Игра на дипломация около санкциите срещу Иран
Москва предупреди Иран, че неизбежно ще му бъдат наложени санкции, ако не изпълни в най-близките дни изискванията на предишните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и не спре да обогатява уран. Направи го в лека ултимативна форма Виталий Чуркин, постоянен представител на Русия в ООН (нещо многозначително само по себе си), на видеопресконференция за руските медии.
По думите на Чуркин, щом Иран не спазва предишните резолюции, Съветът за сигурност е просто длъжен да разгледа нова резолюция по иранския ядрен проблем, „както предвижда чл. 41 от Устава на ООН“. И Русия като член на „иранската шесторка“ има известни задължения да подкрепи тъкмо онази проекторезолюция, която беше разработена през изтеклия месец от „шесторката“ – петте постоянни членки на Съвета и Германия. Тази стъпка на Москва се очакваше отдавна, но със сигурност ще има твърде сериозни последици. На първо място за самия Иран.
Член 41 от Устава на ООН предвижда само икономически, а не силови мерки за въздействие. В случая обаче е от значение не толкова характерът на санкциите – с други думи тежестта на наказанието, колкото неговата неизбежност. На карта е поставен авторитетът на Съвета за сигурност. Двете му предишни резолюции бяха пренебрегнати от Техеран, който обвини авторите им, че страдат от синдром на „високомерие, присъщо на великите сили“.
С какво заплашват новите санкции Иран и по-точно неговата политическа върхушка? Това ще проличи по-добре, ако разгледаме динамиката на вътрешнополитическия живот и мястото на иранската ядрена програма в него.
Днешният президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад превърна иранската ядрена програма в стожер на вътрешната си политика – и в крайна сметка просто изгуби играта. Повечето от популистките мерки, които беше обещал през 2005 година в предизборната си кампания, не са изпълнени. Икономиката като цяло е далеч от най-добрите си времена. На този фон екипът му вече отстъпи на основните си опоненти – „реформаторите“ – победата в изборите за Съвет на пазителите, най-могъщият управленски механизъм в Иран.
Днес, в навечерието на парламентарните избори, насрочени за 14 март, Ахмадинеджад се стреми да натрупа точки. И отново залага на ядрената програма, издигната в ранг на основен национален приоритет.
Тези дни по инициатива на Ахмадинеджад духовният лидер на Иран аятолах Хаменей поздрави иранския народ по случай победата му над „световните сили“ в борбата за иранска атомна енергия – „най-великата от времето на Ислямската революция“. Повод за този почти национален празник беше поредният доклад за ядрената програма на Иран на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед Ел
Барадей. Ахмадинеджад увери духовния лидер, а в негово лице и самата нация, че докладът отново ще потвърди верността на избрания от Иран курс към развитие на собствена ядрена програма.
Сега обаче става ясно, че Техеран е избързал, като е представил желаното за действително. Предстоящото решение на Съвета за сигурност на ООН във връзка с „мирния характер“ на иранската ядрена програма може да е противоположно на обещанията, дадени пред иранската нация от лидерите й. Според експертите на МААЕ Иран наистина е станал по-достъпен, що се отнася до ядрената му програма. Но въпреки това „равнището на готовността му да съдейства на наблюдателите“ все още не е достатъчно, за да бъдат свалени обвиненията, че разработва ядрено оръжие. Сиреч този път докладът на Ел Барадей има всички шансове да стане „данайски дар“ за Иран, а това е най-неудобният сценарий за сегашния ирански президент. Опонентите на Ахмадинеджад със сигурност няма да подминат сегашната му грешка. Стига да споменем публичните предупреждения към екипа на Ахмадинеджад за рисковете от „неверен анализ на документите“ на МААЕ, свързани с иранската ядрена програма.
По думите на известния в Техеран политолог Парвиз Есмаели, би трябвало да се очаква, че „иранската дипломация е събрала опит“ през изтеклите години. Той обаче „с огорчение констатира, че прибързаните решения, дипломатическите стъпки, достойни само за новаци, а също и неверният анализ на документите (става дума за докладите на МААЕ) може да породят в бъдеще големи проблеми за Иран“. И точно това стана.
Подготвените доклади на ръководителя на МААЕ по традиция се представят за сведение в Управителния съвет на агенцията седмица или две преди началото на сесията. Затова се очаква докладът да бъде публикуван официално най-рано в началото на март (за отправна точка се приема 22 февруари, денят, в който текстът беше разпространен). Важното е кога ще заседава Съветът за сигурност, за да приеме нова резолюция, предвиждаща засилване на санкциите. След парламентарните избори на 14 март или преди тях? Ако заседанието ги изпревари, това ще е голям подарък за опонентите на Ахмадинеджад. Американската дипломация най-вероятно няма да пропусне тази процедурна тънкост и ще се погрижи резолюцията да бъде приета навреме.
По БТА