Израел: Война на два фронта

Правителството изгуби контрол. Разделението в обществото е по-опасно от ракетите на Хамас


Снимка: от тв екрана

Израел може да се сражава на фронтовата линия. Израел може по някакъв начин да се справи с вътрешните размирици и да поддържа подобие на социално сближаване без насилие. Но не може да изпълнява и двете едновременно.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговите министри загубиха контрол над ситуацията не само в Газа. Там нещата се развиват по предварително известни правила. Те изгубиха контрол в Акра, където вчера араби линчуваха евреин и го раниха тежко. Те изгубиха контрол в Бат Ям, където вчера показаха на живо по телевизията как арабски жител беше нападнат.

Заплахите на Нетаняху да въведе армията в смесените градове са опасни, тъй като показват отчаяние. Дали 18-годишните наборници ще могат да се справят със своите братя от цивилния живот, които всяват ужас по улиците на градовете и предизвикват вълни от насилие? И какво ще стане, ако бъде открит огън?

Свидетели сме на разпад, на разрушаване на нормите и негласните споразумения в израелското общество. Малодушието на лидерите в арабския сектор, които разпалиха страстите и след това избягаха. Малодушието на министрите от правителството, които наблюдаваха формирането и укрепването на расистки групировки като „Ла Фамилия“, но след вчерашните събития в Лод сякаш са онемели.

Нетаняху и Охана могат да реагират само със закъснение, ден или два след като се е случила поредната катастрофа. Те са способни единствено да произнасят речи или да позират пред фотографите. Те нямат представа как да се справят с гражданска криза. Към тях се присъединяват професионални и безотговорни подстрекатели. Тези, за които важното е да усещат горещия дъх на разгневената тълпа зад гърба си. Те не се интересуват от кръвта под краката си.

Всички трайни проблеми на израелското общество: пренебрегването на малцинствата, провалената образователна система, страхът и безсилието в сектора на бедуините, расизмът и постоянното флиртуване с религиозната омраза – всичко това избухва в лицата ни едновременно.

Експлозията в гражданското общество е сто пъти по-важна и опасна от поредния кръг от военни действия с фундаменталисткия режим, управляващ Газа. Нетаняху, Охана и обкръжението от професионални ласкатели около тях отказват да разберат какво се случва. Те смятаха, че става дума за военна операция, придружена от сътресения в израелското общество. Напротив: свидетели сме на разпадането на гражданското общество, както и на паралелната военна операция.

Как да им обясним това? Може би така: „Хизбула“ са щастливи. Насрала се радва. Не заради ракетите по Сдерот. Заради разпадането на израелското общество. От гледна точка на Насрала това, което се случва, е реализация на паметната му реч за паяжината. (Имам предвид речта на главатаря на Хизбула през 2000 г., след като ЦАХАЛ се изтегли от Ливан. Тогава Насрала заяви в победна реч: „Израел има ядрени оръжия и силни военновъздушни сили, но всъщност е по-слаб дори от паяжина.“)

Ако Израел не е в състояние да осигури функционирането на вътрешния фронт по време на военните действия, за Нетаняху би било по-добре да не се хвали, че отхвърля предложенията за прекратяване на огъня. Нека да заяви победата си, да приеме предложението и може би тогава ще може да се започне възстановяването на малкото, което е останало от мечтата за съвместно съществуване на тази земя.

Превод е-вестник

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.