Шансът ни за „златни двадесет“

Преди 100 години, след Първата световната война и испанския грип, започва десетилетието, известно като „бурните двадесет“. Отчаянието и жаждата за живот на оцелелите водят до дълъг период на разцвет с многобройни ексцесии, които в крайна сметка завършат с нова катастрофа.

Може ли историята да се повтори?

И да и не. Да, защото имаме големия шанс да постигнем силен и продължителен подем след пандемията. Не, от съвременна гледна точка няма основание да се страхуваме от край, сравним с кошмара на Голямата депресия от 1929 година. Ако икономическата политика не допусне голяма грешка, то този път може би ни предстоят едни „златни двадесет години“. Пандемията все още държи живота ни в хватката си. Подобряване на положението обаче вече се вижда. Напредъкът във ваксинацията и подходящите „аварийни спирачки“ биха могли да помогнат. Подобно на миналата година ограниченията върху обществения живот скоро ще се смекчат осезаемо.

Благодарение на повечето ваксинирани през есента страхът от Ковид-19 може би ще намалее още повече. Пролетта и лятото на 2020 година показаха колко бързо икономиката може да се върне към растеж. От май до ноември почти всички икономически данни носеха положителни изненади. Сега, още по-силно отколкото миналата година, хората копнеят отново да се върнат в ресторантите и заведенията, концертните зали и музеите, в планините и по плажовете. Така че със сигурност, когато това бъде разрешено, натрупаното търсене ще се развихри.

Пари не липсват. Въпреки многото трудности в отделни случаи, като цяло финансовото положение на домакинствата в еврозоната е сравнително добро. Тъй като не можеха да харчат парите си за обичайните ваканции и дейности в свободното време, през изминалата година хората са спестявали със средно 50 % повече от обикновено. Потенциалът за наваксване е огромен. Другите части от икономическия двигател от лятото също могат да заработят на високи обороти. Външната търговия се засилва, инвестиционната готовност на компаниите нараства, а в цяла Европа държавите увеличават инвестициите и разходите си за здравеопазване и превенция.

Освен това в паричната и фискална политика попътните ветрове са по-силни от всякога. Още в края на годината Германия може да се върне на предпандемичното икономическо ниво от края на 2019 година, а еврозоната – през пролетта на 2022 година. Има основания да се очаква, че след шока на пандемията в западния свят ще настъпи продължителна фаза на силен икономически растеж. Шоковете ни карат да поставим под въпрос навиците си и да изпробваме нови неща. Кризите дават тласък за иновации. Много от нас трябваше от март миналата година при работата от вкъщи да разчитат на дигитални технологии, които преди това рядко използвахме. През изминалите десет години и без това се бе появила пропаст между бизнесите, които прилагат най-новите технологии, и, които изостават. Всичко това повишава цялостната продуктивност в икономиката.

Допълнителните дългове, които предимно по-слабите компании трябваше да поемат в пандемията, в крайна сметка също действат като стимул за стремеж към по-висока производителност. Предвид че предстои постепенно увеличаване на разходите за финансиране, тези фирми трябва да положат повече усилия, за да не потънат.

Демографски фактори

Трябва да се има предвид и демографията. В Европа, Северна Америка и Китай през 20-те години на нашия век представителите на най-многобройните поколения ще се пенсионират. Докато икономиката се възстановява от коронакризата, добрите служители с всяка година стават все по-малко и все по-желани. За да компенсират появилия се по този начин натиск, компаниите трябва да инвестират в спестяващи труд технологии, а това увеличава икономическия продукт на човек от населението. Тъй като демографската промяна засяга едновременно големи части от икономиката, компаниите трудно ще могат да я заобиколят чрез пренасочване към страни с по-ниски разходи за труд. По-бързото увеличаване на възнагражденията при пълна заетост на трудовия пазар с времето може да се отрази и на политическите настроения. То ще помогне за намаляване на опасната пропаст между по-високите и по-ниските доходи и по този начин ще бъде затворен едни извор на недоволство, който допринесе за възхода на популизма.

Перспективата за „златни двадесет“ след мрачния старт на новото десетилетие е един шанс. Дали ще се възползваме от него ще зависи от това дали ще можем да отговорим правилно на големи предизвикателства – огромното увеличаване на държавните дългове, необходимостта от по-добри обществени услуги и климатичните промени. След като се наложи да прибегнем до неограничени средства, сега държавните дефицити отново трябва да бъдат овладени. По-високи данъци и осигурителни вноски обаче, които са тежест за служителите и компаниите, биха били отрова. Едва през 2019 година Германия успя да свие до 60 % съотношението на дълга към брутния си вътрешен продукт от 82,5 % през 2010 година. Растеж чрез пълна заетост е единственият действащ лек срещу високите държавни дългове. Подсигуряването срещу риск и осигуряването на по-добри обществени услуги ще струват пари. Компаниите трябва да разширят веригите си за доставки, държавите също трябва да предвидят резерви в случай на нови кризи.

Вече знаем повече за икономическите кризи

Пожарната и полицията винаги трябва да са екипирани така, че в нормални ситуации да не бъдат натоварени до краен предел, за да могат в редките извънредни случаи бързо да се задействат с пълна сила. Този принцип би трябвало да важи и за здравната система. Облагане на икономиката и собственото ни поведение в името на околната среда би било добро за всички. Всеобхватно и скорошно увеличаване на цените на вредните емисии без изключения, съчетано с такса за трансгранично изравняване на ниво ЕС (или в идеалния скучай заедно със САЩ, Япония и други партньори) би било от полза за климата и работните места и би попречило на прехвърлянето на по-замърсяващи производства в чужбина.

Миналия век „бурните двадесет“ завършиха с икономически крах, последван от още по-голяма политическа катастрофа. Това сега трябва да ни служи като предупреждение, най-вече срещу опасностите от неправилната икономическа политика, общественото разцепление и популизма. В момента имаме предимство. Знаем повече, как ефективно можем да се борим с икономически кризи. След финансовата криза от 2008/2009 година и по време на пандемията го доказахме. Сега е малко вероятно да се стигне до хиперинфлация или нова Голяма депресия. Затова има значителен шанс този път двайсетте години на века наистина да бъдат златни. Само обаче, ако натиснем правилните бутони.

БТА

*Авторът е главен икономист на банка Berenberg и автор на книгата „Unser gutes Geld: Warum wir den Euro brauchen“ („Нашите добри пари: защо се нуждаем от еврото“).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.