Залогът на Байдън: Изтеглянето от Афганистан и екстремистката заплаха

Американски войник в маково поле в Афганистан. Снимка: Ветеран тъдей

В началото войната на Америка в Афганистан беше възмездие за 11 септември. След това се водеше в подкрепа на едно слабо правителство и неговата слаба армия, за да не може никога повече „Ал Каида“ на Осама бин Ладен да застрашава Съединените щати.

Сега тя върви към приключване. Имайки предвид, че Бин Ладен отдавна е мъртъв и че Съединените щати не са били обект на друга голяма атака, президентът Джо Байдън обещава да сложи край на най-дългата война на Америка и да се фокусира върху по-големите според него и по-значителните предизвикателства, които поставят пред САЩ засилващата се отново Русия и Китай, който е във възход.

При все това с плана си да изтегли оставащите в Афганистан няколко хиляди американски войници преди 20-ата годишнина от атаките на 11 септември, Байдън поема осъзнат риск, като разчита че на екстремистите в Афганистан могат да се противопоставят американските и съюзническите сили, разположени на други места в региона. Разчита също, че няма да се превърне в президента, подценил упоритостта и възможностите на екстремистите, които все още целят да атакуват Съединените щати.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви вчера в Конгреса, че Съединените щати със сигурност ще загубят част от разузнавателното си преимущество, що се отнася до екстремистката заплаха, но намекна, че загубите ще са поносими.

„Способността на американското правителство да събира информация и да действа срещу заплахи ще намалее. Това просто е факт. Също така е факт обаче, че след изтеглянето, когато и да се случи то, ЦРУ и всички наши партньори в американското правителство ще съхранят набор от способности, някои от които са налични и понастоящем, а други предстои да генерираме, за да ни помогнат при прогнозиранеи противодействие на опитите за възстановяване на екстремистите“, изтъкна Бърнс.

Когато Байдън встъпи в длъжност, броят на американските войници в Афганистан беше между 2500 и 3000, което е най-ниската стойност от ранните етапи на войната. Броят на войниците достигна сто хиляди по времето на първия мандат на Барак Обама. С намаляването на броя на американските военни жертви намаля и общественият интерес в Америка. Войната почти не беше споменавана по време на миналогодишната предизборна кампания и изтеглянето може да се окаже политически популярно.

Въпреки това все още има опасения. Стивън Бидъл, преподавател в Колумбийския университет, съветвал американски командири в Афганистан, казва, че е възможно „Ал Каида“ да възстанови структурите си в Афганистан след изтеглянето на САЩ и на коалиционните им партньори. В споразумението от февруари 2020 г. с правителството на Доналд Тръмп талибаните обещаха, че няма да допуснат „Ал Каида“ или други екстремистки организации да използват афганистанската територия, за да застрашават Съединените щати. Това споразумение обаче може да се окаже в опасност предвид решението на Байдън да не изтегля американските сили преди 1 май, както беше обещало правителството на Тръмп.

По-голямата опасност е, според Бидъл, че изтеглянето може да доведе до крах на афганистанските сили за сигурност и многостранна гражданска война с участието на талибаните и на други групировки, която ще бъде „по-смъртоносна версия на гражданската война от 90-те години“.
„Това ще бъде хуманитарна катастрофа за афганистанците, много по-лоша от това, което правят бунтовниците сега“, изтъкна той.

В по-широк план отсъствието на американските сили в Афганистан може да доведе до допълнителна нестабилност в региона с две съперничещи си ядрени сили – Пакистан и Индия, които също имат да се справят с бунтовнически групировки на своя територия.

„Тази част от света и без това е опасна; най-големият риск тук е ситуацията да се влоши, като се позволи афганистанското правителство да се срине“, отбелязва Бидъл.

По време на един ключов етап от войната Обама възприе подобна визия. Когато през декември 2009 г. обяви увеличаване на американския военен контингент в Афганистан с 30 хиляди войници, той се противопостави на идеята сдържането на екстремистките заплахи в региона на Афганистан и Пакистан да се осъществява единствено с т.нар. в американската армия „отвъдхоризонтни“ сили – войници и бойни самолети, разположени извън територията на Афганистан.

„Да изоставим този регион сега и да разчитаме единствено на дистанционно противодействие срещу „Ал Каида“ само значително ще възпрепятства способността ни да оказваме натиск върху „Ал Каида“ и ще създаде неприемлив риск от още атаки срещу родината ни и срещу нашите съюзници“, заяви Обама.

И така Обама продължи да засилва военното присъствие, като целта беше на талибаните да бъде нанесен такъв удар, че те да се съгласят да преговарят за мирно споразумение. Това не свърши работа. Талибаните продължиха да се бият. Дори след като президентът Доналд Тръмп разреши по-силов подход към талибаните през 2017 г., понеслата сериозни удари групировка не се предаде. Талибаните се съгласиха да преговарят с афганистанското правителството, но преговорите се озоваха в задънена улица.

Трудно е да се прецени какво бе спечелено през 12-те години, откакто Обама ескалира войната. Афганистанските сили за сигурност като че ли са по-силни, въпреки че издържливостта им ще бъде тествана, когато останат без американската помощ, на която са свикнали да разчитат. Афганистанското правителство не укрепи властта си в цялата страна, а според Пентагона борбата с бунтовническите групировки в Афганистан и в Близкия изток изразходва толкова много ресурси, че САЩ са отслабили позициите си срещу Китай и Русия.

Войната отне живота на над 2300 американци и причини неизмерими страдания на афганистанците, откакто Съединените щати започнаха инвазията през октомври 2001 г. Десет години след началото на войната, през май 2011 г., американски сили убиха Осама бин Ладен в Пакистан и за известно време се смяташе, че Вашингтон може да използва това като повод да сложи край на конфликта.

Няколко седмици след смъртта на Бин Ладен млад американски войник на прашен пост в Източен Афганистан попита дошлия на посещение министър на отбраната Робърт Гейтс как ще се отрази смъртта на лидера на „Ал Каида“ на войната, изразявайки по този начин надеждата си, че конфликтът може да приключи по-бързо и войниците да се приберат у дома.
„Твърде рано е да се каже“, отговори Гейтс.

Десет години по-късно Байдън реши, че времето е дошло, въпреки че за афганистанците краят на войната може би тепърва предстои.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.