Защо ГЕРБ не е по-малкото, а най-голямото зло

Борисов на посещение в Родопите пита старци доволни ли са от 50-те лева надбавки върху пенсията. Снимка: кадър, изваден от продукцията на „Севда ти ви“ и разпространяван във Фейсбук.

Бойко Борисов изживява последните си дни като премиер на България. Не може да се каже, че го прави особено спокойно: само два часа след края на изборния ден той общо взето се скара на останалите партии и им нареди първо да направят експертен кабинет с него, а след това и да си направят кабинет сами, с негова подкрепа, само и само да няма служебно правителство и предсрочни избори. Борисов явно не осъзнава, че вече е премиер само проформа. Бавното и болезнено късане с властта показа нагледно и приключването на един огромен мит: че ГЕРБ е по-малкото зло, спрямо БСП или която и да било друга партия.

Всъщност ГЕРБ е най-голямото зло. И причините за това не са никак малко.

ГЕРБ военизира администрацията както никой друг досега. Броят на държавните служители бе разширен, а на тях им бе втълпено, че ако дойде някой друг на власт, те ще останат без работа. С всичките си кусури, БСП никога не са правили нищо подобно, както си личи от резултатите им през 1997, 2009 и 2014 г. – след всяко тяхно правителство има огромен срив на гласовете.
При ГЕРБ тази година имаше отлив от около 350 хил. гласа спрямо 2017 г., който реалистично трябваше да бъде много по-голям, ако не бяха всички хватки за печелене на гласове – купен вот, корпоративен вот, административен вот или други форми на контролиран вот. Историите и репортажите за всеки вид са стотици. В това се крие и отговора защо ГЕРБ и Борисов са готови на всичко, но само не и на служебен кабинет и избори, които не са организирани от тях.

 

ГЕРБ военизира държавния ресурс както никой друг досега

 

На практика целият Бюджет 2021 е просто част от предизборната кампания на ГЕРБ. Всеки, който стигне до среща с премиера, ако го хване въобще в София, където не се появява особено често от юли месец 2020 г. насам, излиза от кабинета му с пари. Не такива на премиера, разбира се – пари на данъкоплатци, макар Борисов винаги да говори в първо лице. Абсолютно целият свободен държавен ресурс бе милитаризиран така, че ГЕРБ да си купува още малко време във властта, месец след месец. Никое правителство след 1989 г. не си е позволявало подобно размиване на границите между партия и държава, дори не „комунистите“, от които Борисов, бившият бодигард на Тодор Живков, смята, че пази България.

ГЕРБ се превърна в електоралното крило на ДПС. Като истински лидер на корпорация Ахмед Доган превърна партията си по-скоро във финансов холдинг, отколкото в политическа машина. Електоралната тежест на ДПС е контролирана и се държи изкуствено ниска. Защо? Защото няма нужда от нея. Когато ДПС има нужда от прокарването на закон, това се случва чрез ГЕРБ, както и обратното – когато ГЕРБ има нужда от гласове, ДПС е насреща. БСП е била няколко пъти в коалиция с ДПС, но когато го е правила, е било явно, а не скришно.

 

Медийната среда бе срината

 

Броени дни преди изборите Цветанка Ризова попита вицепремиера Томислав Дончев какво мисли за констатацията на Държавния департамент на САЩ, че в България няма свобода на медиите. Дончев отговори на въпроса с въпрос: дали някой е написал въпросите на Ризова и дали е имало натиск над нея. Без да го осъзнава, той всъщност показа нагледно за какво става дума в доклада: явен натиск в ефир над журналист. Защото какъв е отговора на подобен въпрос? Ако журналистът е про-правителствен и натиснат, той ще отговори с „не“. А ако не е, пак ще отговори с „не“, въобще всичко е прекрасно. Ризова, впрочем, отговори доста хитро: „това не е мой цитат“.

И все пак въпросът на Дончев не може да се сравнява с всичко останало, което ГЕРБ причини на медийния сектор в България. И „причини“ е правилната дума. След 12 години Борисов броят на медиите, които въобще си позволяват да пишат срещу правителството, се брои на пръсти. Повечето от тях са печатни, издателите им са постоянно атакувани от прокуратурата, макар държавното обвинение да търпи успех след неуспех.

Националните телевизии се надпреварват да канят само кандидати на ГЕРБ в най-гледаните си часове (никога това не е било по-очевидно от последните седмици), а най-кадърните им журналисти или бяха уволнени, или сами си тръгнаха през последното десетилетие. Телевизионната разследваща журналистика напълно изчезна като жанр в БНТ, bTV или „Нова“. Интервютата, когато въобще ги има, са с очевидно предварително одобрени въпроси от двете страни (всеки, който е работил в пресцентър на министерство, знае как стават наистина тези интервюта). Дори няма да зачеркваме темата с ПИК и личните предпочитания на Борисов и други представители на ГЕРБ към Недялко Недялков и Петьо Блъсков. На първия му бе обещано, че няма да има повече интервюта с ГЕРБ на сайта му през 2019 г., след като си позволи да пусне порно с жената на кандидат-кмет за София. Обещанието трая по-малко от година.

Медийната среда в България никога не е била перфектна, но пък и никога не е била толкова зле. С всичките си негативи, Костов, Сакскобурготски и Станишев до голяма степен оставиха и добрата, и лошата журналистика в България да се развие. Борисов от друга страна взе урок от третия си университет (след Живков и Царя): „Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“, казва той в интервю през 2014 г. И малко след това медийната империя на ДПС започва да работи за него, така, както административната и електорална империя на Борисов започва да работи за тях.

Аргументът на Борисов и ГЕРБ е, че всеки може да ги наплюе, което е факт. Както е факт, че всеки разследващ журналист в България е бил натискан, психически и физически атакуван или заплашван, заради което представителите на жанра са сведени до малка бройка изчезващ вид.

 

Министерствата отказват достъп до информация,

 

а когато съдът им каже, че трябва все пак да дадат такава, пращат черни страници или въобще не пращат нищо, въпреки закона. Потърпевши от цялата тази работа, са гореспоменатите медии, които се броят на пръстите на двете ръце. Останалите не питат и без това.

ГЕРБ заличи всякакво разделение на властите (с едно изключение, но не по тяхно желание). С малки, неуверени и миши стъпки, всички правителства поне от 1997 г. насам се опитваха да заздравят държавните институции, да поддържат разделението между тях и да наложат някаква демократична традиция, колкото и абстрактно понятие да е това. Не и Борисов. Парламентът се превърна в място за най-евтин лобизъм и клиентелизъм, парламентарният контрол бе изхвърлен през прозореца, прокуратурата се трансформира в силова организация. Впрочем, най-скандалното от записите на Борисов не е „ПКП“. Най-скандалното е в същия запис, но няколко минути по-натам – преразказа на сутрешните срещи между Борисов, Горанов, Гешев и Цацаров.

Както вече бе споменато, границата между държава и партия по времето на ГЕРБ стана почти толкова неясна, колкото и преди 1989 г., така че в това няма нищо изненадващо. Остана обаче едно парче от пъзела, което ГЕРБ все пак не успя да намести – съдът, който всъщност е единствената институция, която спира прокуратурата. Разбира се, съдиите, които не са съгласни с Гешев или Цацаров, също често са на страниците на ПИК и изведнъж се оказват с променена сексуална ориентация.

Най-лошото от всичко е, че вероятно всеки има какво да добави към този списък. ГЕРБ не е по-малкото зло. Напротив, след 12 години Борисов можем аргументирано да стигнем до заключението, че ГЕРБ е най-голямото зло.

От ekipbg.com – ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика)

 

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.