Либерален титовизъм и мулти култи македонизъм – или защо им е сбъркан „идентитетот“
Откъде идва кризата на идентичността в Македония?
В своето изследване „Комунистическа Югославия и нейните „други” (2006) хърватският политолог и професор от Факултета за политически науки на университета в Загреб – Деян Йович смята, че „идеологическият модел на Югославия е довел до криза на идентичността и нейното разпадане”. Тито и неговите идеолози са изобретили т. нар. „специфична общност от самоуправляващи се нации и националности”, която след провала на социализма в СССР и Източна Европа също се е разпаднала, пише Йович.
Подобно е мнението на хърватската професорка Весна Ст. Пейнович, която в изследването си „Разпадът на Югославия” (2010) смята, че „идеологията е от голямо значение за нейното разпадане” . По същество бившата федерация е представлявала „общност, която никога не е била напълно конституирана”, с „постоянно търсене на своята легитимност” (включително и в Македония- бел. авт.). За да бъдат неутрализирани центробежните сили, „ вътрешните различия са били преодолявани чрез търсене на външни врагове”. В бившата федерация национализмът е бил „потиснат и обезсърчен” от идеологическата догма на проповядваното „братство и единство”, но това не означава, че той не е съществувал.
„Незавършената” държава
В друго свое изследване „Спорната идентичност на Македония” (2011) Весна Ст. Пейнович смята, че „ новата македонска държава е създадена върху парадигмата на югославския социализъм, сменен от либерална демокрация”. Върху смесването на тези две парадигми Пейнович се стреми да открои същността на „македонската идентичност”. Според нея тогава (през 2011 г.) тя все още е била „в процес на установяване”. След 2001 г. в Македония има „две конкуриращи се национални идентичности, две общности с различен език, история, митове и понятия” – македонска и албанска. „Основната македонска дилема е как да се помирят „двата национализма”. Весна Ст. Пейчинович набелязва няколко проблема пред формиращата се македонска идентичност, сред които „трансформацията на страната от национална в мултиетническа”. Но като най-сериозна опасност за равновесието в новата държава тя смята „нарастващия етнически македонски национализъм”.
Подобна гледна точка за кризата на македонската идентичност отстоява ученият от Университета „Линей” в Швеция доц. Горан Башич. В своето изследване „Македония: „незавършена” държава” (2017) той очертава няколко проблема, които според него са забавили демократичния преход на страната: 1. Обременеността от югославското наследство 2. Отношенията със съседните държави 3. Опасността от „косовизация” – албанците да поискат отделяне, вместо автономия. 4. Бинационалната идентичност, довела до възникване на „нещо средно” между национална и мултиетническа държава.
Според Горан Башич „основите на македонската нация не съдържат съединителна тъкан за установяване на доверие между етническите групи”. Той смята, че „политическите елити в Северна Македония нямат обща платформа за преодоляване кризата на идентичността, което допринася за налагане на един сегрегативен мултикултурализъм, а това улеснява по-нататъшното фрагментиране и нестабилност в държавата”.
Трудно може да се очаква, че Северна Македония, като „продължение” на катастрофиралия югославски идеологически проект, ще може да се развива по-нататък като нормална държава, докато не се освободи окончателно от наследените титовистки догми и стереотипи.
Македонисти срещу реалисти
Колко прав е доц. Горан Башич за липсата на „обща платформа” в Северна Македония за преодоляване на „кризата на идентичността” , може да се разбере от съществуващия пълен разнобой по този жизнено важен проблем за страната. „Политическият разлом” на официално равнище минава между управляващата партия СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. От една страна „реформиралите се” посткомунисти на Зоран Заев, възприели проформа философията на мултикултурализма, обвиняват опозиционерите на Кристиян Мицкоски в жонглиране с… „отровния национализъм”. Докато той пък от своя страна, като фанатичен привърженик на македонизма, обещава да превърне въпросната доктрина във … верую на всички етноси в Северна Македония, включително и на албанците. Мицкоски обвинява Заев, че е продал „македонскиот идентитет” на България, докато Заев уверява, че го е „бетонирал” непоклатимо завинаги.
Докато продължава този „идеологическа” разпра между двете най-големи партии в Северна Македония, остават неизвестните около приемането на страната в ЕС. Не на последно място – все повече се засилва хистеричната българофобия в скопските медии и зловещото сатинизиране на „съседа враг”, стигащо понякога до първосигнални изстъпления. Утешително засега единствено е това, че не липсват и трезви гласове.
Още преди да бъде изпратен за своята „помирителна совалка” в София бившият министър председател (2004-2006) на БЮРМ Владо Бучковски обяви, че ако двете страни проиграят историческия шанс за помирение, може да се стигне до катастрофа. Той подчерта, че е необходима „ясна стратегия”, за да бъдат преодолени „рецидивите на миналото” и „езикът на омразата”. С Бившият първи министър на външните работи и професор по международно право в Скопския университет Денко Малески, в коментар за информациония портал „Плюсинфо”, след като изразява еретичното си мнение, че „Македония няма средновековно историческо наследство” и критикува „недемократичния дух” в страната, споделя своята формула за преодоляване на настъпилата безизходица: „Исках македонското общество да започне диалог със себе си по чувствителните въпроси на идентичността – пише Малески, като продължава: „Трябваше да адаптираме македонската история към новото време, но не направихме това и бурята ни застигна…”
Истинска буря предизвикаха няколкото поредни изказвания и на бившия македонски премиер (1998-2002) Любчо Георгиевски, който предложи съвсем конкретни стъпки за отблокиране на задънената улица между двете страни. Той смята, че на първо време следва да се смени перцепцията (възприемането) на България, „като се спре негативното отношение” към страната. Според плана на Георгиевски Северна Македония следва да даде гаранции, че няма претенции към България и не подкрепя наличието на македонско малцинство у нас. Страната ни пък да приеме, че македонската нация и език са създадени след 1944 г. Скопие да признае, че след 1945 г. са избивани и изселвани македонски българи. Общите исторически личности да бъдат утвърдени, без каквото и да е обсъждане. Македонските учебници да бъдат почистени от обидите срещу България и пр.
Като резултат от тези няколко „просветления” Денко Малески бе уволнен като съветник на президента Стево Пендаровски, а Любчо Георгиевски – заплашен с отнемане на македонското гражданство и разследване от прокуратурата. От своя страна като коалиционен партньор Зоран Заев побърза да обяви, че предложеният от Георгиевски план представя негови „лични възгледи и мисли”. Прегрешилият „българофил” трябваше да се кълне нееднократно пред скопските медии, че „не е нищо друго освен македонец”.
Среден пръст за бугарите
Дотук е повече от ясно, че „реформираният социалдемократ”, пръв довереник на Джордж Сорос и потаен македонист Зоран Заев не е в състояние да разсече гордиевия възел на „односите со Бугариja”. След наложеното българско вето той се впусна в непремерени, хаотични действия и объркани, дори алогични изявления, жалки хитрувания, че дори и заплахи. Ветото било обида за Македония, анахронизъм. То било поражение за ЕС. Заев бил огорчен. По едно време – дори убеден, че може да покаже на бугарите и… среден пръст. След това пък даде прословутото си интервю за БГНЕС, в което призна, че „историята ни е обща”, като потвърди, че в „регионална Македония” са живеели „ хора, които са се чувствали едновременно и българи, и македонци”, дори прозря, че „България не е фашистка държава, а наш приятел”.
Но щом се завърна в Скопие, трябваше да си посипе главата с пепел и да се отрече от своите думи, за да си спести поредното обвинение в… национално предателство. Разбира се, това не му попречи в тесен партиен кръг да заплаши, че ако ветото не падне, Щатите ще трошат „бугарски кости.” По едно време пък патриотично се изцепи, като обяви македонския език за… велик, а след заклинанието на научниците от Македонската академия на науките (МАНУ), че „за език и идентитет не се преговаря”, победоносно замълча. Вече като разбра, че от българска страна няма да има компромис, заяви че „очаква завой след изборите”. Сега говори, че се надява „размразяването” да настъпи през юни…
„Националистът”, по-точно ястреба македонист Кристиян Мицкоски от ВМРО-ДПМНЕ, в борбата за сваляне от власт на „конкуренцията” от СДСМ, до неотдавна заплашваше, че щом неговата партия „дойде на власт”, веднага ще отхвърли Преспанския договор с Гърция за името. Сега вече е в ролята на пръв политически ментор: Заев да внимава в приятелството с България!
Да не се проявява като политически аматьор. Да не се подмазва на бугарите. Заев да се извини за своите ставови (позиции) и вредите, които е нанесъл на предците. Заев „да я прифати оставката” заради неотдавнашния скандал с продаваните фалшиви паспорти на наркобарони.
Ще избухне революция…
В едно от своите последни телевизионни интервюта, след преболедуванието си от ковид, Мицкоски ултимативно заяви, че ако Зоран Заев отстъпи пред „бугарите” в спора за „идентитетот”, в Скопие ще избухне… революция, която той (Мицкоски) щял да поведе.
В своя статия по повод на българското вето, озаглавена „Без договор в Скопие, няма договор със София”, публицистът Бранко Героски смята, че „спорът с България ще бъде много по-сериозен”, отколкото този за името с Гърция. Героски е на мнение, че „е нужен вътрешен дебат между ключовите политически фактори в Северна Македония”, като едновременно с това изразява своите опасения, че „политическият елит на страната няма да е на висотата на своята задача”.
Всъщност, въпросът опира до това Скопие да се откаже от титовистките идеологически догми и клишета, от историческите фалшификации и политическите манипулации, които все още виреят в съзнанието на македонските „научници” и политици; тиражират се в „медиумите” и продължават да се спрягат в учебниците за училищата и университетите. И още – Скопие да признае елементарните факти от общата ни история, вместо тамошната научна колегия високомерно да внушава, че „историческата истина била диалогична многоизмерима категория”, а на страната ни да се приписват някакви абсурдни „хегемонистични амбиции”. И в Северна Македония да си избият от главите мисълта за някакво измислено „македонско малцинство” в България.
За жалост от всичко, което се е случило (и се случва) досега в отношенията между двете страни, става все по-ясно, че в Скопие се подвизават слаби и нерешителни управници и политици, лишени от чувство на обективна историчност, на доблест и отговорност за бъдещето на РСМ. От друга страна т. нар. велики сили – нашите стратегически приятели и неприятели, доброжелатели вече лесно са „решили” възникналия спор, като ни оставят да се оправяме сами „на двустранна основа”, без да се интересуват от последиците на назрелите (и назряващите) конфликти, от които Балканите…
Заради геополитическите амбиции на САЩ европейските чиновници отдавна са готови да си затворят очите за нерешените проблеми на СРМ и да й дадат зелена улица за членство в ЕС.
Ако в Скопие си бяха решили дилемите, свързани с все още незавършената „македонска идентичност”; ако се бяха разделили с титовистките клишета и клиничната българофобия, наследена от бивша Югославия, вероятно всичко щеше да е наред. Но тъй като дотук са налице само празни обещания, шикалкавения и херойски изхвърляния, не е трудно да се разбере какъв таралеж ще си вкарат в гащите европейските бюрократи. Ами да им е честито приятното преживяване!…
– –
Авторът е поет, преводач и дългогодишен журналист, бил е редактор на културния отдел във в. „Дума“, кореспондент във Варшава, шеф на културния център там и др. Повече от него по темата виж тук.