Как Русия посреща 60 години от завоюването на космоса от Гагарин

Юрий Гагарин на корицата на сп. „Тайм“ – първият човек в космоса.

Русия чества днес с вълнение годишнината от първия полет в космоса, извършен на 12 април 1961 г. от Юрий Гагарин, който 60 години по-късно продължава да е национален герой и символ на съветското превъзходство в завоюването на космоса.

Годишнината от полета на Гагарин, който е източник на огромна гордост в Русия, се чества в момент, в който руската космическа индустрия се сблъсква с трудности. Макар Русия да продължава да е голяма космическа сила, след разпадането на Съветския съюз тя изпитва трудности да намери нов път. Руският президент Владимир Путин ще посети град Енгелс, на 700 км югоизточно от Москва, където Гагарин се приземява и където има мемориал в чест на историческия полет.

На 12 април 1961 г., в 09:07 ч. московско време, Юрий Гагарин започва мисията си с една радостна фраза, която се запечатва в спомените. „Потеглихме!“, възкликва той преди да излети с космическия кораб „Восток“ от строго секретния космодрум Байконур в Казахстанската съветска социалистическа република.

Полетът трае 108 минути, времето необходимо за обиколка около Земята, и приключва с приземяването на Гагарин в руската степ.

Малката капсула „Восток“, с която космонавтът осъществява полета си при екстремни условия, е изложена в Музея на завоюването на космоса в Москва в рамките на експозицията, наречена „Първи“, която ще бъде открита утре.

Освен тази капсула, музеят ще покаже също голям брой лични вещи на Юрий Гагарин, датиращи от детството му и от времето на космическите му подвизи, като например внушителния ключ, с който той пали двигателите на апарата си, и катапултиращото кресло, с което той се изстрелва от капсулата седем километра над земната повърхност.

Една експозиция, организирана с големи фанфари, свидетелство за непокътната аура на Юрий Гагарин в очите на руснаците.

Обединителен символ

„Това вероятно е единственото име, което всички в Русия знаят. Подвигът на Гагарин, в известен смисъл, е това, което обединява руснаците“, казва пред Франс прес Вячеслав Климентов, помощник-директор на Музея на завоюването на космоса, отговарящ за изследователската дейност.

Ръководителят на руския космически сектор Дмитрий Рогозин поздрави служителите в сектора и заяви, че Русия „помни миналото“, но „също така гледа към бъдещето“. Рогозин обеща, че скоро в сектора ще настъпят „много сериозни промени“.

Въпреки неуспехите, Рогозин през последните години неспирно говори за големи бъдещи проекти, сред които построяването на лунна станция съвместно с Китай и създаването на нов, ултрамодерен космически кораб.

Във вчерашно телевизионно интервю Рогозин изтъкна, че Москва има амбицията да изпрати космонавти на Луната до 2030 г., като в същото време призна, че разполага с „десет пъти по-малък бюджет от този на НАСА“.

Космонавтите от Международната космическа станция също се присъединиха към поздравленията от космоса. Космонавтът Олег Новицки изтъкна „легендарните 108 минути (на Гагарин), станали пример за героизъм“.

Космически сектор в криза

Още през 1957 г. Съветският съюз вече се беше превърнал в първата страна, изпратила сателит в орбита, известния „Спутник“, но пътуването в космоса на Юрий Гагарин продължава да е символът на превъзходството на СССР над Съединените щати в тази област.

Юрий Гагарин, който загива при катастрофа на пилотиран от него самолет през 1968 г., се превърна за всички космически агенции по света в лицето и в символа на завоюването на космоса.

Шейсет години по-късно Русия продължава редовно да изпраща жени и мъже в космоса. Ракетата „Союз“, украсена по случай годишнината с образа на Гагарин, бе изстреляна в петък от Байконур към МКС с двама руснаци и един американец на борда.

Космическата звезда на Москва обаче доста избледня. Макар ракетите „Союз“ да остават изключително надеждни и Русия да продължава да е незаобиколим играч в космическата индустрия, страната се затруднява да прави иновации и преживя серия от неуспехи през последните години, изразяващи се в няколко неуспешни изстрелвания.

Неуспехите се дължат както на хроничните проблеми с финансирането, така и на корупцията, най-вече на космодрума „Восточни“ в руския Далечен изток, планиран да замести Байконур в Казахстан, който Русия понастоящем ползва под наем.

Миналата година Русия загуби също монопола, с който разполагаше от десет години при полетите към Международната космическа станция, като сега се сблъсква с конкуренцията на частната американска компания „Спейс екс“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.