Израел: Война на два фронта
Правителството изгуби контрол. Разделението в обществото е по-опасно от ракетите на Хамас
Израел може да се сражава на фронтовата линия. Израел може по някакъв начин да се справи с вътрешните размирици и да поддържа подобие на социално сближаване без насилие. Но не може да изпълнява и двете едновременно.
Министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговите министри загубиха контрол над ситуацията не само в Газа. Там нещата се развиват по предварително известни правила. Те изгубиха контрол в Акра, където вчера араби линчуваха евреин и го раниха тежко. Те изгубиха контрол в Бат Ям, където вчера показаха на живо по телевизията как арабски жител беше нападнат.
Заплахите на Нетаняху да въведе армията в смесените градове са опасни, тъй като показват отчаяние. Дали 18-годишните наборници ще могат да се справят със своите братя от цивилния живот, които всяват ужас по улиците на градовете и предизвикват вълни от насилие? И какво ще стане, ако бъде открит огън?
Свидетели сме на разпад, на разрушаване на нормите и негласните споразумения в израелското общество. Малодушието на лидерите в арабския сектор, които разпалиха страстите и след това избягаха. Малодушието на министрите от правителството, които наблюдаваха формирането и укрепването на расистки групировки като „Ла Фамилия“, но след вчерашните събития в Лод сякаш са онемели.
Нетаняху и Охана могат да реагират само със закъснение, ден или два след като се е случила поредната катастрофа. Те са способни единствено да произнасят речи или да позират пред фотографите. Те нямат представа как да се справят с гражданска криза. Към тях се присъединяват професионални и безотговорни подстрекатели. Тези, за които важното е да усещат горещия дъх на разгневената тълпа зад гърба си. Те не се интересуват от кръвта под краката си.
Всички трайни проблеми на израелското общество: пренебрегването на малцинствата, провалената образователна система, страхът и безсилието в сектора на бедуините, расизмът и постоянното флиртуване с религиозната омраза – всичко това избухва в лицата ни едновременно.
Експлозията в гражданското общество е сто пъти по-важна и опасна от поредния кръг от военни действия с фундаменталисткия режим, управляващ Газа. Нетаняху, Охана и обкръжението от професионални ласкатели около тях отказват да разберат какво се случва. Те смятаха, че става дума за военна операция, придружена от сътресения в израелското общество. Напротив: свидетели сме на разпадането на гражданското общество, както и на паралелната военна операция.
Как да им обясним това? Може би така: „Хизбула“ са щастливи. Насрала се радва. Не заради ракетите по Сдерот. Заради разпадането на израелското общество. От гледна точка на Насрала това, което се случва, е реализация на паметната му реч за паяжината. (Имам предвид речта на главатаря на Хизбула през 2000 г., след като ЦАХАЛ се изтегли от Ливан. Тогава Насрала заяви в победна реч: „Израел има ядрени оръжия и силни военновъздушни сили, но всъщност е по-слаб дори от паяжина.“)
Ако Израел не е в състояние да осигури функционирането на вътрешния фронт по време на военните действия, за Нетаняху би било по-добре да не се хвали, че отхвърля предложенията за прекратяване на огъня. Нека да заяви победата си, да приеме предложението и може би тогава ще може да се започне възстановяването на малкото, което е останало от мечтата за съвместно съществуване на тази земя.
Превод е-вестник