Наградите „Златна мисирка” 2020. Тошев – мисир за цялостно творчество, Беновска – мисирка на годината

Статуетката „Златна мисирка“. Илюстрация: Чавдар Николов

Българските медии достигнаха такъв етап в развитието си, че дойде време да се връчват достойни награда за техните постижения. Скромните колективи на „Прас прес” и e-vestnik.bg решиха да учредят награди за журналистика „Златна мисирка”. Името дойде естествено по определението на най-успешния политик в България Бойко Борисов.

Набързо сформираната академия излъчи по няколко номинации сред мъжете и жените на полето на журналистиката и в оспорвана борба определи победителите за 2020 г. Много достойни мисирки и мисири останаха извън номинациите за миналата година, но като се има предвид тяхното постоянство, те неминуемо ще бъдат номинирани.

Ще се присъждат общо три статуетки за годината – за постижения на мисирки, мисири, и една за цялостно творчество.
Основен критерий за наградите е отношението и сношението на мисирското войнство с властта. При толкова блестящи медийни слуги и професионалисти в любовни отношения с властта, те неминуемо заслужават да бъдат почетени.

 

Илиана Беновска – първата носителка на статуетката

 

В тежка и оспорвана битка с другите кандидати статуетката „Златна мисирка” за 2020 година грабна фамозната Илиана Беновска.
Тя е доайен на мисирките, първа сред равни, „десертът” на Борисов. Да, десерт, за какъвто тя сама се определи. Тъй като на пресконференции се нахвърля страстно върху Борисов и прави дълги изложения, вместо да зададе въпрос, се стигна дотам повелителят на мисирките да я прекъсне и да й каже – „На теб ще ти отговоря накрая”. И тя вдъхновено допълни – „За десерт”. Беновска храбро бранеше Борисов и винаги излизаше с едни гърди напред в негова защита на пресконференциите през годината. Присъствието на Борисов на тях рязко намаля след разкрития за чекмеждета и записи с нежните определения ПКП и др.

Бойко Борисов и Илиана Беновска. Снимка: Булфото

Това не попречи на Беновска да го брани и в негово отсъствие, също и в студиото си в „Канал 3”, откъдето тя дълбоко несправедливо беше изхвърлена, за да превърнат телевизията в новинарска. С пламенната си защита на Борисов тя влезе в остра конкуренция с Ива Николова от „Пик”, друга, не по-малко храбра последователка на вожда и постави академията по връчването на наградите в затруднено положение коя от двете е по-достойна. С един глас победи Беновска.

 

Номинация – Ива Николова

 

Чаровната репортерка на сайта „Пик” беше първа томахавка на пресконференциите през годината, която обсебваше микрофона на всяка пресконференция и упорито не даваше думата да се задават неудобни въпроси. Активна участничка в подкрепата на прокурора Гешев преди и след избирането му и на любимия вожд и учител на народа – Бойко Борисов.

 

Номинация – Цветанка Ризова

 

Доайен на телевизионните мисирки, блястаща водеща, която никога не зададе неудобен въпрос на хора от властта, но толкова професонално притискаше критиците й от опозицията и всеки усъмнил се в управлението.

 

Тошо Тошев – „Златен мисир” за цялостно творчество

 

Оттеглилият се в заслужен отдих Тошо Тошев, бивш главен редактор на „Труд”, беше без конкуренция за наградата за цялостно творчество. Той дълги години беше главният мисир на вестникарството. Единственият, който му съперничеше за тази позиция през годините, и се надуваше като пуяк не по-малко от него, беше негово превъзходителство Петьо Блъсков (както той сам се нарече преди години). Тошев учреди вестникарски съюз, който оглави и се опитваше чрез него да говори от името на целия печат.

Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (тогава от в. ”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.) на учредяването на издателски съюз. Обединяващо между тях са и кредитите от КТБ. Снимка: Булфото

Отначало мисирите Тошев и Блъсков си ги мереха с политиците, да покажат, че могат да цакат с вестниците си (и да изкарат някой лев от това), после взеха да си ги мерят и помежду си, докато станаха на пух и перушина – олигарсите ги хванаха за гушите и те почнаха да им пеят сладко с целия си хор от мисирки в редакциите. „Прлю-прлю-прлю-прлю…” както ги имитира Борисов. И вестниците станаха свитъци за пиар и некролози. Но Тошев продължи да се пуйчи и когато последният му вестник „Преса” мина изцяло на издръжка на… всъщност на кого никой няма да каже. Но вестникът потъваше, спряха му кранчето и стария мисир се оттегли никому ненужен вече. За да припомним заслугите му, го удостояваме със статуетка за цялостно творчество.

 

Недялко Недялков – „Златен мисир” на годината

 

Той е не просто златен, той е старо злато. Той е изпитан през годините на шумния медиен фронт. Настига по заслуги Тошо Тошев, но още е хиперактивен, комбинативен и изобретателен срещу всеки, набелязан за противник на прокуратурата, стабилността и пожарникарския райх. Това, което го отличава в двора на мисирките, е че медийният му комфорт винаги е с райбер и никога не знаеш срещу кого още ще обърне метателното си устройство „Пик”.

Недялко Недялков – Златен мисир“ за 2020 година. карикатура: Чавдар Николов

 

Номинация – Емил Кошлуков

 

Директорът на БНТ, макар вече да не се появява често на екран, остави неотразими следи в ефира, не само като показва среден пръст. Той надмина всички на полето на телевизиите, след като се държеше като министър на информацията на ГЕРБ. Ако българите нямаха интернет, трудно щяха да разберат от БНТ какво точно се случва.

 

Номинация – Иво Никодимов

 

Репортерът и водещ от БНТ заслужава златен мисир за последователната си тревожност и грижа за хората на властта и стабилността, храбро атакувайки с неудобни въпроси на критиците й.

 

Номинация – Антон Хекимян

 

Безспорен фаворит за статуетката”Златен мисир”, удивителен водещ, който толкова гъвкаво и професионално обгрижваше министри и депутати на Борисов, че неговото постоянство го издигна на поста шеф в Би Ти Ви. Така телевизията достигна нови висоти в копаенето надолу и спечели много нови псувни от зрители.

(Повече шаржове и карикатури – в последния брой на „Прас прес“)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.