Китай: Производителността е по-важна за икономиката от застаряването на населението

Служител в китайска банка струпва пари в брой за касите. Снимка: БТА

Просперитетът и мощта на Китай в бъдеще зависят от производителността, а не от ръста на населението.

Последното преброяване на населението в Китай предизвика порой от коментари за последиците от намаляването и застаряването на населението за бъдещата икономическа и военна мощ на страната.

Публикуваните във вторник резултати, които показват, че населението нараства с най-бавните си темпове от десетилетия, а средната възраст бързо се повишава, разпалиха отново старите дебати за това дали Китай „няма да остарее, преди да забогатее“.

Доводите за очаквания демографски спад са изтъквани на фона на изострилата се стратегическа надпревара със Съединените щати и техните съюзници, както и с Индия, чието население според прогнозите ще нарасне по-бързо.

Важно е обаче стабилизиращото се и застаряващо население на Китай да бъде разглеждано в правилния контекст, а не просто през призмата на засилващите се опасения на някои места на Запад за Китай и променящия се баланс на силите.

Бъдещият икономически растеж и просперитет на Китай, както и неговата военна и дипломатическа мощ, зависят от увеличаването на производителността и добавената стойност, а не от евтината работна ръка и ръста на населението.

КОНТРОЛ ВЪРХУ НАСЕЛЕНИЕТО

Данните от последното преброяване, публикувани от Националната статистическа служба, показват, че населението е съвсем по-малко от предишни оценки.

Китай вече е имал над 1,4 милиарда жители през 2020 г. – повече в сравнение с 1990 г., когато те са били малко под 1,2 милиарда, и 660-те милиона през 1960-а. Страната обаче отдавна изпитва относителен недостиг на земеделска земя, водни ресурси, изкопаеми горива – по-голям отколкото на въглища и стратегически руди, включително желязна и медна.

До края на 90-те години на миналия век земеделската земя на глава от населението е била само 28% от средното за планетата равнище, а откритите пасища – под 50%, според Световната банка (СБ).

Водните ресурси на глава от населението са били една трета от средното за света ниво, а горите и дивите местности – едва 15%, отново по данни на СБ.

През предходните десетилетия бързият растеж на населението постави под огромен натиск ограничената ресурсна база на страната, което обяснява сериозното съсредоточаване на властите от 70-те години на миналия век върху контрола над раждаемостта.

Подобно на по-голямата част от развиващите се държави, и дори на някои развити, Китай смята, че контролът върху броя на населението има съществено значение за повишаване на средния доход.

ДЕМОГРАФСКИ ПРЕХОД

При липсата на значителна имиграция, по-бавният ръст на населението и бързото му застаряване са неизбежният резултат от намаляващата раждаемост.

Средната възраст на китайското население се е увеличила до около 38 години през 2020 г., като за сравнение е била 25 години през 1990 г. и 21 – през 1960-а.

Ако сегашната тенденция се запази, средната възраст в Китай ще се вдигне до 48 години през 2050 г. и до 49 в края на века.

Намаляващата раждаемост, забавянето на ръста на населението и бързото повишаване на средната възраст обаче са нещо обичайно при другите големи икономики.

Между 2030 и 2050 г. прогнозираният спад на населението на Китай (-3%) е по-малък, отколкото в Германия (-4%) Италия (-10%) и Япония (-16%).

За сметка на това пък се очаква увеличаване на населението на Франция (4%), Великобритания (9%), Съединените щати (15%) и Канада (21%). То обаче ще бъде резултат, изключително или главно, от имиграцията, а не естествено.

Основната разлика е, че според прогнозите Съединените щати ще добавят 41 милиона жители благодарение на имиграцията, а Китай ще загуби 13 милиона заради емиграцията.

Тенденциите са подобни и при застаряването на населението. Средната възраст в Китай през 2050 г. (48 години) ще е по-ниска отколкото в Германия (49), Италия (54) и Япония (54), но по-висока в сравнение с Канада (46), Франция (46), Великобритания (45) и Съединените щати (43).

И тук основната разлика е между страните, които се очаква да приемат голям брой имигранти – процес, който ще забави застаряването на населението – и онези, които са сравнително затворени – там застаряването ще бъде по-бързо.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ЖИЗНЕНОСТ В БЪДЕЩЕ

Застаряването на китайското население означава, че работната сила ще трябва да издържа все по-голям брой възрастни.

През 2020 г. в Китай е имало 10 души на възраст 70 или повече години на всеки 100 в трудоспособна възраст между 20 и 69 години, според данни на ООН.

Този дял е бил по-висок в Съединените щати (18), Канада (19), Великобритания (22), Франция (24), Германия (24), Италия (27) и Япония (36).

До средата на века обаче той ще се е повишил в Китай до 32 и ще по-бъде по-висок, отколкото в Съединените щати (28) и Канада (31), но все още по-нисък в сравнение с Великобритания (33), Франция (39), Германия (41), Италия (54) и Япония (58).

Ключовата разлика отново е отвореността за имиграция: населението на държавите, които се очаква да поемат по-голям брой имигранти, ще застарее по-бавно.

Ако увеличаването на дела на възрастните хора спрямо тези в работна възраст стане тежък икономически шок, като всеки работещ бъде принуден да подкрепя по-голям брой неработещи членове на обществото, това ще удари много, ако не и повече, останалите големи икономики също толкова тежко.

През последните десетилетия икономическият растеж на Китай е подхранван от ръста на населението, миграцията към градовете и евтината работна ръка. В бъдеще той ще зависи от това дали добавяната от работниците стойност ще се увеличи.

Китайското правителство усеща това. По тази причина политическото ръководство на страната е съсредоточило вниманието си върху растежа на промишлеността и услугите – сектори с висока добавена стойност, – и едновременно с това се опитва да ограничи енерго- и ресурсоемкото производство с ниска добавена стойност.

Въпреки бързия икономически растеж на Китай, средната почасова производителност и добавена стойност все още са ниски в сравнение със Съединените щати и други развити икономики. През 2018 г. средната стойност на произведеното от един китайски работник е била само 40% от това на японския, 33% на германския и 26% на американския.

КИТАЙ СПРЯМО ИНДИЯ

Още преди да излязат данните от последното преброяване се очакваше Индия да изпревари Китай по брой на населението към 2027-а, защото тя е на много по-ранен етап от демографския си преход.

Само по себе си обаче населението е груба мярка за икономическата и военната мощ. Подобно на Китай, бъдещият просперитет на Индия зависи от повишаването на стойността на средната продукция на един работник, а не от увеличаването на броя на работниците.

Средната стойност на произведеното от един индийски работник е само 67% от китайския и под 18% на американския.

Това, от което зависи балансът на силите както между Индия и Китай, така и между тези две държави, от една страна, и Съединените щати и останалите развити икономики, от друга, е колко бързо ще бъде наваксано изоставането в добавената стойност.

БТА

*Джон Кемп е пазарен анализатор на Ройтерс. Изразените в материала мнения са лично негови.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.