Ренесанс в отношенията между САЩ и съюзниците от НАТО

По време на започващото си посещение в Брюксел държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън смята да потвърди стремежа на страната си към укрепване на сътрудничеството с НАТО. „Държавният секретар ще използва възможността, за да потвърди ангажимента на САЩ към трансатлантическия алианс като към важно партньорство в постигането на съвместните ни цели“, се казва в изявление на Нед Прайс, шеф на пресслужбата на американското външнополитическо ведомство.

НАТО отбеляза тези дни 72-ата годишнина от основаването на пакта. Северноатлантическият алианс днес е в труден период, при все че не бива да се говори за някакво „златно време“ в историята на американско-европейските връзки. Те винаги са били усложнени заради вътрешни противоречия и структурни дисбаланси. Въпреки това днес виждаме съществена трансформация на международната политическа реалност в сравнение с онази, при която се е формирал алиансът. И основните въпроси са как ще се адаптира НАТО към новите параметри на световния ред, какви стратегии ще изберат доминиращите играчи и как ще приключат опитите на днешните политически лидери да възродят либералния дух на съюзниците.

Новата администрация в САЩ начело с Джо Байдън решително се обяви за възстановяване и обновяване на международните съюзи. Лайтмотив в изявленията на Байдън, а и на Блинкън, стана призивът за консолидиране на демократичните държави в борбата срещу авторитарните режими, за прокарване на американските национални интереси чрез дипломация и разпространение на високи нормативно-идеологически принципи.

В първата си програмна реч държавният секретар на САЩ представи основните принципи, върху които ще се гради американската външна политика: връщане на лидерството и обвързването на Америка с международните дела; укрепване на алиансите; развитие и засилване на демократичните начала в света. Любопитно е, че либералният идеал, тъй често провъзгласяван от американските политици, невинаги е куха спекулация в политическите дебати, а наистина е дълбоко вкоренен в американското политическо съзнание.

Политическата култура и Аз-концепцията на САЩ се базират на непоклатима вяра в избраничеството и изключителността на американската нация, призована да опазва и утвърждава ценности като свободата на личността, върховенството на закона и демокрацията. Нищо чудно, че САЩ проявиха склонност да проектират либералната идеология върху външната политика и стремеж да разпространят либерално-демократичното обществено устройство в цял свят, понякога без да вземат предвид спецификата на обществата и политическите системи в страните – потенциални реципиенти.

Днешната ситуация е опасна, доколкото присъщите на американската политическа култура принципи, идеали и ценности отново може да бъдат прекомерно политизирани. Ангажиментът към либерално-демократичния ценностен дневен ред априори създава дълбоко залегнали разделителни линии между САЩ – и Европа наред с Китай, между САЩ – и Европа наред с Русия, тъй като се базира на противопоставяне. Освен това амбициозността на стремежа им да служат като модел и пример за най-добро политическо устройство поначало поставя всички що-годе несъгласни в подчинено положение, без да им оставя възможности за равноправно сътрудничество.

В същия ред на мисли тази идейна константа едва ли ще спомогне за обединяване и консолидация на трансатлантическите съюзници, които явно имат нужда по-скоро от ясна прагматична стратегия за взаимодействие с великите сили. Европейските лидери възторжено приветстваха избирането на президент, излъчен от Демократическата партия на САЩ, подкрепиха намеренията му да укрепи отслабналите формати на международно сътрудничество и да заеме активна позиция в световните дела. На практика обаче европейците нямат готовност за твърда конфронтация и съперничество с Китай и Русия, нито искат да вземат страна в тях и биха желали да си запазят възможността за лавиране чрез механизмите за многостранно сътрудничество.

Така например въпреки известното недоволство на Вашингтон от интензификацията на икономическите връзки между Европа и Китай ЕС не се отказа да сключи Всеобхватното споразумение за инвестиции с Пекин на 22 януари 2021 г., точно в дните около официалното встъпване в длъжност на Байдън. Германия не се отказа да осъществи съвместния си проект с Русия за изграждане на газопровода „Северен поток-2“, който според президента на САЩ е „лоша сделка за Европа“. Европейските съюзници явно са в доста затруднено положение и в бъдеще изглежда ще се мъчат да изиграят ролята на един вид проводник и посредник в отношенията между САЩ и стратегическите им съперници. Днес обаче се налага по-скоро впечатлението за хаотично движение от един център към друг, без да се осъзнава крайната цел и перспективата.

Трябва да е ясно, че Северноатлантическият алианс е създаден в контекста на идеологическо противопоставяне между капиталистическата и социалистическата система като общност на държави, споделящи либерални принципи – свободата, индивидуализма и върховенството на правото. В концептуалния документ на организацията, приет през 1949 г., съюзниците се идентифицират като обединение на държави с общи ценности, принципи и идеали, определящи ги като единно цяло. Идеологията на атлантическото съюзничество е формирана в постоянен антагонизъм с конкурентната ценностна система, в хода на всестранно противопоставяне и отхвърляне.

Именно тази дефинираща черта на либерализма във външната политика предопределя суровото идейно противопоставяне и борба, като изключва на практика възможностите за консенсус и помирение. Оттук идва и рискът от увлечение по либералния дневен ред в осъществяването на външнополитическата стратегия, която може да влезе в конфликт с новата международно-политическа реалност, днес вече изпълнена с потенциално взривоопасни и разрушителни противоречия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.