Имами „made in Germany“ ще обучават в Германия
В опит да ограничи броя на „вносните имами“, Германия започва първото професионално обучение на религиозни кадри, подкрепено от държавата, но инициативата остава спорна, защото в нея не участват основните турски организации.
Около четиридесет бъдещи високопоставени мюсюлмански религиозни служители, мъже и жени, започват двугодишен курс на обучение, който „Ислямският колеж“ в северозападния град Оснабрюк предлага.
Първите лекции бяха в понеделник, сред 12-те хиляди тома в огромната библиотека, придобити в Египет, а официалното откриване беше във вторник.
Отворени за притежатели на бакалавърска степен по ислямско богословие или еквивалентна диплома, курсовете в колежа съчетани със стажове, са съсредоточени върху практиката: рецитиране на строфи от Корана, техника на проповедта, културни практики и политическо образование.
В страна, в която има между 5,3 и 5,6 милиона мюсюлмани, което се равнява на 6,4-6,7 процента от населението, и непрекъснато се задават въпроси за мястото на исляма, федералната държава и най-вече провинция Долна Саксония подкрепят финансово програмата.
За това безпрецедентно решение призова федералният канцлер Ангела Меркел, която още през 2018 г. се беше обявила пред депутатите в полза на обучение на имами. „Това ще ни направи по-независими и е необходимо за бъдещето“, беше се мотивирала тя.
Усвояването на знанията „се отличава с две особености: искаме да има отражение на реалността в живота на мюсюлманите в Германия и лекциите се водят изключително на немски“, обяснява за АФП Есниф Бегич, който председателства „Ислямския колеж“.
„Ние сме германски мюсюлмани, неразривна част от обществото сме и сега имаме възможността да станем имами „произведени в Германия“ (made in Germany)“, добавя един от студентите – Ендер Четин, който вече служи на доброволни начала като имам в затвор за непълнолетни в Берлин.
Досега огромното мнозинство от имамите в Германия са командировани от мюсюлмански държави, особено от Турция, обучени и платени от страната, от която идват.
Около половината от 2000-2500 имами са от турската организация DITIB, пряко подчинена на турското министерство по религиозните въпроси, което управлява 986 местни общности, според изследване на фондация „Конрад Аденауер“.
От останалите, 80-90 процента са изпратени от Северна Африка, Албания и бивша Югославия, според същия източник.
През повечето време тези религиозни водачи идват в Германия за 4 или 5 години, някои с туристически визи, и са чужди на местния културен и социален контекст.
„Тези имами не говорят езика на младите, които често не разбират добре турски“, обобщава Четин, син на турски емигранти, роден в Берлин. „Сега е важно те да бъдат във връзка с реалностите на мултикултурно общество, където съжителстват християни, евреи, атеисти и мюсюлмани“.
Освен това, някои религиозни кадри, които са турски държавни служители, „следват тук политически дневен ред“, според него.
Въпросът за влиянието, упражнявано от Анкара, всъщност редовно се оказва в центъра на дебатите, особено след проваления опит за преврат през 2016 г. срещу президента Реджеп Тайип Ердоган.
През 2017 г. германското правосъдие беше заподозряло четирима имами – членове на DITIB, че шпионират противници или критици на турската власт.
Но обучението на имами, с финансовата подкрепа на държавата, предизвиква и критики, тъй като влиза в противоречие с принципа, според който религиозните общности единствени имат правото да обучават своите кадри.
Нито DITIB, нито Милли Гьорюш /Национална визия/ – втората по важност ислямска религиозна общност, не участваха в създаването на института в Оснабрюк, като миналата година DITIB дори започна собствено обучение в Германия.
За Милли Гьорюш, обучението на имами или свещеници „трябва да бъде освободено от външни влияния, особено политически“, според генералния му секретар Бекир Алташ.
Но президентът на „Ислямския колеж“ уверява, че не е имало „абсолютно никакво влияние на държавата, която не се намесва в изготвянето на програмите“.
Въпросът за професионалните перспективи остава щекотлив, тъй като професията на имама понастоящем е зле платена и зависи от даренията на вярващите. „Ние не сме агенция по заетостта“, натоварена да намира работа на студентите, предупреждава освен това Есниф Бегич.
БТА