да върне Русия във войната срещу Германия. Последствията са ужасяващи – хиляди са арестувани и разстреляни, както военни, така и цивилни.

Когато през октомври 1917 г. Ленин взема властта и извежда Русия от Първата световна война, съюзниците трябва да предприемат действия срещу нарастващото му влияние. По нареждане на лидерите във Вашингтон, Париж и Лондон няколко оперативни служители в Москва подготвят опасния заговор.

Операцията остава в историята като един от най-дръзките шпионски заговори. Историците я считат за неофициалното начало на Студената война. Барнс Кар прави единствено по рода си, изключително задълбочено изследване по темата. Той подбира неизвестни досега подробности от архивите на 20 век, за да ни разкаже за печалните събития. Следва откъс.

Военновременните митарства на Ксенофонт Каламатиано от Русия до Америка и после обратно до Москва за самоубийствената му мисия вероятно започват с едно писмо, което той пише на 11 май 1915 г. до Самюъл Н. Харпър, „Уудлоун авеню“ 5728, Чикаго. Харпър е състудент на Каламатиано от Чикагския университет. Връстници са, завършили заедно.
„Във връзка с нашите предишни разговори по тази тема – пише Каламатиано, – Съединените щати изпитват остър недостиг на кадри, подготвени за работа на чуждестранна почва“. Отбелязва, че младите германци отиват в различни чужди страни, за да завършат образованието си, и така „специално се подготвят“ за чуждестранна работа. „Бих предложил някои американски младежи, които се интересуват и отговарят на изискванията за такова обучение, да заминават направо за Русия с цел да поживеят там от една до три години само за да се запознаят с езика и търговските обичаи на страната и по-късно да използват тези знания като актив“, продължава той. Ако Харпър одобри тази идея и избере няколко подходящи кандидати, пише Каламатиано, „ще придвижа напред нещата с нашето общо начинание“ и може би „ще бъда в позиция да им помогна от другата страна“. Става дума за Руската търговско-промишлена асоциация в Москва. Каламатиано е представител на тази организация за САЩ.
Харпър почти със сигурност е бил вербовчик за американското разузнаване, въпреки че никога не признава това в писмата и документите си. Писмото на Каламатиано не съдържа никакви явни доказателства за друго освен за желанието му да предложи услугите на московската си компания и може би да извлече някаква търговска изгода в този процес. Първата световна война току-що е започнала и Америка пази неутралитет. Ленин е в изгнание и болшевиките не представляват непосредствена заплаха за Запада. Основната грижа на съюзниците, включително Русия, е Германия.
От друга страна, може би Каламатиано е предвидил задаващите се проблеми и така прави първите стъпки в полза на своята страна. Неговата компания в Москва би била в добра позиция за придобиване на поверителна информация от търговските му партньори. Друго писмо, което по-късно пише на Харпър относно шпионката от американската армия Маргерит Харисън, показва, че Кал е бил много добре информиран за шпионските операции на Запада в Русия.
Най-голямата сделка, сключена някога между Америка и Русия, е закупуването на Аляска на цена от два цента за акър. Но това се случва в друго столетие. През 1915 г. Русия е известна с балета, казаците, Петър Велики, водката, хайвера и някои от най-добрите писатели в света. Но извън това мнозина американци виждат в нея изостанала страна на военни с помпозни униформи, неграмотни селяни, черни пътища, погроми и терористи. По същество, нищо повече от едно лустросано Мексико според тях.
Защо Русия изведнъж отново става важна?
Отговорът на този въпрос, както и на загадката за дейността на Каламатиано в Русия, започва с едно проучване на някоя си „Чикагска група“ русофили и събирачи на информация – бизнесмена Чарлз Ричард Крейн, президент на Чикагския университет „Уилям Рейни Харпър“, и неговия син Самюъл Н. Харпър.

***
Д-р Уилям Харпър, баптист от Охайо, е назначен през 1891 г. като първи президент на основания предишната година Чикагски университет. Той е на трийсет и пет, едър, с телосложение на борец, но с добродушно лице и строги академични очила. Харпър е човек с голяма прозорливост, енергичен предприемач и истинско „динамо с панталони“. Като президент на университета всички го уважават. Студентите го наричат „дядото от Ч.“
Но през 1900 г., след девет години преподаване, търсене на финансиране, наемане на преподаватели и извършване на всякаква друга работа, необходима за бързото изграждане на голям университет от нулата, д-р Харпър е уморен. Сам признава това веднъж на чай пред Чарлз Крейн, млад джентълмен, когото познава от самото си идване в Чикаго. Крейн е богат филантроп и пътешественик, който обича да го наричат просто Чарли. Той предлага да вземе д-р Харпър със себе си при следващото си посещение в Русия. Уилям Харпър с охота приема поканата и двамата заминават.
По това време в САЩ няма нито Централно разузнавателно управление, нито Агенция за национална сигурност. Отвъдморските шпиони на Вашингтон работят за Държавния департамент, Службата за военноморско разузнаване и разузнаването на армията. Но тяхната ефективност се спъва заради непоследователна политика и недостатъчен бюджет. Постъпващата информация е толкова оскъдна, че се търсят доклади от „нещатни“ агенти.
Нещатните са цивилни – бизнесмени, учители, духовници, студенти и семейства във ваканция, – които се връщат в Съединените щати от задгранични пътувания и биха могли да дадат информация за това, което са видели. Но те не са обучени в тънкостите на събирането на информация. Докладите им често са неясни, небрежни, объркани или противоречиви. Вашингтон има нужда от тайна армия патриотично настроени мъже и жени доброволци, които да могат да се движат свободно из чуждите държави, знаят какво да търсят и с кого да говорят и могат сами да покриват разноските си. По-късно Каламатиано започва като американски нещатен агент в Русия.
Чарли Крейн вече е създал свой частен клуб от нещатни агенти и след това пътуване през 1900 г. Харпър убеждава сина си Сам също да се включи. Крейн и Сам Харпър стават двама от най-ценните информатори на американското разузнаване в размирните години, когато царска Русия се променя толкова драматично, колкото Америка след 1865 г. Екипът на Крейн и Харпър трябва да осигури здрави връзки, които да поддържат американска разузнавателна структура в Русия, докато платени шпиони като Ксенофонт Каламатиано се заемат със създаването на стройни, добре организирани мрежи.
***
По това време в Русия има твърде малко американски специалисти. Изучаването на руския език е неизследвана територия. Д-р Харпър убеждава сина си Сам да започне да прекарва в Русия по шест месеца всяка година и да се посвети на кариерата на преводач в тази екзотична страна.
Сам Харпър е отличник в Чикагския университет и член на „Алфа-Делта-Фи“. Освен това членува в клуб по мандолина, клуб по банджо и клуб по хорово пеене. Д-р Уилям Харпър обаче си дава сметка, че образование като неговото собствено в областта на древните езици не би било от голяма полза за сина му в Русия, ако не е лингвист, затова изпраща Сам за една година в Париж да учи съвременни европейски езици.
Сам работи като охрана на Световното изложение в Париж през 1900 г. и живее на квартира при френско семейство. Учи френски със своите домакини, като се забавлява с изложението и с нощния живот на Париж. Когато се връща в Чикаго след две години, признава, че не е научил много добре нито френски, нито руски, но е получил ценно образование как да живее в чужда страна (и да се забавлява добре). Когато се връща в университета, изкарва курс по руски език, воден от Каламатиано. „Всички руснаци са пословично лоши учители по руски и се боя, че Каламатиано не правеше изключение – поне аз не научих много езика“, спомня си Сам Харпър.
Чарлз Крейн започва да се доверява на Сам за руските си дела, обсъжда страната с младото си протеже и го кани да участва с него на конференции. Сам Харпър се завръща в Париж, след като се дипломира, през 1903 г., за да изучава руски в École des langues orientales vivantes („Училище за живи източни езици“).
През втората си година в Париж се премества да живее в една квартира с група руски студенти. Те се оказват с радикални възгледи. Но са добри момчета, смята той, и им помага да адресират революционна литература за изпращане по пощата в Русия. Когато Сам изразява някои политически некоректни, според тях, възгледи, те се обръщат срещу него. Отношението им е толкова враждебно, че той се изнася от квартирата. Във всеки случай, не страда много от това, казва, че мястото било „нехигиенично“.
Най-сетне Сам Харпър се сбогува с Париж. Следващата му спирка е онази приказна страна, за която толкова много е слушал – царска Русия.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.