50 години след смъртта на „Папа Док“ Хаити още е в безизходица

Деца в Хаити. Снимка: шотнюз

Изминаха пет десетилетия от смъртта на диктатора Франсоа Дювалие, по прякор „Папа Док“, но подкопаното от несигурност и политическа нестабилност Хаити още се затруднява да заличи оставените от режима белези и да излезе от безкрайната криза, скорошен пример на която стана отвличането на духовни лица.

Отвличането на 11 април на десет души, сред които седем духовници, изтъкна какъв хаос цари в тази карибска страна и предизвика гнева на населението, което принуди президента Жовенел Моиз да направи промени в правителството миналата седмица.

Католическата църква, която заема централно място в тази силно набожна страна, осъди „бездействието“ на правителството пред „насилието на въоръжените банди“ и призова към стачни действия, които получиха широка подкрепа.

Контролът на престъпните банди над най-бедните квартали се е усилил през последните месеци, но не е нещо ново. Тези квартали са пренебрегвани от политическата класа и от години са оставени в ръцете на въоръжени групировки.

Това е поредният белег на кризата в Хаити, най-бедната страна на американския континент, която 50 години след смъртта на диктатора Франсоа Дювалие на 21 април 1971 г. продължава да лекува раните си.

Тридесет години диктатура

Франсоа Дювалие беше избран за пръв път през 1957 г., но когато през 1971 г. синът му Жан-Клод, по прякор „Бейби Док“, който тогава е само на 19 години, получава в наследство пожизнения президентски пост, гражданите нямат думата по въпроса.

Това се случва със съгласието на международната общност, по-специално на САЩ, чието влияние винаги се е усещало, каза социологът Лаенек Юрбон.

„Помня как американският посланик (Клинтън) Нокс носеше тениска с лика на Жан-Клод Дювалие, за да покаже ясно на опозицията, и в страната, и извън нея, че това е техният избор“, спомня си историкът Пиер Бюто.

Хаити е съсед на Куба и управляващото семейство Дювалие игра антикомунистическата карта през американците през цялата Студена война, за да се задържи на власт.

След като общественото недоволство обхваща и основните гладове на Хаити, САЩ се решават през 1986 г. да прекратят подкрепата си за Жан-Клод Дювалие, който е приет в изгнание от Франция.

Обаче „не е възможно да се излезе от днес за утре от продължила 30 години диктатура“, която се е внедрила във всички институции, смята Лаенек Юрбон.

Ненаказани престъпления

Макар и приетата през 1987 г. конституция да забранява на всявалите страх въоръжени отряди на Дювалие „тонтон макут“ и на всеки сътрудник на диктатурата да участва в политическия живот в продължение на 10 години, след падането на режима не е организиран никакъв голям съдебен процес.

При отсъствието на конвенционалното правосъдие започва да се изразява „народното правосъдие“, каза Пиер Бюто, споменавайки как заподозрени членове на милициите на режима са били изгаряни живи.

Мълчанието за престъпленията на диктатурата, което дори разрешената от демокрацията свобода на словото не е успяла да наруши, е усилило невежеството на хаитяните.

По-голямата част от населението е родена след падането на диктатурата през 1986 г., а учебниците по история в средното образование стигат до 1957 г.

„Диктатурата слабо се помни“, каза със съжаление Лаенек Юрбон, който отбелязва, че „много хора продължават да казват, че положението е било по-добро през 1986 г.“

Демократичната победа, която настъпи с края на еднопартийната система при падането на Жан-Клод Дювалие, има като вредно последствие пръкването на безброй политически партийки.

„Човек може да направи партия с 20 души. Днес сигурно има над 250 политически партии“, каза с въздишка Лаенек Юрбон.

Загуба на интерес към политиката

Това разпокъсване на политическата сцена доведе до участието на 54 кандидати на последните президентски избори и е влошено от липсата на перспективи за заетост в частния сектор.

„Много хора си мислят, че могат да подобрят икономическото си състояние с държавна работа“, което усилва корупцията, каза Юрбон.

Хаитянските политици най-често не предлагат конкретни предизборни програми и това обезсърчава гласоподавателите: на последните избори през 2016 г. избирателната активност не е надхвърлила 21 процента.

Създаването на движението „Петрокариб чалъндж“ през лятото на 2018 г. от млади хаитяни беше плахо пробуждане на гражданска активност и интерес към политиката.

Движението е взело името си от програмата за помощ, която Венецуела е предложила на редица страни, включително Хаити, между 2008 и 2016 г. Управлението на помощите от нея беше силно критикувано и движението настоява да узнае как парите са били изразходвани.

Върховната сметна палата разследва въпроса, но през 2020 г. правомощията й бяха орязани от президента Жовенел Моиз, който е споменат в един от публикуваните й доклади.

Днес „вече няма масови демонстрации, защото хората са гладни и уморени, премазани са от мизерията. И ги е страх от несигурността“, каза историкът Пиер Бюто.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.