Голямата говорилня – ТВ дебатът между Хилари и Барак

Кандидат-президентите на Демократическата партия Хилари Клинтън и Барак Обама на последния дебат преди предварителните избори в Охайо. Снимка: Ройтерс

Дебатът между Хилари Клинтън и Барак Обама в сряда вечерта беше 20-ата среща на кандидатите от Демократическата партия след старта на надпреварата в първичните избори. Вероятно е и последната. След като изгледах повечето от тези дебати, както и дузина от републиканските, мисля, че ще изразя мнението на много хора като кажа: „Слава Богу“.

Не че последният дебат беше най-слабият от около тридесетината, които изгледах през последната година. На по-ранен етап имаше няколко абсолютно скучни разговора, на които сцените бяха препълнени с по 8-9 кандидати и това правеше невъзможно развиването на която и да е теза. Поредицата говорилни обаче доказва, че по-голямото количество наистина не означава непременно повече качество.

В сряда и двамата кандидати изглеждаха и звучаха изтощени. Ако това беше боксов мач, и двамата треньори досега щяха да са хвърлили кърпите на пода. Странното е, че когато започнаха дебатите, Хилари Клинтън беше очевидно по-добрият полемист и водещ кандидат. Барак Обама наистина успяваше да изнесе добра реч пред широка аудитория, но не беше нещо особено. С напредването на цикъла на дебатите обаче той подобри представянето си, докато тя, както се видя и в сряда, влоши своето до степен Обама да я надвие за първи път от започването на дебатите.

Трябва също да се каже, че за човек, който уж е отлично запознат за всичко с подробности, Клинтън понякога допуска гафове като твърдението й, че производството със слънчева енергия е създало „стотици хиляди работни места“ в Германия. Това просто не е вярно. Истинското число е около 45 000 работни места. Или твърдението й, че този тип производство не можело да се изнася в чужбина. Хайде на бас, че може. Във втори пореден дебат обаче Клинтън завършваше силно с чудесно обобщение на опита си и звучеше все по-приятно.

При последния им сблъсък обаче Обама взе приза за най-добра крилата реплика. Той сравни гласуването на Клинтън в подкрепа на войната в Ирак през 2002 г. с „вкарване на автобуса в канавката“. Определи я като най-големия стратегически гаф във външната политика на САЩ и подчерта, че Клинтън е помогнала за прокарването на външната политика на републиканците. При това Обама ловко открадна едно от най-силните твърдения на Клинтън, като заяви: „Тя беше готова да отстъпи пред Джордж Буш по този критичен въпрос още от самото начало.“ Клинтън и до момента няма отговор на това, дори след всички изминали дебати.

Странното е, че на въпрос за какво най-много съжалява в политическо отношение, тя отговори, че й се ще да можеше да промени онова свое гласуване в подкрепа на войната в Ирак. Бас държа, че й се ще. Това обаче е съвсем близко до признание, че е допуснала грешка по този въпрос.

Барак Обама раздава автографи след дебата с Хилари Клинтън в Кливланд. Обама започна дебатите неуверен и без опит, но подобри представянето си и започна да печели все повече привърженици. Снимка: Ройтерс

Обама реагираше по-добре в неудобни ситуации. Запитан как коментира язвителното изказване на Клинтън, че подкрепата към него прилича на култ към личността, той се усмихна и каза, че е забавно и по този начин ловко го избегна. После, когато Клинтън го притисна с педантичното си искане не просто „да осъди“, а направо „да отхвърли“ подкрепата от различни неудобни места (Луис Фаракан, например), той отвърна, че не вижда разлика, но и на „отхвърляне“ е готов.

Първата половина от дебата беше гъсталак от приказки за здравеопазване и търговска политика. Честно казано, нито един от двамата кандидати няма оптимална позиция по тези две теми, макар че при здравеопазването въпросът е какво е възможно. Двамата са обсъждали тези теми толкова често, че нещата започват да звучат като средновековен спор колко ангели се побират на върха на една игла. По-вероятно е в Конгреса да мине политиката на Обама и това е най-доброто, което може да се каже за нея. Клинтън остава неспособна да обясни как би прокарала законово изискване да има здравни застраховки, което изглежда доста резервирано, особено при положение, че тя използва това като различие с плана на Обама.

Относно търговията – конкретно Северноамериканският договор за свободна търговия (НАФТА) – и Обама, и Клинтън се отдават на печелеща гласове реторика, което е разбираемо, след като другата седмица в Охайо има първични избори. Разликата е, че в случая на Клинтън много хора допускат, че тя не вярва наистина в това, което говори, че просто заема дадена позиция, за да спечели в политическо отношение. Докато Обама може би наистина вярва в нещата, които казва, а това всъщност е още по-притесняващо.

Клинтън почти комично размаха призрака на могъщите чуждестранни компании, които съдят слабите американски партньори. (Ще трябва да видя писмения текст от дебата, за да проумея какво точно имаше предвид с това). Дали това ще мине през арбитражния механизъм на Световната търговска организация – форум, в който САЩ редовно губят търговски спорове, главно защото нарушават международни закони? Хммм. Администрация, която ще иска да избягва поети от САЩ задължения по предишни споразумения, когато я устройва – на кого ни напомня това? На сегашните обитатели на Белия дом, може би? Какъвто и да е отговорът, преговорите в Доха едва ли ще прокопсат при президент Клинтън или Обама, съдейки по чутото снощи.

Имайки това предвид, една от причините този дебат да е толкова депресиращо слаб бяха повърхностните въпроси. След като и двамата кандидати говореха за предоговаряне на НАФТА, очевидният – някои биха казали ослепително очевидният – въпрос е: как точно? А и при положение, че цените на жилищата в САЩ се топят, защо тази тема не беше сметната за достойна за дълго обсъждане?
По въпроса как този дебат ще се отрази на първичните избори в Тексас и Охайо във вторник, съмнявам се, че той ще промени дори малко резултатите. Клинтън би трябвало да спечели с известна преднина в Охайо, а в Тексас нещата ще са на кантар. Това оставя отворена възможността за още един дебат. И освен ако той не бъде воден с провесване на кандидатите над басейн с акули, трудно мога да си представя как ще се поддържа напрежението за дебат номер 21.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.