Възкресението на надеждата
Велика събота!
Събудих се с Надеждата!
Да, събудих се с тези снимки на Надеждата!
На изтерзаната, на толкова чаканата глътка въздух!
Снимки от централната френска новинарска телевизия от две велики държави-световни сили – САЩ и Великобритания…
На едната снимка виждате изписана новината, нарочно я запечатах, защото зная колко неверници има в България, че в САЩ вчера са достигнати 100 милиона души, ваксинирани изцяло!
Космическа цифра, немислима преди няколко месеца!
А другите две снимки са също чудо невиждано за днешното ни измъчено време – пълен бар в Ливърпул от вчера – танцуващи, Господи, вярно ли е това, един до друг хора, с лъчезарни лица, без маски! С разперени ръце на Надеждата! Радост от живота, и то не нелегално, не скришом, а нормално, законно! Във Великобритания, в която само преди няколко месеца вирусът, и то страшният и смъртоносен английски вариант на вируса, косеше хиляди на денонощие…
Виждате ли какво направиха осмиваните и подигравани у нас водачи Байдън и Джонсън?
Единият, пищяха троловете, бил немощен вече старец, „напишквал“ се…, другият май бил „куку“, с прическа тип „ливада“… Те щели да погробят света и покрай тях и…България…
Тези двама водачи никой не бе чул да се хвалят всекидневно, че са водели и управлявали супер кампанията срещу вируса, те не „гърмяха“ всекидневно по брифинги, че Короната е …“овладяна“… Тези водачи просто бяха запретнали ръкави и си вършеха работата, управляваха както трябва народите си във връхлетялата ги жестока атмосфера на страх и егоизъм! С грижа, компетентност и човеколюбие!
И ето резултатите!
Джонсън не се поколеба, ваксинира със сатанизираната и почти убита от Европейския съюз и троловете ваксина Астра своя народ ударно, пое на своя отговорност ситуацията и вижте какво става днес на Острова!
Танци!
А Байдън, подиграваният и оплюван заради близо 80-те си години американски президент, зашлеви шамар не само на своите вътрешни опоненти, а и на родните български всезнайковци, които не само му се подиграваха, а и проклетисваха след избора му и предричаха потоп за Америка и света. Възрастният мъж влетя на секундата в блатото на страшната ситуация в огромната страна, показа дързост, която и двадесетгодишен не притежава, показа и това, че ненапразно светът преди векове се е водел от старейшините, тоест най-възрастните и опитни люде в племената.
Че възрастните хора са не ненужно бреме, а капитал и… Спасение!
Послание, което от първата до последната страница внушавам и аз в публикувания още преди две години мой роман за Таткото – „Анхедония“.
Те, възрастните, анхедоновците, нашите страдалци, живелите само заради нас, светулките на света ще го спасят! Затова, и това шепна в романа си, бъдете истински синове и дъщери – погалете ги! Докато все още са живи…Че после вече ще е късно. И невъзможно…
Но слуша ли те някой?
Затова сега питам – къде са всички тези хиляди нашенски тролове, които се смееха на този човек, че бил стар, немощен, един роден примитив дори писа с кеф, че „миришел на гроб…“, че бил „суха съчка“, че се бил подхлъзнал на самолетната стълбичка,тоест бил с единия крак в небитието…
Вижте какво направи този „старец“ само за три месеца!
100 милиона ваксинирани!
Обяви реформи за солидарност, увеличи данъците – не на всички те да бъдат 10 процента, както е в тъжна и бедна, с най-жестоките пенсии и разслоение в доходите България, а увеличение само за тези богаташи с доход над 400 000 долара годишно…
Успокои разделената и настръхнала един срещу друг Америка с десетки щати и стотици милиона население!
Даде ѝ Надежда!
Без хвалби, без удряне в гърдите си, без перчене…Мобилизира огромната страна, даде ѝ хоризонт, а я пое, когато умираха по хиляди… Накара стотици милиони да му повярват, задвижи всички възможни ресурси, вижте на първата снимка как военни ваксинират чакащи на опашка люде, пое риска и…
Байдън и Джонсън – хора на Спасението! Заедно с белите престилки!
Хората на Надеждата!
А ние…
Ние, всезнайковците…
Ние, удрящите се в гърдите!
Които сега мълчим гузно. И чакаме…
Чакаме поредното указание, да, срещу следващата „цел“ за оплюване…
Сега май ще е… Бакалова, бялото момиче-лястовица на Красотата от родния Бургас… Като не намираме за момента с кого, като ни липсва външен „враг“-индулгенция за нечиста съвест, започваме да посичаме и децата, собствените ни деца, и тях да натикаме в пъкления си, вечно горящ казан… Нещо като тренировка. Подгряване за следващата „битка.“
Да, пак се подготвяме.
За да се нахвърлим за пореден път.
И да поразим с думи Надеждата. И пак, да, забравили, че когато човек не си е почистил собствената „къщичка“ и душа, няма моралното право да пипа с мръсни ръце чуждата…
Гледам снимките…
Усмихнати, радостни лица…
Надеждата, Надеждата…
Дано, Господи!
Дано тя, Надеждата, да възкръсне и при нас! И… у нас, в сърцата ни… В тези все тъжни български души, за които великият Апостол още в онова време бе казал –
„Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме“…
Ех, Апостоле, ех, Левски…
Честито ви Възкресение, сънародници-българи!
Да поспрем днес, в навечерието на Великия ден, да погледнем тези вчерашни снимки, да погледнем и портрета на Дякона…Да погледнем и това красиво бяло момиче-лястовица…
И да се смирим…
И след глътката въздух да запретнем ръкави, та най-сетне да почистим „къщичката“ си.
И душите, душите…Оттам да започнем.
Да ги „боядисаме“ с червената боя-любов на сърцето си, хора!
Днес, на деня на Надеждата!
Да бъде!
Амин!
Вижте грейналото лице на французина-кореспондент на BFMTV в Ню Йорк…
И той не е в първа младост, нали? Но как се радва на чуждата радост… Как светят очите на мосю Жан-Бернар! Такава светлина може да роди единствено човешката любов, нали?
Димо Райков
Париж
1 май 2021 г.