Заплаха ли са за свободата ковид-паспортите? Зависи как разбираме свободата

Сертификати за ваксинация и имунизационни паспорти стават задължителни при преминаване на граници. Снимка: Скай нюз

Сега, когато ваксинационната програма на Обединеното кралство започва да предлага изход от постоянните ограничения, вниманието се фокусира върху т.нар. вътрешни ваксинационни паспорти. Важни детайли остават неясни, но идеята вече бива критикувана като потенциално „разделителна и дискриминационна“, нещо, вървящо срещу т.нар. „Британски инстинкт“- вероятно, защото ковид-паспортите напомнят задължителните лични карти, липсата на които много британци смятат за отличителен белег на британската свобода. Желанието за свобода, разбира се, е универсално, но има много и несъвместими идеи за свобода.

Британският философ Исая Бърлин отличава две от повече от 200-те значения на думата, които могат да се намерят в историята на идеите: „отрицателна свобода“, или свобода от намеса; и „положителна свобода“, свобода, разбирана като независимост и самоопределение. Първата ви гарантира, че другите не пречат на изборите ви, докато втората цели да ви даде възможности и да направи изборите си наистина ваши и свободни.

Въпреки че изглеждат като двете страни на една монета, Бърлин остава подозрителен към идеята за позитивна свобода, особено като социална и политическа цел. Той се обосновава, че исторически е имало тенденции към създаване на потиснически институции и режими: чрез изкривена логика тези режими не просто оправдават потискането на повечето негативни свободи, но и произволното лишаване от свобода, убийствата и измъчването като по-малките злини, необходими, за да се донесе истинската индивидуална или колективна свобода.

Бърлин е бил прав да се опасява от изкривените идеи за положителната свобода. Би било обаче грешка да заключим, както някои либертарианци правят, че бихме могли да имаме политическа свобода без нея. Стойността на негативната свобода, на свободата от вмешателство, поне от части е в това, че ми позволява да избирам проекти за себе си, да избирам връзките и заниманията си, които оформят живота ми. Но ако липсата на достъп до образование, здравеопазване и т.н. означава, че нямам никакви полезни алтернативи за преследване, отрицателната свобода сама по себе си не си струва.

Отрицателната свобода е свобода от всякакъв вид вмешателство, което по някакъв начин предотвратява или принуждава към действие. Наличието й, не означава, че можеш да правиш каквото си поискаш, колкото и да е безкористно то. Твоята липса на талант може би ще те възпрепятства да се превърнеш в страхотен певец. Но когато другите те принуждават да правиш неща или да не ги правиш, те ограничават твоята отрицателна свобода. И точно това правят правителствата навсякъде, а в много случаи и в извънредна степен, по време на настоящата пандемия.

Често, използвайки законите за извънредно положение, правителствата налагат полицейски час и локдаун с различни мерки, които пречат на свободата на движение и сдружаване във всеки аспект от живота: от семейството и приятелството до работата и религиозните практики. Те възпрепятстват или ограничават достъпа до търговия, както и до забавления, култура и спорт. Маските са задължителни навсякъде. Локдаунът и свързаните с това мерки не са ни отнели способността да осъществяваме нормалното си ежедневие, но са ни лишили от възможността за това – чрез заплаха от санкции или чрез активна превенция. Някои хора се питат дали това масово ограничаване на отрицателната свобода е всъщност оправдано.

Преди повече от 160 години Джон Стюарт Мил твърди, че в „едно цивилизовано общество“ единственото оправдание за правителствена принуда е предотвратяването на вреда за другите. В Обединеното кралство, както и в много други страни, много преди Ковид 19, различни принудителни държавни мерки като данъците и предпазните колани в колите, бяха възприемани за напълно нормални. Тя бяха приети на основания, които надхвърлят определението на Мил, или най-малкото включват много широка интерпретация на идеята му за вреда.

Широката интерпретация включва и вреда спрямо себе си, оправдана евентуално с мотива, че там, където има социална държава, определени вреди спрямо себе си косвено вреди и на другите. Ако караме без колан, застрашаваме нашия живот, но косвено и на другите участници в движението. Свободата от вмешателство често се жертва в името на други ценности, като равенство, просперитет, справедливост и сигурност – което от своя страна може да засили положителната свобода.

Без много да изкривяваме принципа на Мил, можем да кажем, че принудителният локдаун и свързаните с него мерки срещу ковид (като задължителните маски) могат да бъдат оправдани като предотвратяване на вредата спрямо другите. Разбира се, в някои страни ситуацията е експлоатирана опортюнистично, за да концентрира безконтролна власт в правителството и то в дългосрочен план. Но в повечето, включително Обединеното кралство, мерките се ограничават до намаляване на разпространението на вируса, като по този начин се предотвратяват много повече смъртни и усложнени случаи, както и възможният колапс на здравните услуги.

Имаше съмнения дали ограниченията са пропорционални, като се имат предвид демографските данни за действителните и потенциалните смъртни случаи, както и дългосрочните икономически проблеми, които ще натежат непропорционално на младите. Имаше също притеснения за физическото и психическото здраве на цялото население – да не говорим за бъдещата тежест, струпваща се върху здравеопазването. Това са важни съображения, но по-важното е, че според експертния консенсус заплахата от ковид, е сериозна, безспорна и неизбежна.

Без съмнение, е имало грешки, неточности и преувеличаване на мерките в различни държави, някъде поради невежество или несигурност, другаде поради неспособност, политическа изгода и опортюнизъм.

Правилното оценяване на тези проблеми ще отнеме време, както и събирането и анализирането на цялата сложна информация за пандемията. Засега сме далеч от яснота дали вътрешните ковид-паспорти наистина могат да имат някаква полезна функция. Дори да е така, ще са необходими мерки, за да се намалят рисковете от несправедливост и нахлуване в личния живот. А дали паспортите сами по себе не са заплаха за свободата? Трудно е да се обясни, но може би зависи от това коя от онези 200 концепции за свобода се има предвид.

– –
Мария Алварез е професор по философия в Кингс Колидж, Лондон.

От в. „Гардиън„, превод: Христа Маринова

Здраве, Наука & TexМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.