Отидохме в Холандия да берем домати за 1100 евро на месец, излъгаха ни, спахме на гарата…

Българските работници чакат на жп гарата в Айндховен някой да ги посрещне. Снимки: личен архив

„Излъгаха ни, че ще работим легално в Холандия, а седяхме един ден на студа на гарата в Айндховен, за да разберем, че ще ни уреждат за нелегална работа. Върнахме се и не си получихме всички пари, които дадохме предварително на фирмата посредник“ – това разказа пред e-vestnik потърпевшият Любомир С. Цялата им група от 10 души пътувала до Холандия, за да студува и да разбере, че нещо ги прецакват. Четирима си тръгнали същия ден, като разбрали, че нещо не е наред, а другите се върнали безславно след 10 дни.
Фирми–посредници за изпращане на работници в чужбина са измислили нова схема, с която да наемат хората на минимални трудови договори и да намират вратички в законите, показа проверка на e-vestnik, след като читатели се оплакаха от фирма „Конкордия груп“ ООД. Фирмата пуснала обяви, че набира работници за чужбина. Събрала десет кандидати да заминат в Холандия. Сключила с тях договори от името на друга българска фирма за заплата от 230 лева. Шефът на „Конкордия груп“ Анатолий Йорданов обещал на работниците, че ще получават чисто по 2 200 лева на ръка месечно и им казал, че ще се водят командировани в чужбина. „Командировката“ била с цел бране на домати в Холандия. Бъдещите черноработници не получили командировъчни заповеди. Всички трябвало да дадат по още 150 евро за допълнителни разходи по „легализирането на документите им“.

След разговор с потърпевшите работници, със засегнатата страна – фирма „Конкордия груп“ ООД, с Агенцията по заетостта и с Главна инспекция по труда, стана ясно, че фирмата е нарушила наредбата за служебни командировки в чужбина и се е опитала да заобиколи процедурите на България и Холандия за наемане на работна ръка в чужбина. Схемата продължава да действа и в момента. Пострадалите предупреждават хората, които имат желание да заминат на работа в чужбина, внимателно да проверяват фирмите и да изискват документи за всяко нещо, което им се обещава. Те съветват гражданите да са особено внимателни, ако някой им предлага да ги „командирова“ в чужбина.

Ето какво разказва един от работниците, Любомир С.:
„Към края на декември от фирмата „Конкордия груп“ ми казаха, че има свободни места за дървосекачи във Франция за 1 600 евро на месец с осигурена квартира. Подадох си документите на 22 декември, подписахме някакви договори и ми казаха, че се заминава на 8 януари. Трябваше да внеса 250 лева за път, което и направих, но на 8-и заминаването се отложи. Звъня на следващата седмица да видя какво става и ми казват: „Имаме проблем с местните власти, не можем да ви легализираме във Франция, ще изчакате още една седмица.“ Изчаках още една седмица и реших да отида до фирмата, поне да ми върнат парите за автобусния билет. „Няма да заминеш за Франция, но ако искаш, може да те уредим пак на работа в Холандия“, предложиха ми те. Понеже съм бил на работа в Холандия, си казах: „Още по-добре.“ Обещаха, че след една седмица твърдо се заминава за Холандия. Набирали 10 човека за бране на домати с осигурено спане и заплащане от 1 100 евро чисти пари. Съгласих се, но ме предупредиха, че трябва да си извадя международна дебитна карта. Трябвала им, защото ще се водим командировани там. Светна ми някаква лампичка, че има нещо, което не е наред, но проверих фирмата в сайта на Агенцията по заетостта, видях, че има някакво разрешително да изпраща работници в чужбина, така че се поуспокоих.

Договорът беше за заплата от 230 лева и се сключваше с трета фирма – не с „Конкордия груп“, не с фирмата, за която ще работя в Холандия, а с трета, българска фирма. Поискаха ми и още 150 евро за документи – за легализации и др. Внесох ги. Отделно ми поискаха още 30 лева за транспорт, защото билетът за автобус за Холандия бил по-скъп от този до Франция. А билетът до Холандия е 220 лева. Толкова си беше и миналата година, когато пътувах. Казаха ми, че на 31 януари се заминава за Холандия от централната автогара в София. Събрахме се там 10 човека. Преди да тръгнем, ни дадоха по едно листче, на което бяха записани 3 телефона – един холандски, един белгийски и един на офиса на фирмата в България – всичките мобилни.

Казаха ни да се обадим на холандския номер един час преди да пристигнем в Айндховен (град в Холандия), за да дойдат да ни посрещнат. Един час преди да пристигнем в Айндховен започнах да въртя по джиесемите, които ни дадоха на тръгване, за да се уговоря с хората да ни вземат от ЖП гарата. Нито един от телефоните не отговаряше. Казваха ми: „Няма връзка с този номер“. Пристигнахме на гарата в 2 часа през нощта. Слязохме там десетимата със саковете, с багажите, 2 денонощия спали в рейса – на хора не приличаме. Успявам да се свържа с българския телефон, от който ми казват: „Вие луди ли сте някой да ви посреща в 2 часа посред нощ, много рано сте пристигнали. Има човек на 60 километра от вас, но ще дойде в 10 часа сутринта“.

Гледката пред гарата, където десетимата българи са принудени да стоят с целия си багаж от 3 до 5 сутринта, докато гарата е затворена.

Примирихме се, защото нямаме пари, стоварили сме багажа, изморени сме, и зачакахме някой да благоволи да дойде да ни прибере. По това време в Айндховен имаше 5-дневен карнавал и покрай нас непрекъснато минаваха пияни, весели, облечени с костюми хора, а ние седим и чакаме. В 3 часа ни изгониха от чакалнята на гарата, защото от 3 до 5 часа я затварят, така че заедно с багажа, трябваше да излезем да постоим 2 часа навън на снега и на виелиците. Като отвориха гарата, пак се прибрахме на сухо, но си беше студено, а и бяхме много уморени. Едва дочакахме да стане 10 часа, обаче никой нито идва да ни вземе, нито се обажда. Решавам пак да звънна в България и ми казват: „Човекът е наблизо, но ще дойде в 12 часа.“ Попитах защо никой не отговаря на белгийския и на холандския телефон, как така работодател, който е поел ангажимент за 10 човека, си изключва телефона, когато хората пристигат и трябва да ги посрещне? Не знаели защо са изключени телефоните.

Продължаваме да чакаме. Полицията започна да се върти около нас и да ни гледа подозрително – ние нищо лошо не правим, но все пак стоим там 10 човека с всичкия този багаж и не се знае какви сме. В 12 часа пак никой не благоволява да ни вземе, нито да ни се обади, поне да каже – има проблем, изчакайте. За пореден път се купува холандска карта, за да се върти до България, ваучерите хич не са евтини и като си хвърлен там на произвола, се чудиш за ядене ли да си дадеш последните пари или за карта за телефон. Обаждаме се и ни казват, че имало някакъв проблем с колата, но хората ще дойдат, били вече съвсем близо. В 2 часа вече ще дойдат. Минава 2 часа и всичко се повтаря – не ни се обаждат, не идват да ни вземат, а ние вече от 12 часа кибичим на гарата. Обадих се в България и им казах, че ако не дойде човек до 5 часа да ни посрещне и да ни прибере от гарата, ще се обадя в полицията и в българското посолство в Холандия, за да ни приюти някой. Точно половин час по-късно ми се обаждат и ми казват, че на шефа му станало изведнъж много лошо и затова не дошъл, но до 5 часа със сигурност ще дойде. В 5 часа шефът на българската фирма ми се обажда, явно се е стреснал, и ми казва: „Отидете и си намерете хотел“. Аз го питам кой луд ще пусне в хотела си 10 човека, без да можем да платим, но той обеща да говори с рецепционистката и да уреди нещата по телефона.

Отидохме с един Явор да търсим хотел, а другите останаха на гарата да пазят багажа. Оказа се, че заради карнавала всички хотели са заети. Имаше места само в един хотел, в който нощувката беше 213 евро на вечер. Обадих се на шефа, той каза: „Много е скъпо, намерете друг хотел.“ Обясних му, че е невъзможно по това време да намерим друг хотел и му казах, че нямаме намерение да спим още една вечер на тази гара. Казах му, че ако до един час не дойде да се разберем, защото цял ден слушаме, че е на 60 километра, отиваме в полицията. Той не дойде и аз, и Явор отидохме в полицията. Явор е завършил английска филология и говори много добре английски, така че обяснихме подробно за какво става въпрос. От полицията ни казаха да изчакаме, че ще се опитат да ни намерят къде да спим тази вечер, защото си беше доста студено и започнахме да подсмърчаме, да кашляме и т.н, но и те не успяха да намерят празен хотел заради карнавала. Посъветваха ни да отидем пред църквата, да просим пари и да се молим да ни настанят там да спим, което е много унизително. Като последна надежда се обадихме на българското посолство в Холандия. Оттам ни отговориха, че много съжаляват, но нямат средства и не могат да ни помогнат по никакъв начин.

Върнахме се отчаяни с Явор на гарата и се оказа, че там най-после е дошъл шефът от българския офис на фирмата. С него беше и друг човек, при когото явно трябваше да започнем работа в Холандия. Предишния път като бях в Холандия, този, другият – Пехливанов му беше фамилията – съм го виждал в две български кафенета в Хага. В тях се събират предимно българи от турски произход и този Пехливанов изобщо не се ползваше с добра слава. Само като го видях, прецених, че явно нещата отиват към нелегална работа. В потвърждение на мислите ми, българинът каза: „Всички ми дайте личните си карти!“ Опонирах му, че това е документ за самоличност, който не се преотстъпва на никого и казах на Явор, че ако тоя ни вземе личните карти, нито има как да останем легално в Холандия, нито може да се приберем в България. Поисках да ни представи документите, с които да удостовери, че ще работим легално в Холандия. Тогава българският шеф се развика: „Аз толкова години съм бил шеф на паспортния отдел в България, не ми ли вярвате?“ Имало документи, но не били в тях. Това ни накара мен и Явор тотално да се откажем от каквито и да било взаимоотношения с тези хора. Казахме им, че не им вярваме и си тръгнахме. Оказа се, че приятелка на майка му на Явор живее в Айндховен. Дойде жената, взе ни от гарата, приюти ни в нейната къща, изпратиха ни пари от България и се прибрахме.

Тук, в България, решихме да си потърсим правата. Отидохме до офиса, за да ни върнат парите. Там ни попитаха защо сме се прибрали. Ние отговорихме, че работата е била нелегална и затова сме се отказали. Обявиха ни за избягали (все едно сме били заложници или арестанти) и казаха, че след нас още двама човека били „избягали“. Казаха ни също, че останалата част от групата (6 човека) се връща към България в момента – а това беше само десетина дена по-късно. Не е ясно тези хора къде са спали, какво са яли, какво са правили тези десет дена. Ние си скъсихме агонията, а останалите не е ясно какво още са преживяли. От фирмата ни казаха, че те в момента се прибират, защото същият този господин – Пехливанов, явно не им е намерил работа, но пак щели да заминат. Вместо да ни върнат парите, предложиха ни да заминем пак след 10 дни. Отказахме и настояхме да си получим обратно парите. Отговорът им беше: „Ще ви върнем по 100 евро“. Върнаха ни по 100 евро (вместо 150, защото на гарата в Айндховен българският шеф, за да замаже очите на хората, раздаде на всеки по 50 евро – вероятно от нашите пари, които сме внесли уж за легализация и те сега си ги удържаха), но аз поисках да ни върнат и парите за билета дотам, защото все пак не сме отишли на екскурзия да видим карнавала и да спим цяло денонощие на гарата.

Отказаха да ни върнат парите за билетите. Единствено можели да ни компенсират за тези пари, ако искаме да заминем повторно след 10 дни – тогава пътят щял да ни е безплатен. Още преди да замина, аз поисках копие от трудовия ми договор, за да имам все пак някакъв документ. Явор нямаше такова копие и поиска да му дадат в същия ден, когато отидохме да се разправяме за парите. Шефът на офиса му каза: „Ти мразиш тази фирма и искаш да ни прецакаш, затова съм забранил на служителките в офиса да ти дадат копие от договора.“ Впоследствие разбрахме, че „Конкордия груп“ няма лиценз да изпраща хора в Холандия – има само за Португалия и Великобритания. Затова работят чрез друга фирма, която имала лицензи за изпращане на хора в различни държави, но специално за Холандия и тя няма лиценз. Малко странно е защо са ни разхождали дотам и обратно, но според мен явно не са могли да ни намерят работа толкова бързо, колкото са очаквали. Може да са разчитали на някакъв вариант, но властите в Холандия много държат всичко да е законно, правят проверки, глобите са колосални (както за работодателя, така и за работника) и явно този път не са им се уредили нещата.“

Един от българските работници избутва багажа си навън на студа през нощта, когато затварят гарата. Снимки: личен архив

Управителят на фирма „Конкордия груп“ ООД Анатолий Йорданов даде следните обяснения по телефона:

Анатолий Йорданов: Софийските келеши и боклуци се оплакват, вече наемаме само селски хора

Г-н Йорданов, наши читатели казват, че са измамени от вашата фирма при кандидатстване и изпращане на работа в чужбина.

– Аз не знам някой да се е оплакал от нашата фирма, да не бъркате нещо – „Конкордия“ или „Конкордия груп“ търсите?

Хора, които са подали документи за работа в Холандия за бране на домати, твърдят, че през януари …

– А, сетих се, това са двама, които ги изгоних – един дълъг и едно келешче, да. Ще ви обясня какъв е случаят. Значи лично аз бях в Холандия, автобусът пристигна в 2 часа през нощта и когато отидохме да ги посрещнем, те казаха: „Ние не ви вярваме и си тръгваме“! – Ами като искате, си тръгвайте, довиждане. Върнах им, каквито разходи са имали и това е случаят.

Но вие не сте им представили документи, че те са легално на работа там?

– Абсолютно всички документи ги имам. В момента заминава много стабилна група за там – само от селски хора. Признавам, наша е грешката, че този път от персонала са избрали софийски келеши и лигни, които за нищо не стават. Вие виждали ли сте им физиономиите – то просто не става за работа. Ние изпращаме много хора, няма никакъв проблем, но нормално е в нашия бизнес на 100 човека 1 да се оплаче. Те даже не са започвали работа, за да има от какво да се оплакват.

А защо десетина дни по-късно цялата група се е върнала в България?

– Действително цялата група после се върна, защото има проблем със самото настаняване. Но сега пак цялата група заминава. Аз съм поел абсолютно всички разходи на хората – отиване и връщане, така че никой нищо не е загубил.

Вие като фирма имате ли разрешително за изпращане на хора в Холандия?

– Системата е малко по-различна. Явно не сте наясно с нещата. Всички хора, които заминават, ние ги наемаме в нашата фирма и ги командироваме временно в Холандия.

Само че с договори на минимална работна заплата, като им се обещават допълнителни пари на ръка?

– Да, но взимат големи командировъчни. Тази заплата, която те си я получават, трябваше да бъде около 2 200 лева на месец – ако това е малка заплата, здраве му кажете.

Въз основа на какви документи те я взимат?

– Аз я плащам, това ви казвам. Примерно, вие сте фирма в Холандия. Аз идвам при вас като българска фирма и ви предлагам да ви сложа цялата дограма на вашия обект. Подписваме договор, че аз ще свърша работата за 100 000 евро примерно. Принципът е както едно време работеше бившата фирма „Техноекспортстрой“ в Либия. И ние работим на същия принцип.

Тоест, подбирате си тук работници?

– Абсолютно. Подбирам ги тук и ги командировам там. На работниците аз мога да плащам каквото си искам, защото те имат командировъчни, те са съгласни с тези условия, ние ясно ги казваме на хората, така че няма никаква измама, не вярвайте на боклуци. Аз съм от 20 години в бизнеса. Ние не сме мошеници и не сме лъжци. Една абсолютна фирма сме, с 200 човека персонал, супер работим, и нощна смяна минаваме вече, защото имаме страхотни договори. Това, че на 100 човека има двама да направят проблем, просто ние не му обръщаме внимание. Те физиономиите на тези момчета не стават за работа. Грешката е на моя персонал, че някой ги е избрал така набързо. На мен ми трябват 3 секунди да преценя един човек става или не става.

Те казват, че договорът им е подписан с трета фирма, не с вашата?

– Няма такива неща, това са пълни глупости. Къде е третата фирма? Не мога да разбера.

В копието на договора се вижда, че той е сключен с друга фирма, а не с „Конкордия груп“?

– Няма трета фирма, тя е една единствена фирма, която ги изпраща – „Тотал сървиз“, няма втора, няма трета.

Да, но вие не сте „Тотал сървиз“, а „Конкордия груп“?

– Е, как да не сме „Тотал сървиз“ – Тотал сме, това е другата фирма, с нея изпращаме хора. Това си е моя строителна фирма. И за селското стопанство работим.

А в Холандия всичко е легално и законно, така ли?

– Мислите ли, че съм ненормален да си жертвам бизнеса с нелегална работа? Тук, ако дойдете в офиса, ще се уплашите – имам 12 човека персонал. Мислите ли, че ще си жертвам целия бизнес, ще се гавря с хората, ще правя някакви мизерии на хората, че имам полза да крада от хората, да ги измъчвам, да ги пращам нелегално? Съмнявате ли се в това нещо?

Виждам, че имате разрешително само за Великобритания и Португалия?

– Не е така. Това разрешително на „Конкордия груп“ за посредническа дейност в Англия няма нищо общо с Холандия. Ние не работим в случая с „Конкордия груп“. Тук ключовата дума е – ние наемаме хора за свои нужди. Аз тези хора не ги препродавам някъде. Всичко това е за свои нужди. Съгласно всички закони, които имаме в България, ние ги командироваме тези хора. В случая на всички тези хора аз им плащам заплати.

Да се върнем на заплащането – уговорили сте се с тях по договор да им плащате минимална работна заплата, а другите да им ги давате на ръка, така ли?

– Иначе кой ще отиде в Холандия да работи за двеста и няколко лева, то не е нормално.

Но договорите им са на толкова?

– Ами естествено, на колко да ги пиша според вас?

На колкото им плащате – 2 200?

– Не е така. Вие не сте наясно и затова говорите така. Аз по същия начин бях в „Техноекспортстрой“ – държавната огромна компания с 30 000 българи в Либия. Нас ни осигуряват на минимална заплата и фактически ни командироват да работим в Либия.

Не ми се струва законно да се изписва минимална заплата в договора?

– Кое според вас не е законно? В България в момента 99% от хората са на минимална работна заплата.
Но вие казвате, че им давате по 2 200 лева, значи на толкова сте го назначили?

– Естествено. Значи той като си има командировъчно и то като се сметне, прави толкова.

Допълнителните пари им ги изписвате под формата на командировъчни, така ли?

– Приемете, че неговата заплата е 300 лева. Командировъчните са му примерно 2 000 лева. 300 лева заплата плюс 2 000 стават 2 300 лева – ами това му са всичките пари. Човекът се интересува колко пари ще вземе. Той си го тълкува като заплата. Това му е заплатата всъщност, но тя се образува по два начина – чрез трудов договор и командировъчни.

Останалите пари си ги изписвате като командировъчни, така ли?

– Ами то няма друг начин. Това е целта. Нали ви казах – хората са временно командировани – това е ключовата дума. Но тези двамата аз оттук ги изгоних с ритници и им казах: „Вие сте мръсни хора, махайте се, не искам да припарвате повече в нашия офис.“ То самата му физиономия е злобна на тоя човек. Той те гледа и иска да те убие и да те наръга, гадно същество такова! Просто съжалявам, че така ви говоря, но разберете ме, за 20 години съм изпратил над 20 000 човека – преценявам ги за четвърт секунда кой какъв е. Просто това е боклук. Пишете им: „Фирмата е много стабилна, съжалявам, но вие сте боклуци“ и прекратете разговора си с тях! Това, че сега се опитва да направи мръсотия, значи, че той и в червата си е мръсник. Той не се старае нещо да оправи, а да ти направи мръсотия, да ти убие децата, да ти направи някаква гадост. Как изобщо да разговаряш с такъв човек? Ние ще ги осъдим за нанесени щети. Вие добре, че се обадихте. Имаме право, сега ще поискам от работодателя писмо, за това, че той абсолютно самоволно, без да почне работа, е напуснал. Аз разбирам да е започнал поне един час да работи, а той на нас ни е нанесъл щета с това нещо.

Какво казват законите и институциите?

По закон фирмите-посредници за наемане на българи в чужбина трябва да имат лиценз. Такива лицензи се издават за всяка държава поотделно. Фирма „Конкордия груп“ ООД има лицензи само за Великобритания и Португалия, но не и за Холандия, Франция и др. В повечето държави от Европейския съюз много трудно се допускат българи до легалната работа. За да защити местния пазар на труда, Холандия е задължила предприемачите да наемат с предимство холандци на свободните позиции. Фирмите имат право да наемат българи, само ако в продължение на 4 месеца са пускали обяви, че търсят работници, но не е имало интерес от страна на холандски граждани. Холандският предприемач трябва да докаже това пред властите, за да му разрешат да наеме българи и да им бъдат издадени съответните разрешителни за работа.

Чрез схемата с командироването, описана по-горе, всички тези процедури, както в България, така и в Холандия, се прескачат. Управителят на фирма „Конкордия груп“ Анатолий Йорданов наема хора по обява за работа в чужбина, но подписва с тях договори, че ще ги ползва „за собствени нужди“. После, за пред закона, ги праща командировка в чужбина, но без да им даде командировъчни заповеди. В нарушение на наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, фирма „Конкордия груп“ им събира пари за билет и за легализиране на документи. Според наредбата командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която съдържа: началната дата и продължителност на командировката в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни; финансови условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане; задача на командированото лице; вид на транспортните средства и маршрут и др.

За българските берачи на домати всички тези условия остават неизвестни. Те знаят само, че ще се водят командировани и ще получават на ръка около 2 200 лева на месец, но не разполагат с документи, чрез които да докажат това. Някои от 10-имата „командировани“ дори не разполагат с копие на договора, който са подписали за сумата от 230 лева. Върху останалите пари, които са обещани към заплатата на работниците не се начисляват данъци, осигуровки и др., но и фирмата на Анатолий Йорданов си ги изписва като разходи за командировки.

Специалисти от Агенцията по заетостта коментираха така случая: „Всеки път, когато хората искат от нас информация за фирми, им казваме: „Взимайте си договорите и пазете всичко, което е с подпис и печат.“ От агенцията бяха категорични, че не е законно работниците да имат договор на минимална работна заплата, а останалите пари да им се дават на ръка. „При командировка в чужбина наистина на хората им се събира да получават повече пари, но всичко това се оформя с документи, с командировъчна заповед. Тези неща много точно са регламентирани и подробно се описват. Ако има някакви оплаквания, Инспекцията по труда е тази, която може да направи проверка и да санкционира фирмите при установени нарушения“, казаха от Агенцията по заетостта.
От Инспекцията по труда посъветваха ощетените работници да подадат жалба при тях и обещаха да направят проверка на случая.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.