Медведев не е „нова метла“, а стара изтривалка
Моля истинският Дмитрий Медведев да стане! Ето го: оптимистите сред специалистите по Русия смятат, че когато той вземе властта в ръцете си, ще видим на кремълския трон велик реформатор.
Логиката им е следната. когато Владимир Путин пое властта от ръцете на Борис Елцин през 2000 г., въведе ред в потъналата в хаос Московия. Политиката в Русия е груба игра, а Елцин беше стар и мекушав, затова допускаше корупцията. А Путин се избави от пречещите на властта „олигарси“ от света на бизнеса и внесе предсказуемост в държавните структури. Той изплати задълженията на Русия и направи така, че доходите от енергетиката да започнат да достигат по малко до всички слоеве на обществото. Той избра Медведев за продължаването на реформите и затова му оказва такава подкрепа. Те разработиха заедно „националните програми“ за развитие на здравеопазването, образованието, жилищното строителство и селското стопанство. Медведев отговаря за тези програми още от миналата година. Смята се, че като го е избрал за наследник, Путин се е дистанцирал от групировката, загнездила се в спецслужбите, и от нефтеното и газовото лоби, които са против всякакви реформи.
Оптимизмът на някои наблюдатели ги отвежда още по-далече. Те твърдят, че засега Медведев просто изчаквал, а след това щял да зареже предпазливостта, с която напредваше Путин, и щял да започне бърз преход към общество на демокрацията и тържеството на закона. В историята имало подобни прецеденти: навремето Хрушчов осъдил Сталин, Горбачов осмивал Брежнев, а Путин показвал явно презрението си към Елцин.
Всъщност реалните шансове, че в лицето на Медведев ще видим кабинетен либерал, са твърде малки. Ако се съди по данните, с които разполагаме, песимистичните оценки са много по-близки до действителността. Медведев говори със симпатия за демокрацията – вярно е. Миналата година на Световния икономически форум в Давос той отбеляза, че в основата на най-успешните икономики са справедливостта на изборите и безпристрастността на правосъдието. Говори добре, изглежда нелошо – усмихва се, сякаш през 80-те години е пял в някоя момчешка група. Той е само на 42 години – от кого още да се чака „свеж полъх“ в публичната политика?
Но действителността е съвсем друга. В действителността бъдещият управник на Русия принадлежи напълно и изцяло на безмилостния кръг на властващите. Както и Путин, той е израснал в Санкт Петербург и те дълги години работят плътно заедно. Медведев получава юридическо образование и предлага своите знания в пълно разпореждане на Кремъл тъкмо тогава, когато Путин разчиства враговете си.
В Москва той застава начело на „Газпром“ и на президентската администрация. Представя се като образцов апаратчик, разработва и прилага на практика такива мерки, каквито са необходими на Путин. В руската власт Медведев не е „нова метла“, а по-скоро стара прашна изтривалка, върху която са струпани остатъците от властта на Путин. А и във всеки случай Путин вече даде да се разбере, че и като министър-председател ще разполага със значителни пълномощия.
Онези, които дават положителна оценка за осемте години на Путин, не разбират много неща. Ако Путин не беше се натъкнал на златната жила на износа на енергоносители, неговото управление нямаше да е по-популярно от елциновото. Путин е избран за президент през 2000 г., а подобренията в руската икономика започват още през 1998 г., когато са предприети извънредни мерки, за да се преодолее някак финансовият колапс на страната. Путин не е чудотворец. Той само обира каймака от промените, започнали преди него. А когато цените на нефта и газа тръгват нагоре и започват да пълнят хазната, на него му провървява двойно.
Още един елемент от репутацията на Путин – „той въведе ред“. Въпреки това броят на терористичните актове оттогава не е намалял, а даже се е увеличил. Чечения стои мирно, само защото Кремъл постави начело местен бандит, подкрепя го и му позволява да прави там каквото си поиска. Разходите за здравеопазване като процент от БВП сега са по-ниски от 90-те години.
Разбира се, не всичко е толкова зле. Ако през 90-те години под равнището на бедност, признато официално от ООН, е живяла една трета от населението, днес са една шеста. Частният живот на руснаците като цяло е свободен от политическа намеса. Може да членуваш в независими обществени клубове или ако имаш пари, да пътуваш в чужбина. Интернет е свободен от държавна цензура. Освен това приписват на Путин като заслуга, че с него Русия си е върнала загубеното уважение на останалия свят. Всеки път, когато той се закани с пръст на Блеър и Буш, вътре в страната това се посреща с хор на одобрение.
Руското общество трябва преди всичко само да вникне в сложното наследство, което му оставят Елцин и Путин. Може би народът някога пак ще каже своята дума. Печалбите от търговията с енергоносители отиват предимно при приближените на Путин и не е изключено, че някой ден недоволството на останалите хора ще придобие конкретна форма. Този режим никога не е бил толкова сигурен в силите си, колкото е показвал. Тъкмо затова той премахна от пътя на Медведев всички сериозни съперници, а след това разбраха, че така малцина ще решат, че има смисъл да отидат да гласуват. Затова дадоха да разберат на много служители и работници от държавните предприятия, че от това дали ще гласуват, зависи работата им. Всичко това говори, че ръководството на страната се страхува от нещо.
Другите страни могат поне да се изправят твърдо и да защитят собствените си интереси. Когато Путин стана президент, Западът буквално го героизира. Не трябва да се повтаря същата грешка с Медведев.
Картите в ръцете ни не са слаби. На Европа наистина и трябва руският газ, но и Русия зависи също толкова силно от навременноста и надеждността на европейските плащания за него, а руският бизнес процъфтява наред с другото и заради достъпа до финансовите потоци на Лондон. Но ако Медведев или „Газпром“ решат, че Украйна трябва да плаща за газ толкова, колкото плаща и остров Ман, не трябва да реагираме с викове за „начало на нова Студена война“. Не е нужно и да гоним Русия от Г-8 заради това. Ако се гледа така, китайският затворнически режим е много по-тежък и страшен от руския, но засега нещо не се чуват такива призиви за Китай.
Трябва да спазваме съвета, който дават в тундрата. Не трябва да прегръщаш и целуваш мечока. Но не трябва и да бягаш, ако той изръмжи.
*Проф. Робърт Сървис е директор Руския център при Колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфорд. Автор е на издадената и у нас книга „Русия: eксперимент над един народ“, С., 2005.