Русия – САЩ: неясно бъдеще след смяната на властта

Дмитрий Медведев напуска пресконференцията в предизборния си щаб, след като предварителните резултати показаха, че е избран за президент на Русия. Част от експертите в САЩ смятат, че Русия вече не е затворено общество и е загърбила Студената война. Според други обаче страната е враждебна и повтаря поведението си от 50-те и 60-те години. Снимка: Ройтерс

Макар и на пръв поглед в сходни политически ситуации – в процес на кампания за нов президент – Русия и САЩ се различават коренно по същността на избор на държавен глава. Докато американските кандидати водят борба за всеки сантиметър на отвоювана от противника политическа територия и дебатират в детайли всеки важен за обществото въпрос, в Русия бъдещият президент е отдавна известен и мандатът му – осигурен. Затова анализаторите в САЩ предпочитат да наричат руския процес по-скоро „гласуване“, а не избори, защото такива в смисъла, който западните демокрации влагат в това понятие, на практика там няма да има.

Макар като цяло скептичен, американският поглед към изборите в Русия, към личността на новия президент и към бъдещето на руско-американските отношения, все пак не е монолитен. В него се очертават две тенденции.

Първата може условно да бъде наречена твърда линия. Тя прави аналогия между управлението на Путин и периода на Студената война с възраждане на антизападната и националистическа риторика, авторитаризъм, разправа със свободното слово и опозицията. „Тази терминология, която много анализатори трябваше да научат, за да разберат Съветския съюз през 50-те, 60-те и 70-те години и която после си отиде и изглеждаше мъртва като умението да точиш кремъчно острие, сега се върна,“ казва Едуард Лукас, автор на книгата „Новата Студена война: Русия на Путин и заплахата за Запада“.
Другата посока на анализ е тази, която условно може да бъде наречена реалистична. Нейните привърженици смятат, че Русия все пак вече не е „затворено общество“, има реално икономическо присъствие, участва в редица международни форуми, има база и наличие на диалог. „Когато погледна вида проблеми, които имаме днес, те изглеждат повече като нормални търкания между мощни суверенни държави, а не толкова повторение на Студената война“, смята Джак Матлок, професор по международни отношения в Колумбийския университет и бивш посланик на САЩ в Русия.

Как тези две тенденции възприемат фигурата на новия руски президент и бъдещето на руско-американските отношения?
Анализаторите и в двете посоки са предпазливи в даването на конкретни прогнози. Защото, макар и посочен от Путин, Медведев излъчва различни сигнали, а освен това, нека не забравяме, че самият настоящ президент беше фаворит на Елцин, което не му попречи след това да избере много по-твърд курс от този на своя ментор.

Парадоксално, но в САЩ тези избори се смятат за „предвидими“ като резултат, но мистериозни като последствия. Поставят се няколко въпроса:
Възможно ли е изборът на Медведев да означава, че той ще пази топло мястото за Путин за след няколко години? Ще направят ли те двамата отбор, редуващ по-мек с по-твърд подход, за да задоволят повече очаквания? Значи ли, че един клан – този на „Газпром“, взема връх над друг – този на „Роснефт“? Ще предприеме ли новата администрация изтикване на бившите кагебисти от властта?

Руският президент Владимир Путин сочи наследника си Дмитрий Медведев на концерт в Москва. Въпреки че Медведев е любимец на досегашния господар на Кремъл, очакванията към него са противоречиви. Снимка: Ройтерс

Личността на Медведев също събужда противоречиви очаквания. От една страна скорошната му поява в Белград и заявката му за подкрепа на сръбската кауза по отношение на Косово дадоха възможност коментатори да го сравнят с „копие под индиго“ на Путин в бъдещата политика към Запада.

От друга страна, съществува и тенденцията на умерен оптимизъм към 42-годишния досегашен заместник-министър председател. „Той не е кадър на КГБ, стреми се да води истинска предизборна кампания с даване на интервюта и изяви на публични места, ако щете дори реклами с надписи по автобусите“, казва Стивън Сестанович, водещ анализатор на Русия и Източна Европа в Съвета по външни отношения. Медведев също така изразява умерени критики към някои от политиките на своя настоящ патрон. Изказва се, че властта, съсредоточена в ръцете на държавата, е прекалено голяма. Говори срещу участието на високопоставени представители на правителството в корпорации и за увеличаване на участието на гражданското общество в управлението на държавата. Представителите на тази тенденция смятат, че е важно да се изработи обща политика на САЩ и ЕС към Русия – нещо, което сегашното правителство не успя да направи.

Освен това, твърдят те, трябва да се постави отново на масата въпросът за ядрената сигурност, а САЩ и Русия трябва да се върнат на нивото на преговорите от края на 80-те и началото на 90-те години и да започнат разговори за съкращаване на ядреното въоръжаване. Тези анализатори смятат, че самото съществуване на ядрените оръжия е заплаха и в името на това трябва да се постигне необходимото равнище на сътрудничество с Русия и да се преговаря. Те отиват и по-далеч като казват, че не трябва непременно да се дразни Русия с разполагане на противоракетни системи в Европа, защото тя приема това като заплаха.

„Струва ми се, казва Джак Матлок, че някои от нещата, които правим, като например да строим изтребители в Полша срещу ракети, които дори още не съществуват, е като да натискаме психологически бутони, които могат да предизвикат различна реакция. Чудя се дали това трябва да бъде приоритет и не можем ли да възприемем различен подход?“

В оценката на бъдещето на руско-американските отношения се намесва и икономическият аспект, проникването на руските капитали на всички световни фондови борси, потичането на руския газ в много европейски тръбопроводи, в крайна сметка и другият образ на Русия в САЩ – този на любимката на нюйоркчани Мария Шарапова, усмихната и с купата на US Open в ръце. „Ако аз бях казал тук преди години, че Герхард Шрьодер, наследникът на Конрад Аденауер, ще подпише енергийно споразумение с руски енергиен консорциум в края на мандата си и след това ще приеме добре платена работа в същия този консорциум, вие щяхте да повикате охраната“, каза неотдавна на конференция в Съвета по външни отношения Едуард Лукас. “Точно това обаче се случи”, допълва той и подчертава, че това икономическо влияние на руските капитали има и сериозни вътрешни измерения, които прерастват в лостове за влияние и върху вземането на конкретни политически решения: „Ако погледнете на „К стрийт“ във Вашингтон (това е улицата, на която се разполагат лобистите, б.а.), ако погледнете броя на хората, които имат руски клиенти – ще видите, че това не е далечно съвпадение“, твърди Лукас.

Американците, които сега също избират свой президент, не се интересуват особено от бъдещите отношения с Русия и това не е въпрос, който може да повлияе на чиято и да било кампания. Показателен пример за замиращия интерес на американското общество към отношенията с Русия е броят на статиите, коментиращи Горбачов, Елцин и Путин, в архива на „Ню Йорк таймс“. Бащата на перестройката е споменат от 1981 година насам в един от най-влиятелните американски вестници 14 641 пъти, неговият наследник – 7689 пъти, а последният руски президент – само 4166.

Кандидат-президентът на Демократическата партия Хилари Клинтън на предизборна обиколка в Уестървил, Охайо. И Хилари, и Обама не проявяват особен интерес към руско-американските отношения и смятат, че след избирането на Медведев промяна в курса на Кремъл няма да има. Снимка: Ройтерс

В крайна сметка преди няколко вечери златната студентка на Йейл – Хилари Клинтън, която сигурно и на сън би отговорила кой е руският президент, подписал разпадането на Съветския съюз – сричаше на демократическите дебати, когато трябваше да произнесе името на бъдещия лидер на Русия.

Каква обаче се очаква да бъде американската политика към Русия в зависимост от това, кой ще влезе в Овалния кабинет догодина, е друг въпрос. Преди няколко дни, на последните демократически дебати, и Хилари Клинтън, и Обама имаха възможност да изразят възгледите си за руско-американските отношения. Те нямаха особени различия и се съсредоточиха повече да критикуват позицията на Буш, който според тях е занемарил натиска към Русия в подкрепа на опозицията, гражданските права, в осъждането на концентрацията на власт. И двамата заявиха, че според тях Медведев е марионетка и фактическа промяна на курса на Кремъл няма да има. Барак Обама даде и положителен отговор на въпроса на водещия Тим Ръсерт дали би защитил със сила независимо Косово, ако се наложи.

Добре известни са и антипутиновите оценки и на републиканския претендент Джон Маккей. Той заяви, че Мюнхенската реч на Путин е „най-агресивната реч на руски лидер след Студената война“. Маккейн смята, че Русия трябва да бъде изключена от Г-8 като недемократична държава, която води агресивна антизападна политика.

В заключение трябва да се признае, че категорична оценка на бъдещето на руско-американските отношения не може да бъде направена. Най-важната причина е, че отношенията между Русия и САЩ вече минават не през призмата на идеологическа борба, а се структурират като отделни повече или по-малко големи разминавания и компромиси по редица конкретни въпроси. В решаването на тези конкретни въпроси участват и други играчи, които имат влияние върху процеса на вземане на решения и допълнително усложняват призмата на анализа. Като се прибави и това, че Русия премести центъра на влияние от двустранните отношения в международните организации, където пази статуквото си от края на Втората световна война (като Съвета за сигурност на ООН), предвижданията за двустранните отношения стават малко безсмислени. Освен ако се направи пробив по ядрената разоръжаване и се възобновят преговорите за съкращаване на ядрените оръжия, което ще вдъхне отново живот на интригата „руско-американски отношения“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.