Франция: Разочарованите млади гласуват за крайната десница на Марин льо Пен

Марин Льо Пен. Снимка: от тв екрана

Младите французи в работоспособна възраст, когато се възползват от правото си на глас, все по-често гласуват за крайната десница на Марин Льо Пен, чийто „Национален сбор“ се превърна в най-популярната партия сред хората на възраст от 25 до 34 години, феномен, подхранен от разочарованието им от управляващите и от политическите партии.

Година преди президентските избори през май 2022 г. социологическите проучвания прогнозират, че начело ще излязат с голяма преднина пред останалите досегашният президент Еманюел Макрон и съперничката му от 2017 г. Марин Льо Пен. Две социологически агенции констатират, че когато младите гласуват – а процентът на негласуващите сред младите е висок – по-възрастните измежду тях (от 25 до 34 години), които вече са на пазара на труда, гласуват за „Националния сбор“ (формацията приемник на „Националния фронт“, основан от Жан-Мари Льо Пен).

Ако хората на възраст от 18 до 24 гласуват по-скоро за президента центрист Еманюел Макрон или за лидера на крайнолевите Жан-Люк Меланшон, то „хората на възраст от 25 до 34 години, които не успяват да се интегрират и които ще плащат унищожителните последици на икономическата криза“, гласуват преимуществено за партията на Марин Льо Пен, казва Фредерик Даби, заместник-директор на социологическата агенция „Ифоп“, осъществила проучването съвместно с агенция „Ипсос“ на базата на данни, предоставени от всекидневника „Монд“.

„Младежта, която се отнасяше пренебрежително към „Националния фронт“ (известен лозунг от 80-те години), се сблъска с действителността (…) що се отнася до намирането на работа в един ултралиберален свят (…), до съжителството с анархични имигранти и до огромната несигурност, която следва от всичко това“, смята Марин Льо Пен, която наскоро даде голямо интервю за „ВА+“, дъщерна медия на консервативния всекидневник „Вальор актюел“, и чиято партия насърчава бързото издигане на младите си активисти.

Млади хора винаги са гласували за „Националния сбор“, но пропорцията никога не е била такава, отбелязва политологът Жан-Ив Камю. Става дума за възрастова група, която „е особено засегната от разочарованието от политическите формации, както от десните, така и от левите, които се изредиха във властта“.

Нагласи

„Старите нагласи“ по отношение на крайнодясната партия „избледняват, тъй като от ерата, през която всички излизаха на улични демонстрации“ срещу Жан-Мари Льо Пен, когато той успя да си спечели място на втория тур на президентските избори през 2002 г., „ни делят 20 години“, обяснява Камю, който е директор на Центъра за наблюдение на радикалната политика към фондацията „Жан Жорес“.

Освен това, „като станете на 25, се сблъсквате с пазара на труда, с първата си географска мобилност“, докато при най-младите „все още се усеща влиянието на семейната среда“, що се отнася до гласуването, казва още той.

„Десатанизирането“ на „Националния сбор“ от обвиненията в расизъм и антисемитизъм, което бе подето от Марин Льо Пен, може също да изиграе роля при този вот, изтъква Камю.

Също така, независимо от възрастта си, един ученик от селскостопанска гимназия не е задължително да гласува по същия начин като ученик от подготвителен клас за висше учебно заведение. „Националният сбор“ си остава партия, „гласуването за която е свързано с нивото на доходите и образователната степен“. Хората с най-ниски доходи и с най-ниска образователна степен са по-склонни да гласуват за нея, каквато е ситуацията и на други места в Европа, отбелязва Жан-Ив Камю, който, заедно с Никола Льобур, е съавтор на книгата „Крайните десници в Европа“.

Всички експерти припомнят обаче, че по-голямата част от младите хора не гласуват. През 2017 г. само един от петима младежи е гласувал на двата тура на президентските избори, а според „Ипсос“ на изборите догодина намерения да гласува има всеки втори млад човек.

Активност

Според социолога Венсан Тиберж, съавтор на книгата „Разочаровани поколения?“, е налице „дистанциране от политическите партии“ и от гласуването.

Най-образованите искат да участват „по друг начин“ в обществения живот, например чрез демонстрации, петиции, бойкоти или чрез директни консултации в една по-„хоризонтална“ форма на демокрация, обяснява той пред Франс прес.

„Младите хора горят от желание да са активни“, но „си мечтаят за друг тип активност“, заяви по телевизия „Франс кюлтюр“ държавната секретарка по въпросите на младежта Сара ел Хаири, която иска да съчетае представителната демокрация и демокрацията на участието, като насърчава гражданската конвенция за климата.

Терминът граждански „дълг“ е още по-далечен на младежите от селските райони и предградията, в които „дистанцираността от политиката е още по-тревожна“, отбелязва Тиберж. „Това са хора, които по принцип не се интересуват от политиката, но понякога интересът им се връща, особено когато става дума за президентските избори“, казва още експертът.

Този „присъединен“ вот за „Националния сбор“ на млади хора в работоспособна възраст може да се обясни също така и от факта, че младежите, независимо дали са „за“ или „против“, определят политическата си принадлежност не толкова във връзка с икономическите и социалните проблеми, а с въпроса за идентичността.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.