Белязаната Фани Мутафова

Фани Попова-Мутафова през 30-те години на миналия век. Снимка: архив

 

Фани Попова-Мутафова била фина, дребна жена с красива осанка. Обичала бижута, казват. И някой дори я набедил, че имала пръстен-подарък от Хитлер. Това, разбира се, било невярно. Пръстенът нито бил подарък от фюрера, нито бил с рубин – бил с фалшив камък. Каква изфабрикувана епична история! За да циментира обвиненията във фашизъм срещу нея след 9 септември…

Години по-късно разбрах какъв ужас е преживяла, започвайки се от страданията от астма по време на престоя в затвора след 1944 г. В един декемврийски ден, група жени там ги обливат със студен душ. Как писателката, тогава просто една изплашена жена, се опитва да изсуши дългата си коса, помагат й и другите политически арестантки. А някъде наоколо ехтят мъжки подсвирквания.

Години по-късно е късала страници от екземпляри на свой роман, за да поддържа огъня в печката в единствената си стая. Със сигурност има още много други, неизвестни, но също толкова важни детайли от живота й.

Красивата им младоженска снимка, на нея и на Чавдар Мутафов… Преживяванията на младата студентка в Мюнхенската консерватория. Написаните с размах многобройни книги, разкази и рецензии преди 1944 г.; гмуркането с младежки ентусиазъм в разнообразни исторически източници; гордото име „писателка“, което е носела; признанията от други творци като Атанас Далчев, Кирил Христов.

Една тежка съдба не е задължително тежка, зависи от коя посока ще започне прочитът й… Също така, съдбата на таланта може да надделее над житейската. Биографичните опити, свързани с Фани Попова-Мутафова, досега по правило са половинчати, не съвсем коректни, не докрай изчерпателни. Нужно е много повече, но поне отнякъде трябва да се почне.

Малката Фани

Генералска дъщеря, тя се ражда само две години след началото на XX век в Севлиево, откъдето са корените на майка й. През 1907 г. бащата на малкото момиче е командирован на обучение във Военната академия в Торино. В италианския град с многопластова история, 5-годишното момиченце ще прекара около четири години и завинаги ще скрепи връзката си с италианския език. Последващият период е тъжното време на Балканските войни, по това време семейството вече е в България.

Чавдар Мутафов

Писателката е срещнала съпруга си, докато е гимназистка и се омъжва за него на 19 години, след което двамата заминават за Мюнхен. Годината е 1922 г. Фани Попова-Мутафова се записва да учи пиано в Мюнхенската консерватория, а Мутафов – архитектура в Мюнхен. Следват материално бедни, но в щастливо-бохемски години. Майката на писателката изпитва устойчива антипатия към зет си, който отстъпил наследство на сестра си и вероятно е изглеждал непрактичен за едни по-консервативни очи. Да не забравяме, че Мутафов е особен вид творец, с пламтящо творчество и неизбежно подобаващ на него житейски темперамент.

Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов по време на следането си в Мюнхен 1924 г. Снимка: архив

Прекършени криле

В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на негови членове по обвинения за фашизъм Фани Попова-Мутафова заема четвъртото “почетно” място, а съпругът й – пето. След 9 септември двамата са почти моментално арестувани. През 1945 г. Мутафов се озовава в концлагера в Дупница без съд и присъда. Новината заварва съпругата му вече излязла от затвора, но съсипана физически и психически (споменавано е, че впоследствие е имала хронични панически пристъпи). Какво ли се е случило с Мутафов оттогава до 1954 г., когато умира? Знаят се само сухи биографични факти. През 1946 г. е освободен и за кратко работи в списание за архитектура, но след година вече е окончателно и безжалостно лишен от всякакъв професионален живот.

Съдбата на Фани Попова-Мутафова в периода от края на 40-те до началото на 60-те години е с клеймо на “фашистка”. Известно е само, че в този период се занимава с преводи от италиански език и че живее в материална нищета.

“През дългите години на забвение, преди да я реабилитират, Фани Попова-Мутафова е редактор на „Годениците” от Мадзони, „Гепардът” от Лампедуза, „Презрение” от А. Моравия, „Пиянството на разума” от Пратолини, „Седма партизанска” от Марио де Микели и др. През това трудно за писателката време тя не престава да гради планове за нови книги. Замислила е трилогия със заглавие „Великата река”, пише за спомените си Благовеста Касабова. Замисленото произведение е капсулирано само в “няколко десетки страници” и за съжаление не е било творчески разгърнато.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим започва да се обръща към потенциала на т.нар. „патриотична“ идеология, Фани е в известна степен реабилитирана. За това обаче има цена – поправки в „Дъщерята на Калояна“, „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

Годината е 1962 г. и съвпада с 60-годишнината на писателката. Тогава за пръв път след неумолимата изолация, в която е поставена, излиза първото издание на “Дъщерята на Калояна”. И досега изследователи анализират обстоятелствата около противоречивия предговор на книгата, който е съдържал необходимата т. нар. самокритика – типичен ритуал, изискван от неудобните няколко десетилетия след 9 септември. Оформила се е тезата, на база и на стилови съпоставки, че писателката не е автентичният автор на предговора.

Фани Попова-Мутафова към края на живота си. Снимка: архив

Според Вера Гюлгелиева, която също пише историческа литература, Фани Попова-Мутафова дълго време е имала колебания дали да напише текста. Смята се, че той е написан от нейния “наставник” проф. Атанас Илиев. Факт е, че накрая книгата излиза с този предговор. На няколко различни позовавания на случилото се, може да се срещне бележката, че е имало хора, симпатизиращи на писателката, които са се възмутили от появата на предговора и са я упреквали. Ако това е било така, може би Фани Попова-Мутафова не е била толкова ужасяващо самотна, колкото изглежда на пръв поглед. Същият този период е и крайъгълен камък на нещо друго.

“Настъпва краят на принудителната изолация на авторката. Очевидно е, че не е могло повече да се премълчават романите й, които са били необходими за патриотичното възпитание на младите читатели”, пише изследователят Петър Величков като увод към най-скорошното издание на “Дъщерята на Калояна” от 2015 г.

Отново според Величков, в първото издание на “Дъщерята на Калояна” след 9 септември няма драстични промени, колкото и предговорът, а и очакванията да го предполагат. Налице е прекрояване, което според изследователя, най-силно се изявява в “Солунския чудотворец”. Затова, по думите му, внучката на писателката, която носи нейното име, е била щастлива да види в по-ново време преиздаден именно автентичният текст, този отпреди 1944 г.

Краят

Фани Попова-Мутафова умира през 1977 г. – десетилетие и половина, след като е призната от комунистическия режим. Нанесените поражения обаче са огромни – белязана съдба, белязано семейство, белязано творчество. Остава недокоснат единствено талантът й, който за щастие днес продължава да блести. За съдбата й не само трябва, но има и още много какво да се разкаже.

От списание „Жената днес

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.