Имами „made in Germany“ ще обучават в Германия

Сатиричен колаж на Ангела Меркел, показан по телевизия АРД в края на 2015 г. предизвика вълна от възмущение сред привържениците й. Сега подобни колажи и плакати против нея са нещо обичайно. Снимка: от тв екрана

В опит да ограничи броя на „вносните имами“, Германия започва първото професионално обучение на религиозни кадри, подкрепено от държавата, но инициативата остава спорна, защото в нея не участват основните турски организации.

Около четиридесет бъдещи високопоставени мюсюлмански религиозни служители, мъже и жени, започват двугодишен курс на обучение, който „Ислямският колеж“ в северозападния град Оснабрюк предлага.

Първите лекции бяха в понеделник, сред 12-те хиляди тома в огромната библиотека, придобити в Египет, а официалното откриване беше във вторник.

Отворени за притежатели на бакалавърска степен по ислямско богословие или еквивалентна диплома, курсовете в колежа съчетани със стажове, са съсредоточени върху практиката: рецитиране на строфи от Корана, техника на проповедта, културни практики и политическо образование.

В страна, в която има между 5,3 и 5,6 милиона мюсюлмани, което се равнява на 6,4-6,7 процента от населението, и непрекъснато се задават въпроси за мястото на исляма, федералната държава и най-вече провинция Долна Саксония подкрепят финансово програмата.

За това безпрецедентно решение призова федералният канцлер Ангела Меркел, която още през 2018 г. се беше обявила пред депутатите в полза на обучение на имами. „Това ще ни направи по-независими и е необходимо за бъдещето“, беше се мотивирала тя.

Усвояването на знанията „се отличава с две особености: искаме да има отражение на реалността в живота на мюсюлманите в Германия и лекциите се водят изключително на немски“, обяснява за АФП Есниф Бегич, който председателства „Ислямския колеж“.

„Ние сме германски мюсюлмани, неразривна част от обществото сме и сега имаме възможността да станем имами „произведени в Германия“ (made in Germany)“, добавя един от студентите – Ендер Четин, който вече служи на доброволни начала като имам в затвор за непълнолетни в Берлин.

Досега огромното мнозинство от имамите в Германия са командировани от мюсюлмански държави, особено от Турция, обучени и платени от страната, от която идват.

Около половината от 2000-2500 имами са от турската организация DITIB, пряко подчинена на турското министерство по религиозните въпроси, което управлява 986 местни общности, според изследване на фондация „Конрад Аденауер“.

От останалите, 80-90 процента са изпратени от Северна Африка, Албания и бивша Югославия, според същия източник.

През повечето време тези религиозни водачи идват в Германия за 4 или 5 години, някои с туристически визи, и са чужди на местния културен и социален контекст.

„Тези имами не говорят езика на младите, които често не разбират добре турски“, обобщава Четин, син на турски емигранти, роден в Берлин. „Сега е важно те да бъдат във връзка с реалностите на мултикултурно общество, където съжителстват християни, евреи, атеисти и мюсюлмани“.

Освен това, някои религиозни кадри, които са турски държавни служители, „следват тук политически дневен ред“, според него.

Въпросът за влиянието, упражнявано от Анкара, всъщност редовно се оказва в центъра на дебатите, особено след проваления опит за преврат през 2016 г. срещу президента Реджеп Тайип Ердоган.

През 2017 г. германското правосъдие беше заподозряло четирима имами – членове на DITIB, че шпионират противници или критици на турската власт.

Но обучението на имами, с финансовата подкрепа на държавата, предизвиква и критики, тъй като влиза в противоречие с принципа, според който религиозните общности единствени имат правото да обучават своите кадри.

Нито DITIB, нито Милли Гьорюш /Национална визия/ – втората по важност ислямска религиозна общност, не участваха в създаването на института в Оснабрюк, като миналата година DITIB дори започна собствено обучение в Германия.

За Милли Гьорюш, обучението на имами или свещеници „трябва да бъде освободено от външни влияния, особено политически“, според генералния му секретар Бекир Алташ.

Но президентът на „Ислямския колеж“ уверява, че не е имало „абсолютно никакво влияние на държавата, която не се намесва в изготвянето на програмите“.

Въпросът за професионалните перспективи остава щекотлив, тъй като професията на имама понастоящем е зле платена и зависи от даренията на вярващите. „Ние не сме агенция по заетостта“, натоварена да намира работа на студентите, предупреждава освен това Есниф Бегич.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.