Ментета пробутваме всякакви

Румен Белчев

Отдавна отминаха ония златни времена за българския бизнес, когато срещу добре нарязани хартийки, скрити между две стодоларови банкноти, бъдещият представител на елита на българските бизнесмени можеше да получи от по-неопитните си сънародници цял куп съвсем истински левчета.

Днес е по-трудно, на празна хартийка вече никой не вярва, на нея трябва да бъде отпечатано нещо! Примерно – някой и друг долар, а може и евро – също вървят на пазара. Само дето полицията малко пречи.

“Илия и Даниела напечатаха над $ 8 млн. в транспортния вуз” – цитира разкритие на родната полиция “24 ЧАСА”. Подробностите са ужасяващи – “Двамата били близки, често оставали и след работно време”. Колегите им не обърнали внимание, но “Сикрет сървис” (на неизвестно коя, очевидно англоезична държава) обърнал и звъннал един телефон където трябва. И печатницата била веднагически “щурмувана”. Цитира се мнението на потресения от нахалството на фалшификаторите шеф на СДВР, Георги Хаджиев, че “Не всеки би могъл да работи на такава машина”, уточнява се, че “ментетата били с добро качество, но разследващите били виждали и по-прецизни изпълнения”. Акцията е похвалена и от главния прокурор, а вестникът не пропуска да пусне на първа страница снимчица, на която г-н Гешев заедно с главния секретар на МВР “разглеждат ментетата”.

След ден нещо се обърка – “Фалшивите банкноти били реквизит за сватби” – четем в публикуваното в “ТРУД” резюме на съдебното заседание. “Хартията е незащитена (водните знаци, нишки и власинки са отпечатани, а не са вградени), не са използвани техниките на дълбок печат и банкнотите нямат характеристики на подправени пари”. Както любезно поясняват адвокатите на заподозрените, банкнотите “са само реквизит и са предназначени за забавление на сватби и купони.”

Но пък шефът на СДВР, г-н Хаджиев, все пак е напълно прав, че не всеки би могъл да работи на такава машина – както се оказва, “произведена през 1987-а г.” Старите технологии не са достъпни за всеки!

В случая все пак наистина си имаме ментета, само че май не са банкнотите.

По-паметливите ще си спомнят, че в началото на месеца се разшумя около крепостната стена на Созопол – и “СТАНДАРТ” публикува различни мнения по въпроса “Бутафорна ли е крепостната стена в Созопол?”

Още по-паметливите ще се сетят, че Созопол крепостна стена си нямаше или поне не бе оцеляла. Но това са подробности – новопостроеното отбранително съоръжение бе обявено за “архитектурно-строителен паметник на културата” и като такава новата стена май ще остане да си стърчи нелепо на мястото на старите смокини. Не казвам, че построеното е менте – опазил ме Господ – архитектурно-строителен паметник е. Би могло да се поспори само за културата.

Но още на следващата страница на седмичника проф. Овчаров, българският Индиана Джоунс, полива с ледена водица всяко желание за спор: “Френски замък ще се извисява над Кърджали”! Запазените останки от крепостта Вишеград скоро щели да се превърнат в нещо повече от архитектурно-строителен паметник – в “културно-историческа атракция” – “На 4 км от Кърджали ще се извисява един красив средновековен замък, осветен нощно време”. За да не си помислите, че някой си е изсмукал от пръстите тая идея, има и исторически извор, от който да черпим с пълни шепи – от летописа на Жофроа дьо Вилардуен, според който на мястото “се извисява красив замък”, и съвсем конкретно – “като нашите замъци”!

Е, в центъра на София, до Зона Б-5 пасе цяло стадо пластмасови динозаври, по морето през лятото надувни замъци – бол, един замък в повече няма да ни е излишен. Нищо, че и той ще е менте – за тия ментета членове в Наказателния кодекс няма!

От Разпечатосване

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.