Джанти на релсите и камъни по влака… Между Дивия Запад и България. И?

Групата роми, спрели влака край Нова Загора и хвърляли камъни по него. Снимката е от видео, заснето от пътник.

Образованието било скъпо? Тогава пробвайте с невежеството. Тази мисъл се разпространява от втората половина на миналия век и се приписва на различни американци. В България тепърва ще изпитват на гърба си смисъла й.

„Попълнете документите“ – обяснява служителка на гишето в паспортното на мургава жена, очевидно от ромски произход. „Не мога да пиша“, отговаря жената. Води със себе си дете, облечена с дънки, прилично изглежда. Но не може да си попълни документите за издаване на паспорт на гражданин на Европейския съюз. На никакъв език. Оказва се, че не може и да чете.
Дори българският, който говори, е трудно разбираем. Служителката чака да се намери някой, който да й съдейства, но няма кой. Тя се заема сама да разпитва и да пише вместо неграмотната жена, с която едвам се разбират.

Влак тръгва от гарата в Нова Загора, таман е набрал скорост между 80 и 100 км в час, машинистът вижда препятствията на релсите, бързо включва спирачките и влакът рязко спира, като все пак прегазва две автомобилни джанти и няколко едри камъни. Пътниците се блъскат по вагоните, миислят, че е катастрофа.

Отстрани в нивите излиза група от около 30 роми, като в уестърните за Дивия Запад. Започват да замерят с камъни и слизащите от отворените врати пътници. Машинистът излязъл да огледа дали има повреди, се скрива обратно в кабината. Не, не е грабеж като в Дивия Запад.

 

Това е някаква форма на забавление и протест

 

На маргинали, хора изпаднали от обществото, които искат да направят нещо на „онези”, на държавата, на другите хора, които не са като тях.
Виновни ли са тези роми, че са такива? Хората на Каракачанов и подобни искат да ги вкарат в затвора, да не им дават помощи и т. н. репресивни мерки. Като си мислят, че така ще решат проблема.

Големи ромски общности вече са почти напълно откъснати от обществото и това се превръща в заплаха за сигурността в държавата. Тоест, вече не е безопасно да тръгнеш с влак от един град, за да стигнеш до друг. На места роми развиват и болтове от релсите, опитват се и да изваждат релси. Скоростни влакове ли?…

За случая край Нова Загора се разбра единствено защото пътник е заснел инцидента със смартфона си и е говорил пред телевизия. От БДЖ странно защо отказват коментар. Медиите описват случая и политкоректно не съобщават какви са групата хора, замеряли влака с камъни. Но всеки се сеща. Тук е България.

През февруари друг влак, тръгнал от гара в Пловдив, когато набрал скорост към края на града, е замерян с камъни, счупено е стъкло на първия вагон и са ранени две пътнички. Едната е ударена по главата от камъка строшил стъклото. Другата е нарязана от стъкла по бузата и челото. Влакът е спрял за 40 минути и е объркал разписанията. Късмет е, че няма убит пътник. При такива случаи замерящите изчакват бързо преминаващи влакове, за да не може някой от влака да реагира.

Тогава, заради вдигналия се шум, началникът на „БДЖ-Пътнически превози” в Пловдив Ангел Даскалов съобщава пред медиите, че за 2019 година има регистрирани 65 случая на замеряне с камъни по влаковете, при които няма пострадали. Със сигурност има и нерегистрирани случаи. През 2020 г. случаите са 79 с трима пострадали служители машинисти. А от началото на 2021 г. до февруари вече е имало 5 случая с трима пострадали. Атаките срещу влаковете се случват и през деня, и късно вечер по тъмно. Вижда се, че явлението става все по-сериозно. Но сигурно чакат смъртен случай, за да предприемат мерки. Които ще бъдат закъснели и глупави.

Кабина на машинист, с разбито от хвърлени камъни стъкло. Снимка: БДЖ

Засега началник-влаковете и кондукторите били обучени да оказват съдействие при такива случаи, снабдени са с чанта с превързочни материал и медикаменти за първа помощ…
БДЖ чака полицията да реши въпроса. Тя, разбира се, нищо не решава. И се оправдава, че често пъти замерящите са деца, не могат да ги арестуват и обвинят.

Дали наистина нищо не може да се направи? Вместо да снабдяват кондукторите с медицински материали, да започнат с образованието на децата от ромските махали. Когато образованието не ги включва, това е като

 

да изхвърляш ценности

 

Има примитивни националистически мозъци, като един доктор националист, който преди време обясняваше, че циганите на били хора като нас, имали нещо в хромозомите…

Индийците, откъдето са тръгнали като номади циганите, се славят днес като програмисти, превзели са компаниите в Америка. Конструктурът на небостъргачите, наричан Айнщайн на структурното инженерство, е циганин по българските стандарти. Попаднал в Чикаго от Бангладеш. И т. н., примери много. А тук хора като тях са изхвърлени от обществото и оставени да замерят влакове.

Жената, която си чака паспорта, ще замине с мъжа си да проси във Франция. Там български цигани живеят в бидонвили накрай градовете. Саморъчно направени къщи от найлони и летви, някой шперплат – кой каквото намерил. Денем ходят да просят по улиците на градовете, вечер се прибират в колибите си. Но… Един ден идва полицай и социални служители, и с помощта на преводач от някакво ромско наречие, жестове и мимики се обясняват с циганите, че детето им трябва да ходи на училище. И го взимат да учи. Почти насила. Нарича се сколаризация. Даже го хранят там през деня. След половин година то говори френски, а родителите му не знаят и български добре.

Как се чувстват онези французи, които изпращат децата си на училище, а там в класа им българско циганче?… И става така, че циганчето се издига на нивото на съучениците си, а не те на неговото.

Пуснаха по БНТ филм за студентското предаване „Ку ку”. В него имаше репортажи от ромските махали от 1991 г. И всички цигани – и деца, и възрастни – говореха ясен разбираем бългтарски. Е как стана така, че онова дефектно социалистическо общество приобщаваше циганите и ги образоваше? А сегашното – ала бала за ромско включване и т. н.

По-добре държавата да излее пари в образованието, отколкото да поправя дерайлирали влакове и да чака човешки жертви.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.