Куба – нов Китай или Виетнам?

Андрей Яшлавски

Раул Кастро гласува на сесията на Националното събрание в Хавана. 76-годишният брат на Фидел със сигурност има здравословни проблеми, но беше предпочетен пред по-младите кандидати за поста. Снимка: Ройтерс

Раул Кастро управлява Куба в последните месеци де факто, а вече е новият кубински лидер и де юре, след като Националното събрание на народната власт го избра за председател на Държавния съвет. В това няма никаква изненада. Всъщност Фидел отдавна беше започнал да споменава Раул като човека, който ще го смени. На 5-ия конгрес на кубинската компартия през 1997 г. „по-големият“ Кастро заяви: „В лицето на Раул виждаме човек, който може да замени всеки от нас – особено пък мен“.

Наистина, през 1998 г. Фидел каза в телевизионно обръщение, че ако почине, на държавното кормило ще останат негови верни и изпитани съратници. И назова имената на четирима членове на политбюрото на компартията – вицепрезидента Карлос Лахе, председателя на парламента Рикардо Аларкон, външния министър Роберто Робайна и министъра на културата Абел Прието.

Тогава, преди десет години, името на Раул за пръв път не беше споменато от брат му – вожда. Факт, който даваше основания за доста важни изводи. Животът обаче промени нещата – един от четворката, спомената от Фидел, още през май 1999 г. първо беше изключен от ЦК, а след няколко години свален и от поста министър на външните работи. А Раул Кастро се реализира като приемник на лидера.

Нищо че е по-малкият от двамата – оттук не следва, че е млад. 81-годишният Фидел беше сменен от 76-годишния Раул. Тъжно е, но нека го признаем – кубинските революционери, чиито брадати лица символизираха младостта на света, остаряха. И старата гвардия, уви, буди асоциации с геронтокрацията на кремълските старци.

Зад гърбовете на водачите наистина виждаме сравнително млади и перспективни фигури. Най-често се говори за 56-годишния заместник-председател на Държавния съвет Карлос Лахе и 42-годишния шеф на външното ведомство Фелипе Перес Роке. Времето им обаче още не е дошло. За висшия пост в държавата беше одобрен Раул Кастро – човек доста възрастен, който със сигурност има здравословни проблеми, а няма и харизма, сравнима с тази на Фидел. И тук личи нюансът на някаква преходност.

Стана дума впрочем за кубинските „барбудос“. Макар и участвал заедно с по-големия си брат във въоръжената борба срещу режима на Батиста, за разлика от повечето си другари Раул Кастро не тачи брадите. Дори Че Гевара, чиято брада не растяла никак буйно, се изхитрил някак да си отгледа харизматична растителност на бузите (между другото, Раул и Че навремето се срещнали в Мексико; двамата станали приятели и така Гевара попаднал в обкръжението на Фидел). А пък Раул Кастро до ден-днешен има само мустаци.

Разликите с по-големия му брат не се ограничават до липсата на революционна брада. Раул Кастро не се увлича по многочасовите речи, затова пък е способен да направи конкретни

Раул Кастро (вляво) говори с президента на Венецуела Уго Чавес на срещата Петрокарибе в Сиенфуегос. Досега Чавес отпускаше на Куба помощи за около 2 млрд. долара годишно, но не е ясно дали новият президент ще се радва на същата щедрост. Снимка: Ройтерс

стъпки за подобряване на икономиката. Напълно оправдано е смятан за хардлайнер в политическата сфера. Показателно е, че още първите изявления на Кастро младши в новото му качество бяха ознаменувани с ярко изразена антиамериканска риторика, в която се повтаряха заклинанията за единството на кубинския народ, гарантирано от комунистическата партия. Обвиняван е също, че преследва несъгласните с режима – от дисидентите до хомосексуалистите.

Въпреки това повечето експерти смятат, че ако потърси опора в група млади технократи, Раул Кастро ще може да тръгне към постепенна либерализация на кубинската икономика. „Хлябът е по-важен за страната от оръдията“ – тези думи принадлежат на Раул. С неговото име са свързани и опитите за отваряне на кубинската икономика в началото на 90-те, жизнено важни навремето, когато спира помощта, получавана от Съветския съюз. Нещата обаче не стигнали по-далеч и още същото десетилетие реформите забуксували.

Раул ще се окаже с развързани ръце, но дали ще може да превърне Куба в нов Китай или Виетнам? Въпросът никак не е лесен. Трябва да отчетем, че държавата до голяма степен е отслабена заради продължаващите десетки години санкции на САЩ. Засега кубинската икономика успява да се закрепи, по-специално благодарение на икономическата помощ от Венецуела, управлявана от Уго Чавес (главно чрез доставки на евтин петрол). В коментари за властовите рокади в Куба западният печат неслучайно се пита дали Каракас ще продължи да подкрепя Хавана в икономически план.

Както пише „Таймс“, „президентът Уго Чавес гледаше на Фидел като на свой „баща“ и всяка година отпускаше помощи за около 2 млрд. долара. Неясно остава дали Раул ще получава помощ в същия обем“. Изданието цитира и президента на вашингтонския център за политически анализ „Интерамерикански диалог“ Питър Хаким: „Фидел имаше много специални отношения с Чавес. Не се знае какво е отношението на Чавес към Раул.“

При всяко положение засега Куба посреща оттеглянето на Фидел без никакви сътресения (а до неотдавна мнозина американски експерти твърдяха, че Кастро старши няма доброволно да се откаже от властта). Това означава край на цяла глава от историята на Острова на свободата, продължила почти половин век.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.