Франс прес: Глътка надежда с онези, които се завръщат в България

Те са напуснали България преди няколко години, останали са без работа или са работили от разстояние заради пандемията Covid-19 и са се върнали в родината си.

Глътка надежда за тази обезлюдена страна, в която миналата година се завърнаха 37 364 души, шест пъти повече от напусналите, за първи път след края на комунизма.

Тази тенденция се наблюдава в цяла Югоизточна Европа, се посочва в неотдавнашен доклад на Фонда на ООН за населението, който призовава правителствата в региона да се възползват от възможността да спрат „демографския кръвоизлив, който продължава от десетилетия.

29-годишният Нико Венциславов е един от тези „завръщащи се“. През пролетта на 2020 г. той губи работата си на летище Ница в Югоизточна Франция. Първоначално не иска да напуска френската Ривиера. „Но на 70-ия ден от блокирането започнах да разглеждам предложения за работа“, разказва той пред АФП.

Идеална комбинация

След това е съблазнен от предложението на подизпълнителската компания Telus International Bulgaria, насочено към българите в чужбина. Предложението е пакет от 5000 лева (2500 евро), който да му помогне да се установи, и привлекателни условия.

От 2017 г. насам компанията е успяла да върне 150 граждани. „Пандемията послужи като катализатор на този процес“, подчертава директорката на фирмата Кристина Иванова, която оценява „техния опит и познания“ за други езици и култури.

Десислава Николова, 38 г., е ръководител на проекти във френската търговска верига за спортни стоки Decathlon. От пролетта на 2020 г. тя прекарва голяма част от времето си в България благодарение на дистанционната работа.

„Получавам западна заплата и я харча в България, където животът е много по-евтин: това е идеалната комбинация!“, обяснява тя, докато пише на компютъра си в кафене в столицата София. Тя също така се радва на „повторното общуване с приятелите и семейството. „Дори и да не планирам да се върна за постоянно, бих искал да прекарам половината година тук.

Корупция и теории на конспирацията

Неправителствената организация Touk-Tam (Тук и там), която помага на тези „завръщащи се“ да се реинтегрират, възхвалява „българския балон“ далеч от лудницата на големите западни градове: „лесен достъп до морето, до планините, добър баланс между работата и свободното време“, казва нейният ръководител Христо Бояджиев.

Тази идилична картина се помрачава от някои, които осъждат неефективността на администрацията, „арогантността на политическата класа“ и скандалите.

29-годишният Паскал Железов, служител на британска компания, който се е завърнал след 14 години в САЩ, казва, че е „поразен от песимизма, дори от нихилизма“ и от разпространението на конспиративни теории.

Завръщането на тези българи, много от които се включиха в масовите антикорупционни протести през лятото на 2020 г., донесе полъх на промяна.

Но дали ще останат? „Повечето компании не успяха да ги задържат въпреки недостига на работна ръка заради неконкурентните заплати“, анализира Томчо Томов от Българската стопанска камара.

България ви иска

Мария Пейкова, 32 г., очаква с нетърпение да се върне в Париж след година работа от разстояние във финансовия сектор: „Липсват ми градът с неговите велоалеи, красотата му и космополитният му характер“, казва тя.

В тази най-бедна страна в ЕС, чието население е намаляло от 9 на 7 милиона души за 30 години, се организират инициативи, които се опитват да запазят темпото.

В интернет или по телевизията се излъчват предавания, в които се разказват успешните истории на онези, които са се завърнали у дома, с надеждата да привлекат онези, които не са се завърнали.

„В крайна сметка животът в чужбина ти тежи: изкарваш пари, но липсва времето да ги харчиш“, разказва пред АФП Петя Кертикова, която е живяла в САЩ, за една такава програма.

Сайтът „България те иска“ разказва за „най-ниските данъци и най-дългия отпуск по майчинство в Европа“. „В България работиш, за да живееш, а не живееш, за да работиш“, казва Железов. Въпреки резервите си, той възнамерява да остане „за постоянно“.

Превод е-вестник

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.