Неволни грешки в медиите, крумови закони или Борисови закони?…

Виктор Николаев и Ани Цолова преди да я изгонят от Нова тв. Снимка: от тв екрана

Не е грях да направиш неволна грешка на езика (лапсус) в ефир, пред микрофона. Неволни грешки правим всички, по няколко пъти на ден.

Неадекватно е да мечтаеш (особено, когато си политик и лидер на мнение) за прилагане на Крумовите закони за такива грешки. И за каквито и да е грешки. Това е ясно.

 

Неволна грешка ли е обаче да не се зададе нито един от многото натрупани въпроси към Бойко Борисов? Особено, когато днес той застава пред същите тези телевизионни микрофони, за първи път, от месеци насам.

 

Иначе всеки ден, във всички новини, се излъчват кадри и думи на Борисов от джипката. Излъчват се напълно безкритично, а за проверка на фактите дори и не става дума. Това вече са професионални грешки. Неволни?

 

Ето някои разсъждения на Ноам Чомски и за други такива „неволни“ грешки.

 

Списъкът на Чомски: 10 начина за манипулация чрез медиите

Американският лингвист, политически есеист и философ Ноам Чомски дълго време продължава да предизвиква смут и коментари със съставения от него списък, озаглавен „10 начина за манипулиране от медиите“. Руските автори в Adme.ru припомнят изброените от него техники за манипулация, посочени отдавна, но все още валидни и практикувани днес, в много държави. Става дума за следното:

1. Разсейване

Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.

Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.

2. Създаване на проблем и предлагане на решението му

Този метод се нарича „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, вид „ситуация“, която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или, осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушвавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги.

3. Процес на постепенно налагане

За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно – ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.

Намаляването на функциите на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот – ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.

4. Отлагане

Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като „болезнено и необходимо“ и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за лица, пострадали в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че „утре ще бъде по-добре“ и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.

5. Третиране на хората като малки деца

Някои промоционални изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.

Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, която е нехарактерната за децата по 12.

6. Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл

Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.

През обектива на телевизиите.

7. Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост

Целта е да се гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава.Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниски от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността

Въвеждане в населението на мислене, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

9. Засилване на чувството за вина

Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие, за всяка революция не може и да иде реч!

10. Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си

През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.

Благодарение на невробиологията и приложната психология, „системата“ има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.

– –
От фейсбук-страницата на авторката. Заглавието е на e-vestnik.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.