Нова война връхлита Русия от юг

Талибани отглеждат мак за опиум в Афганистан. Снимка: франс24

Изтеглянето на американските войски от Афганистан, което президентът Байдън обеща да приключи до 11 септември 2021 г. , все повече напомня паническо бягство. Както се разбра тези дни, решено е рязко да се ускори евакуацията, подсигурявана вече не само от военно-транспортната авиация на САЩ, но дори от руски самолети гиганти Ан-124 „Руслан“ на авиокомпанията „Волга-Днепър“ и от единствения стратегически украински Ан-225 „Мрия“. До началото на юли в страната ще останат най-много 650 войници и офицери на САЩ, които – ясно е за всички – може да се опитат да отбраняват най-много самите себе си. Но според Вашингтон до два месеца и от тях в Централна Азия няма да остане и помен.

Ами тогава? Огромното мнозинство специалисти в цял свят са убедени: контролът над Афганистан в най-близко време ще бъде поет от екстремисткото движение на талибаните. Въпросът е само кога. По данни на „Уолстрийт джърнъл“, в американските експертни среди се смята, че властта, установена от САЩ в Кабул, много вероятно ще претърпи поражение още след 6 до 12 месеца, щом войските на САЩ и НАТО напуснат окончателно. С други думи, до зимата на 2021 г. или по най-оптимистични оценки до идното лято Афганистан изцяло ще бъде в ръцете на ислямистите.

Самият председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили призна тези дни, че към 23 юни талибаните са контролирали 81 от 419-те районни центъра в Афганистан. Може да е изхитрувал, за да смекчи малко горчивия хап за сънародниците си – от името на Пентагона. Защото и на американците много им се ще да знаят как тъй приключва с гръмовен разгром най-скъпоструващата и най-продължителна (цели две десетилетия!) военна кампания в историята им. И защо тъй злобна за Щатите ирония личи в самото име на започналата през 2001 г. и печално завършваща едва сега операция – „Трайна свобода“! Далеч по-близо до истината от думите на Мили днес май са фронтовите сводки на талибаните, предвкусващи скорошната победа.

Едната например сочи: само от май 2021 г. те вече са поели контрола над 90 района в Афганистан. Тоест много повече, отколкото се вижда през розовите очила на председателя на Съвета на началник-щабовете на САЩ.

Естествено може да сметнем и едните, и другите за заинтересовани страни. Което дава основание да се съмняваме в изчисленията им. Но нека тогава погледнем изчисленията на ООН, която държи специално представителство в Афганистан. И ето, по данни на международната организация талибаните контролират днес най-малко 50 до 70 на сто от територията на съсипаната страна.

Вследствие на това американската върхушка енергично дискутира как и в какъв мащаб да евакуира от Афганистан многото местни граждани, дълги години служили вярно и предано на окупационните войски. Засега се говори, че не е зле заедно с войските да се направи опит за изтегляне поне на 20 000 афганистанци. Поне тази цифра виждаме в законопроект на Сет Молтън, конгресмен от Масачузетс. „С Афганистан вече е ясно, че няма да спечелим тази война, но са останали сума ти начини позорно да я изгубим“, заяви той пред „Уолстрийт джърнъл“.

Същият проблем тревожи бившия главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис. В рубриката си на сайта „Блумбърг Ъпиниън“ той предлага афганистанските „партньори на САЩ“ с всички средства да бъдат опазени от талибаните. В противен случай според него „може да ги чака съдбата на виетнамските съюзници на американците, хвърлени в комунистически „лагери за превъзпитание“.

Междувременно картината на страхотния американски крах се очертава все по-релефно. По данни на Си Ен Ен, от 24 юни талибаните обсаждат Мазари Шариф – крайно важен транспортен възел между Северен Афганистан и съседните централноазиатски страни. Най-вече Узбекистан и Таджикистан. А на практика няма никакви надежди, че деморализираната правителствена армия ще може там, а и другаде, да устои дълго пред натиска на ислямистите. Защото афганистанските войници, дори спецназът, днес масово се предават в плен на талибаните. Които срещу покорност и измяна на клетвата тутакси изплащат на сложилите оръжие уморени войски заплатите, бавени вече с месеци от правителството в Кабул.

Най-тревожно за Русия звучи ожесточената стрелба, отекваща вече на три часа път от Душанбе. Тоест досами таджикистанско-афганистанската граница и на броени километри от 201-а военна база на руските въоръжени сили. И присъствието на талибаните по границата с Таджикистан се разширява. На 23 юни талибаните превзеха без бой граничния град Шерхан Абад и близката ключова гранична застава, митническия и търговски пункт Шерхан Бандар.

Под натиска на ислямистите на 23 юни, в окръг Шортеп, 53 военнослужещи от афганистанските гранични войски и местното опълчение минаха с оръжие в ръце в земите на Узбекистан. За разлика от Душанбе обаче Ташкент реши да не се церемони много с бегълците. Външното министерство там съобщи, че „след необходимите процедури за дознание и следствени действия военните бяха върнати в родината им“.

Сиреч право в лапите на онези, от които са бягали. А още на другия ден бе обявено, че армията на Узбекистан навсякъде е поставена в пълна бойна готовност. Спешна проверка на бойната готовност е започнала в подразделенията от Ташкентския и Югозападния специален военен окръг, също и в частите от противовъздушната отбрана и военновъздушните сили, информира сайтът на узбекистанското министерство на отбраната.

Нарастващият хаос в Афганистан явно заплашва до месеци да се разплиска далеч отвъд границите на страната. Ако не чрез пряко нахлуване на талибаните в съседни страни, то с нарастващо влияние на различни екстремистки течения и организации, бездруго отдавна присъстващи в бившите съветски републики. Какви са рисковете – виж ситуацията в Сирия, преди там да започне руската операция по молба на официален Дамаск. Засади, нападения срещу държавни организации и военни колони – всичко това сме го виждали и още го виждаме в Близкия изток. Но тези краища са далечко от нас. А Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан – ето ги тук съвсем близо.

Съответно за Москва ще е връх на политическо лекомислие да не се готви още от днес за същите като в Сирия бойни сблъсъци с многохилядни банди от ислямисти и по това стратегическо направление. Затова руското военно министерство веднага започна промени в статута на Централния военен окръг (ЦВО), по принцип смятан за тилови и ориентиран към доскоро сравнително спокойната Централна Азия.

До неотдавна частите и съединенията в ЦВО получаваха нова бойна техника по остатъчния принцип (Москва предпочиташе да снабдява Южния и Западния военен окръг), но занапред всичко май ще е другояче. Както заяви тези дни руският министър на отбраната армейски генерал Сергей Шойгу, до края на 2021 г. ЦВО ще получи 1200 единици нова и модернизирана бойна техника. Голяма част от нея изглежда ще попълни бойния състав на гореспоменатата 201-а руска военна база в Таджикистан.

Защото вече се знае, че с приближаването на талибаните към р. Пяндж е решено рязко да бъдат увеличени бойните й възможности. За количеството и видовете оръжия още нищо не е съобщено открито, но Генщабът е заповядал личният й състав да се увеличи до края на годината от 7500 на 9000 войници и офицери. Вероятно в базата, минала към дивизионна структура още през 2013 г., ще бъде развърнат още един мотострелкови полк. Ако е така, за него ще са нужни много бронирани бойни коли, артилерийски системи и друга техника.

Освен това Шойгу заяви: „Към края на годината командването на ЦВО предстои да превъоръжи два авиационни полка с модернизирани изтребители бомбардировачи Су-34М и изтребители прехващачи МиГ-31БМ“. Което „съществено ще увеличи възможностите на окръга за огнево поражение на противника и борба с крилати ракети по централноазиатското стратегическо направление“.

И тук няма нито дума за това къде ще бъдат изпратени новите самолети. Нищо чудно обаче поне част от Су-34М, предадени от промишлеността през 2021 г., да кацнат на 999-а руска военновъздушна база в Кант, Киргизстан. Засега там имаме само щурмови самолети Су-25СМ, хеликоптери Ми-8 и Ми-17. Опитът от боевете в Сирия обаче показва, че Су-34М са къде по-мощни и ефективни от старичките щурмови самолети в действията срещу терористични банди из планините.

Затова ще е логично според мен да се подсили и по този начин нашата отбрана по далечните подстъпи към границите на Русия. А ръководството на Киргизстан едва ли ще възрази. Нали още миналия октомври външният министър на страната Руслан Казакбаев заяви, че с оглед растящите заплахи правителството му няма нищо против значително да бъде разширена и укрепена въздушната ни база в Кант. Както видяхме, в Централна Азия Русия стремително се сдобива с горе-долу същата система за отбрана, каквато бе създадена и се прояви отлично около въздушната база Хмеймим в Сирия.

Съответно основната тежест на твърде възможните битки край границите с Афганистан ще бъде поета от нашите въздушно-космически сили, силите за специални операции и 201-а военна база, подкрепени от киргизстанската, узбекистанската и таджикистанската армия. В Близкия изток тези методи за водене на война срещу терористи дадоха добър резултат. Как ще се развият нещата в Централна Азия? Много е възможно скоро да разберем.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.