Един от статистиката за ковида…
На снимката са двама приятели, които вече ги няма. Единомишленици, които обсъждаха политиката, данъците, мутрата Борисов, свободата. Всъщност това, което ги свързваше най-много, беше чувството за свобода и независимост.
Единият съдбата го отнесе с черен джип с надрусан лумпен на волана.
Вторият онзи ден си отиде от ковид, на 52, здрав, прав, за две седмици изчезна. Последно му чух задъхания глас от болницата. След като за 5-6 дни не се подобряваше, го преместиха в ковид отделението на „Сити клиник”, с най-добрата техника и условия. Плюс хилядарки, платени от джоба. Мина през всичко – интубираха го, после на апарат изкуствен бял дроб (няма ги навсякъде). Но смъртта е пъргав хищник. Посяга в стадото и отнася някого с ноктите си. И няма правила – дали е добър, лош, честен или мръсник. Отиват си един след друг, рано или късно, с времето си, или без време…
Веско Бушона беше оригинал, рядък българин. Спец по електроника, постоянно измисляше някакви устройства-роботи, смислени и безсмислени, самозадействащи се се системи от всевъзможни сензори, да запалиш лампата като щракнеш с пръсти, да си отключиш колата, като кажеш определена дума, пръв почна да внася дронове и разни самоходни играчки уж за деца, пък ги купуваха възрастни. Говореше по радиостанцията си с хора от Австралия или от острови в Северния ледовит океан. Безподобен шегобиец, непрекъснато измисляше майтапчийски номера.
Беше написал забележителен брутален анализ на българина, като инженер, изредено по точки, който му публикувах в e-vestnik с псевдоним и за времето си постави рекорди по посещения в сайта (виж тук и тук). Милен Цветков се обажда – кой е този автор, искам да го поканя в предаването. Аз се смея, не му казвам, че е негов приятел, когото е канил и друг път.
Сервизът му по електроника „Бушона” обслужваше няколко известни марки за уреди и фотоапарати, и техниката от немски вериги супермаркети. Направи сервиз в Букурещ, после в Прага, защото немските му партньори не можели да се оправят с румънците, с чехите. Беше спойката и организаторът на екип от специалисти. Какво ще стане нататък, те ще се оправят. Но Бушо вече го няма.
Веселин Бешевлиев – в сводките за жертвите на вируса е без име – мъж на 52, за когото към момента няма данни за придружаващи заболявания. Един от вече 15-те хиляди жертви в статистиката.
Един от онези 201 починали за деня, от които половината са без придружаващи заболявания. И „само” 30 са под 60 години.
След два дни във „Вести.бг” имаше заглавие: „Добри новини за разпространението на Ковид 19 у нас“. Починали са („само“) 125 души за последните 24 часа, с двама по-малко от предишния ден, успокояваше информацията.
Сигурно е добре… В Гърция, с 10 млн. население, в момента умират по 20-30 на ден. В Лондон вече има дни без нито един починал. Градът е с повече население от България. Там отвориха кръчмите след дълъг локдаун. У нас, казва премиерът Борисов, сме като ластик – отваряме, затваряме…
(ПП Поклонението е в неделя в гробищен парк „Св. Арахангел Михаил“ в Бояна, ул. ”Бояна парк” № 4, до бул. „България“, срещу резиденция Бояна).