Трудната задача да изкараш пари от писане в интернет

Парите от реклама в интернет са слаби приходи за авторите. Илюстрация: Ада Дерана Биз

В епохата преди интернет коментари и мнения се публикуваха във вестници. Пращаш своя статия или читателско писмо и чакаш редакцията да го одобри и публикува. Редакциите на вестниците бяха като филтър, който допуска само качествени текстове. Разбира се, също така и цензурираха някои теми и мнения, но в случая по-важно е, че допускаха само определено качество.

С появата на блогове и социални мрежи в интернет излизат и се разпространяват всякакви текстове. Няма граници за публикуване. Фейсбук, примерно, ограничава и цензурира само текстове и автори, които нарушават разтегливите му правила.

Всеки стана журналист и писател. В епохата на вестниците се плащаше хонорар. Защото и вестникът се продаваше, имаше приходи от които възнаграждава авторите. На този принцип и издателствата за книги даваха прилични хонорари, защото книгите се продаваха в големи тиражи спрямо сегашните. Е, на англоезичния пазар стигаха милиони, на българския десетки хиляди, но няма как да се сравнява четящата аудитория на английски и български.

Но тогава начинаещият автор даваше стиховете или разказите си на издателство и чакаше неговата присъда – дали стават за публикуване. Много малко неща от всичко изпратено до издателства виждаше бял свят в книга.

Сега всеки може да пише статии или разкази в блог или във Фейсбук, сам да ги оформя с илюстрации и т. н. Само че няма хонорар.

Могат ли да се изкарат пари от интернет с писане? Задачата е непосилна, но има някои възможности. Гугъл предоставят възможност, ако имаш сайт да освободиш в него пространство за банери, с определен размер и стандарт, и като се регистрираш, започва да изсипва там различни банери с тематика свързана с темата на сайта или с профила на потребителя. Стопанинът на тъкъв сайт може да регулира и темите на рекламите, да забрани някои.

Приходите от такива реклами в блог за литература с по 50-100 посещения на ден са нищожни, от порядъка на 4-5 евро на месец. Приходите от сайт с по 3-4 хиляди посещения на ден могат да варират около 100 евро, според броя и площта на рекламите в сайта. Дори големи професионални сайтове с хора на заплата, и с по 50-100 хиляди посещения на ден, не могат да се похвалят с приходи, които да изплащат заплатите на работещите там.

Подобно е и с Фейсбук. Можеш да си направиш страница на сайта си там, да се регистрираш във Фейсбук да използва текстовете ти за реклама. Приходите са подобни като тези от Гугъл. Отделни текстове, получили много широко разпространение и споделяне, могат да донесат за ден толкова пари, колкото всичките други в сайта за месец.

Когато един сайт има достатъчен минимум от посещения, рекламни агенции сами го откриват и предлагат оферти да купуват рекламни площи в него. Затова някои сайтове са пълни с натрапчиви реклами с хазартни залагания, тресящи се шкембета, брадавици, пъпки и хранителни добавки.

Цялата тази система не дава възможност обаче да се изкарва макар и скромен хонорар от литература или публицистика. Освен това четенето на книга или публицистика, която е натъпкана с рекламни банери, включително вътре в текста, е далеч по-зле от гледането на филм, който се прекъсва от рекламни блокове.

Затова по света се появиха сайтове, в които се продават книги като електронен текст, или се продават отделни текстове. Например можеш да си купиш цялата книга, или да прочетеш някаква част безплатно, ако ти стане интересно да си платиш за цялото съдържание.

В англоезичния пазар такива сайтове докарват приходи на множество автори. Българският пазар обаче е малък. Той се измерва от броя на българите, които четат на нашия език. И на всичко отгоре, около една четвърт от тях са пръснати по света, временно или вече трайно заселили се там.

Интернет дава възможност всички те да стигат от всяка точка на света до текстове на български във всякакви сайтове. Но възможност за хонорар на авторите няма.

Илюстрация: БГ безкрай

Нова платформа от миналия месец се опитва да насърчава съвременното българско слово чрез платено съдържание. Тоест сайтът – bgbezkrai.com – дава възможност автори да качват текстовете си там, част от текста е достъпен безплатно, а който хареса съдържанието може да си плати да получи достъп до целия текст.

Стопаните на сайта казват, че така подкрепят съвременните автори и работят за културното обединение на всички наши сънародници по света.

“България без край” е обещание за свързаност между българските автори и подкрепящите ги читатели. Сайтът е отворен за качествени текстове в най-различни жанрове, формати и стилове – от любовни стихотворения и фантастични разкази, до фейлетони и публицистични материали, пишат създателите му. И допълваат, че платформата им може да бъде последвана във Фейсбук и Инстаграм.

Основната идея е да предложи т. нар. „индивидуална монетизация“ на съвременни български авторски произведения. Как се осъществява това?

Авторите подбират свои творби и ги изпращат на bgbezkrai@gmail.com. Ако предоставените от тях оригинални материали отговарят на условията за допустимост и редакционната политика на “България без край”, които са описани подробно в отделни страници на сайта на платформата, започва следното работно сътрудничество. Авторите получават поддръжка от екипа включваща редакторски, хостинг, маркетинг/рекламни и визуални услуги за всяка творба. Копирането и принтирането на текст от “България без край” е технически невъзможно. На сайта се качват безплатно (като въведение) първите до 20% от съдържанието на съответното произведение, а читателите могат да закупят останалите 80% за безсрочно ползване. Ако така бъдат генерирани приходи за конкретното произведение на конкретния автор, той или тя получават до 80% от тяхната нетна стойност.

Целта е авторите да са удовлетворени и да имат стимул да пишат, а читателите – да имат възможност да стимулират авторите, като платят за нещо, което им харесва.

Подобна платформа е американската Patreon, в която потребителите могат да плащат абонамент за достъп до съдържание, а чрез нея всякакви автори, не само на текстове, но и на музика, изображения и др. могат да качват свои произведения и да получават приходи. Patreon удържа от 5 до 12 процента за различните варианти на съдържание, без да се намесва в работата по съдържанието и цензурира само неща, които призовават към насилие, нетърпимост и т. н. ограничения, каквито има и във Фейсбук.
„България безкрай“ има свой акаунт и в patreon, чрез който читатели да подкрепят директно автори (виж тук).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.