Я, кой изплува като умряла риба… За злополучния български преход през Ф. Д. и Ж. В.

Филип Димитров (вляво) и Жан Виденов. Зад гърба на Виденов наднича неговият вицепремиер Румен Гечев. Снимки: от виедоматериали

Жан Виденов, бивш премиер на България (1995-1997), излезе от нафталина и обяви, че прави политическа партия, очевидно крайно лява. Перестройката е виновна за кризата, казва той пред пловдивско издание, разкривайки плановете си. И предупреждава, че предстоят големи национални предателства, трябва да се даде отпор, ако трябва и с въоръжена борба… Добре, нека има и по-лява партия. Но човекът май не е много наред… Бил честен, не бил корумпиран като днешните, твърдят феновете му. Е, с мед да си го намажат и да си го избират.

Поучително е как се стигна до там, че Виденов дойде на власт, за да изплува сега като умряла риба от блатото.

Навремето в „24 часа“ иронично започнаха да пишат в коментари за премиера Филип Димитров с инициали – Ф. Д. Той си имал съветник – Косьо Ми (от Константин Мишев) и т. н. Стана като мода да се пише така и в други издания. Правителството на Ф. Д. изглеждаше глупаво (с извинение към старите седесари) и даваше повод за такива иронични коментари. И основната му роля беше ликвидацията на селското стопанство, чистка в съда и прокуратурата (направиха промяна в закона, смениха Висшия съдебен съвет) и избор на главен прокурор – Иван Татарчев и шеф на Върховния съд – Иван Григоров. След чистката Григоров каза – реформата в съдебната система приключи…

Не намериха по-мъдро решение като в други бивши соц страни, да не ликвидират кооперациите и да не спират производството. Направиха закон за връщане на земя в реални граници, връщаха и по няколко овце, крава – кой с каквото е влязъл в ТКЗС. Всичко отиде под ножа. Създадоха ликвидационни съвети на ТКЗС, с които закриха пряко половин милион работни места и ликвидираха тотално селскостопанското производство. Косвено закриха още толкова работни места в свързани отрасли.

Това е историческа заслуга на СДС. Оттогава тръгна първата вълна емиграция в търсене на хляба, макар още да нямаше безвизов режим с ЕС. Българи, роми, останали без работа, преминаваха нелегално границата с Гърция, която вече не се пазеше толкова строго като при социализма и работеха там без работни визи за по месеци, за сезон, кой колкото може, да осигури прехраната.

Ф. Д. изкара само година като премиер

Недакеватен, със самочувствие на исторически пионер, високомерен, с трудно разбираем речник – и като понятия, и като мисъл. Ролята му като премиер доведе до т. нар. „Боянски ливади“ – пресконференция на синия президент Желев, в която той разкритикува правителството и то падна. Върли седесари обезумяха, започнаха да горят книгата на Желев „Фашизмът“ пред президентството. Както се знае, горенето на книги в XX век е патент точно на германския фашизъм.

Ф. Д. се обиди, че не подкрепят достатъчно историческата му роля и идването на демокрацията, която сините разбираха като идването на власт на СДС за всички времена. Както каза тогава маститият Ал Йо (Александър Йорданов) – „Спечелихме изборите с малко, но завинаги“.

Ф. Д. сам поиска вот на доверие в парламента и не го получи. Беше на власт с гласовете на депутатите на ДПС. Доган очакваше да направят ново правителство на СДС с премиер Иван Костов. Но Костов се дръпна, а сините обидено не предложиха нов кабинет. И обявиха, че пъклени сили, ДС и комунистическата конспирация са ликвидирали демокрацията в България.

Тогава направиха кабинета на проф. Любен Беров с мандат на ДПС, трима министри от СДС (Биков, Карабашев, Нейчо Неев – да, да, онзи същият, на когото приписват репликата „Егати държавата, щом аз и бех вицепремиер” – бил е в координационния съвет на СДС), един от ДПС и безпартийни като Стоян Александров (финансов), Виктор Михайлов (вътрешен) и др. Разликата на изборите между СДС и БСП беше малко над 1%, но БСП не участва в този кабинет с партийни кандидати.

Правителството на Беров довърши мандата на парламента. СДС поиска 6 (шест) вота на недоверие в правителството за две години, но не можа да предизвика предсрочни избори. Беров го преследваха навсякъде седесарски агитки, чакаха го пред телевизията (тогава все още беше практика премиер да участва в предавания на телевизия и водещи да му задават неудобни въпроси). Викаха му „Уууу“, „Червени боклуци“ и т. н. целият репертоар.

Само че, след Беров, който според сините беше сламеният човек на червената конспирация, вместо да възцари пак демокрацията, картата на България почервеня. БСП спечели 125 депутатски места, СДС – 69. Изборите по онова време бяха по-честни от сега, медиите по-независими. Нещо не бяха доволни хората от синьото управление и не искаха да го продължат.

Само че с червените стана от трън та на глог. Избраха за премиер младия председател на БСП Жан Виденов, комсомолец, изтикан като лидер на партията поради боричкания между крилата на Александър Лилов и Андрей Луканов.

 

Виденов беше като огледално копие на Ф. Д.

 

Неадекватен, но и по-високомерен. По същия начин феновете му казваха за него, както за Ф. Д., че е честен, некорумпиран, ама около него имало едни лоши съветници… Също толкова неадекватни и високомерни бяха и вицепремиерите му Конакчиев и Румен Гечев. Те посрещаха с надменност всички критики, дори от собствената си партия на разните им там форуми. Поведоха война и вътре в партията си – там винаги е имало боричкания. Тези настроения се увенчаха с убийството на бившия премиер Андрей Луканов.

Виденов самоотвержено укрепваше губещите държавни производства, които в условия на свободен пазар бяха заградени на входа и на изхода от частни фирми, които им доставяха суровини, изкупуваха продукцията им и задълбочаваха загубите. Виденов въведе и масовата приватизация с бонове, от която разни фондове спечелиха евтино активи, заводи, курорти, а за хората с боновете накрая останаха хартийки. Сега викат – ама тоя Банев как така ги е спечелил тия активи? Ами с масовата приватизация и с приватизационен фонд… Да питат Виденов. А и нали искаха капитализъм, що се сърдят, че имало богати…

През лятото на 1996 започна инфлация, съчетана с мощно ограбване на банки и последвали фалити. Новоизлюпени банкери ограбваха собствените си частни банки, като раздаваха необезпечени кредити на свои хора и свои фирми. Крадяха чрез кредити едни от други, от тази банка, от онази, кой откъдето може. Правителството си имаше приятелски и неприятелски банки и бизнесмени.

Вицепремиерът Конакчиев високомерно се изказваше по повод тревогите за инфлация – не гледайте цените на „Витошка”, все едно да идете във Виена на „Мария Хилферщрасе”. Искаше да покаже, че е ходил във Виена. Само че не беше наясно с цените и инфлацията там.

Доларът в началото на 1996 се крепеше на курс 50-60 лв., и като тръгна надолу, нямаше спиране. За месеци до есента надмина 500 лв. До октомври фалираха 15 банки. Есента БНБ вдигна лихвите на 350%, координирано с безсмислени действия на правителството с финансов министър Димитър Костов. Който заслужава титлата „Мистър Хиперинфлация”, безпартиен, бил е зам.-министър и на Костов, и на Муравей Радев, после дълги години зам.-шеф на БНБ, от квотата на БСП.

През декември инфлацията стана неудържима. Банкерите и всички, които навреме бяха си прехвърлили парите в чужда валута, ставаха все по-богати ден за ден, кредитите им в лева се обезценяваха светкавично, а онези, които изплащаха дългове в чужда валута, станаха кредитни милиардери.

Високомерният премиер Виденов се изежи за пореден път пред своя висш партиен съвет и отхвърли критиките им. Атмосферата в обществото беше взривоопасна.

 

„Каналето” направи поредното си шоу с една песен „Пътнико Виден-, пътнико -off”

 

И това подейства като искра за запалване. (Представя ли си някой шоу по БНТ в последните години да изпее „Пътнико Бойко, пътник си Борисов…”?) Протестиращи спонтанно излязоха на улицата. Доларът стана 1500-1700 лева. Протестите в София нарастваха като лавина. Лидерите на СДС още ги нямаше на протестите. С малко закъснение там се появи Иван Костов, със синя лента на главата, и възседна протеста. Тогава никой не го направи на въпрос.

Виденов се изказа, че трябва да се въведе валутен борд, щял да предприеме стъпки, и веднага след това подаде оставка. Тогава последваха т. нар. януарски събития. Тълпи разбиха парламента и потрошиха колите пред него. Доларът стана 3000 лева.

БСП върна мандата за съставяне на ново правителство (имаше стабилно мнозинство в парламента, можеше да направи ново) и новият президент Стоянов обяви предсрочни избори.

Служебният премиер Стефан Софиянски въведе валутен борд и укроти хиперинфлацията.

БСП загуби изборите подобаващо. ОДС (Обединените демократични сили) спечелиха 137 депутатски места срещу 58 на БСП (Демократична левица). Новият премиер Иван Костов започна с твърда ръка и си спечели прякора Командира сред своите. И Командира стисна здраво юздите на медиите, критичните към властта вестници замлъкнаха, „Каналето“ беше изхвърлено от БНТ и стана „Хъшове“, а на негово място се пръкна конформисткото шоу на Камен Воденичаров.
Костов деноминира лева, което създаде усещане, че се стабилизират цените и лева като при соца.

Костов, въпреки стабилното мнозинство, не можа да реши сакралният за сините въпрос за досиетата. Но започна касова приватизация, приватизация с т. нар. РМД (работническо-мениджърски дружества), изкара на тезгяха всичко, каквото можа. И това му изяде главата. Той също се показа като ликвидатор и продадени предприятия едно след друго фалираха, а сделките за приватизация на банки, курорти и др. силно миришеха на корупция. Накрая обузданите вестници се обърнаха срещу него.

Символична за управлението му беше приватизацията на националния превозвач авиокомпания „Балкан”. Вместо на стратегически инвеститор от бранша, го продадоха на ликвидатор, който веднага го фалира. И т. н., темата Костов е болезнена, сектата от поклонниците му е много чувствителна и силно се гневи, когато някой я засегне.

Но това е мъчителният български преход. Не преход, а продължителна ликвидация.

Приказката продължава с царя от Мадрид, който дойде и помете на изборите и СДС, и БСП, въпреки че му направиха две партии ментета с подобни наименования и цвят на бюлетините, които вземаха над 5% общо.

Но това вече е по-новата история.

От 90-те сега изплува отново Жан Виденов. И подухна хладен вятър, като през виденовата зима.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.