Еньовден в Странджа

Снимка: Зорница Христова

На моите внуци Диянка и Константин
и на всички български деца-цветя по света

Гледам тук, в Париж, центъра на света, снимка с прекрасните и невинни като росата, попила жадната земя под гъвкавите им и трептящи с енергията на разпукващата се плодна пъпка нозе, създания-еньовчета на най-милото и магично село в света – Стоилово!
И затворен в бетонните стени на огромния мегаполис, аз усещам влудяващия мирис на зазоряването, на прясно окосено сено, събрано в магнетична „купа“- кула от вълшебната вила на Господ в моята планина…
Странджа в Париж! И Париж в Странджа!
България в света! И светът в България!
Еньовден!
Денят, в който няма значение за българина къде се намира тялом. Защото той е в тези мигове сега единствено с родовата си кръв.
Да поемем, дами и господа, и от цвета на венчетата, и от дъха на тръпната красота, и от Светлината на слънцето, тревите-магьосници и детската невинна усмивка!
Когато виждаме и усещаме как в селото с най-високото небе в света слънцето разтваря прозорци и усмихнато се навежда и погалва момичетата-цветя на Странджа и България… Когато виждаме как то създава техните сенки на бъдещето, които според народното поверие в това бистро утро са белег и обещание за здраве през годината до другия Еньовден…
Колко дълги и красиви сенки! Сенките на Порива на Еньовия миг, благословения миг на докосването на синьото и зеленото на майката-природа, да, нейното небе, нейните лековити треви-билки, с червеното на кръвта у нас, грешните й деца…
Вечният миг на този наш толкова кратък и толкова дълъг човешки живот! Вълшебството на майката Природа!
Вечното творение Господне!
В този миг на момичетата-цветя всички българи, където и да сме захвърлени по нашия преходен и така устремно движещ се свят, сме там – при нея, родовата ни пръст! От която сме тръгнали и в която пак ще „поседнем“. Щем или не щем…
Поемаме дъх, задържаме. Отпъждаме всички демони у нас. И ликуваме – ние дишаме, ние потрепваме!
Ние сме още!
С нашите момичета-цветя и светлините-омая на зараждащия се живот! Със сърцата си! Въпреки всичко.
Честита бистра и невинна Еньова роса-сълза, дами и господа! Бъдете!
Там, в своето си „Стоилово“. Единственото. И вечното. С най-високото небе!

От страницата на автора

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.