Руснаците и китайците пак решиха да са братя завинаги

Владимир Путин и Си Цзинпин. Снимка: БТА

Русия има нова Стратегия за национална сигурност. Документът, одобрен с указ на президента Владимир Путин, обещава на Русия много промени, включително засягащи външната й политика. Западът вече е обявен за носител на чужди ценности, с които трябва да се води борба, а Китай и Индия – за партньори, с които Русия ще създава механизми за регионална стабилност в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР); както се подчертава, на извънблокова основа.

Новата Стратегия за национална сигурност замества старата от 2015 г. Двата документа, излезли с интервал от шест години, поразително се различават, на първо място по стилистика.

В Стратегията от 2015 г. САЩ и съюзниците им са описани като военнополитически противници. Като причина за враждебното отношение на Запада към Русия се изтъква, че страната води „самостоятелна външна и вътрешна политика“. Съответно Стратегията предвижда мерки за борба с онези, които спъват тази политика – чуждестранни разузнавания и екстремисти. Документът отделя много внимание на развитието на въоръжените сили. Но същевременно се посочва, че „Русия води открита, рационална и прагматична външна политика, която не допуска скъпоструваща конфронтация (включително нова оръжейна надпревара)“.

В новата редакция на Стратегията вече не се говори колко е опасна скъпоструващата конфронтация със Запада. Затова пък присъства нова лексика. По-точно стара, твърде напомняща съветските времена. Като враждебно действие се определя вече не само опитът за сваляне на властта, но и „насаждането на чужди идеали и ценности“. Според новата Стратегия Русия има и нов неприятел – транснационалните корпорации.

„Традиционните руски духовно-нравствени и културно-исторически ценности са обект на активни нападки от страна на САЩ и съюзниците им, също и от страна на транснационални корпорации, чуждестранни нетърговски неправителствени, религиозни, екстремистки и терористични организации“, се казва в документа. Лесно забележимо е, че в цитата не се прави разлика между транснационални корпорации, неправителствени организации и терористи. Всички те са само разновидности на врагове.

В контекста на промените във външнополитическия курс на страната обаче са особено важни положенията от Стратегията, засягащи съюзниците на страната. В документа от 2015 г. се говори за засилване на взаимодействието с партньорите на Русия от БРИКС (форум, обединяващ Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), РИК (Русия, Индия и Китай), Шанхайската организация за сътрудничество, АТИС (Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество), „голямата двайсеторка“ и други международни институции.

В сегашната Стратегия не е спомената Г-20 (една от малкото площадки, на които са представени и Русия, и водещите страни от Запада, сред които и САЩ). Хоризонтът на сътрудничество се е стеснил и качествено се е променил в очите на Москва. Извън ОНД тя вече залага на партньорството с Индия и Китай. Русия „ще укрепва функционалните и институционалните основи на взаимодействието“ с тези страни.

Както и през 2015 г., в документа се говори за „развитие на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие“ с КНР. С Индия, както и преди, се предвижда развитие на „привилегировано стратегическо партньорство“, което обаче става „особено привилегировано“. Партньорството с индийците и китайците се формира според стратегията „по-специално с цел да бъдат създадени в Азиатско-Тихоокеанския регион надеждни механизми за гарантиране на регионална стабилност и сигурност на извънблокова основа“. В документа от 2015 г. също бяха споменати механизми за стабилност в АТР. Но изобщо не се казваше, че се предвижда да бъдат създавани съвместно с Индия и КНР. При все че новата Стратегия съдържа уговорка за „извънблокова основа“, всичко това изглежда като предложение към двете страни за рязко активизиране на сътрудничеството.

Въпросът е дали призивът на Москва ще бъде чут от Делхи и Пекин. Отношенията на Китай и на Индия с Русия си остават спокойни, а взаимните – трудни. Преди година граничният конфликт между двете страни прерасна дори във въоръжен сблъсък в Хималаите, в долината Галван, където загинаха десетки хора. Въз основа на общото захлаждане в отношенията на Индия с Китай Делхи забележимо се сближи с Вашингтон. Активизираха се контактите по линия на Четиристранния диалог за сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, Quad). В него освен Индия и САЩ участват най-преданите американски съюзници в АТР – Австралия и Япония.

Идеята на база на Quad да бъде създадена „тихоокеанска НАТО“ с антикитайска насоченост се обсъжда засега само на експертно ниво. Но Джо Байдън е готов за по-тясно сътрудничество с Делхи. Русия предстои да се конкурира със САЩ за симпатиите на Индия.

В Китай не се издават документи, аналогични на руската Стратегия за национална сигурност. При всяко положение нито китайската Бяла книга за отбраната, нито решенията на ЦК на ККП или не описват изобщо в ценностни категории противопоставянето със САЩ, или не го описват толкова подробно като руския документ. Стратегията-2021 включва например даже мерки за борба с нецензурната лексика, докато китайците не проявяват никакъв интерес към това в документите си за националната сигурност.

Китай цени Русия като страна, с която има съвпадащи възгледи по много въпроси. Но засега действията на Пекин не дават повод да смятаме, че той разчита на някакво по-тясно сътрудничество от сегашното. Показателно е, че макар Русия официално да смята Тайван за част от Китай, Пекин не признава суверенитета на Русия върху Крим. Впрочем все още няма и основания да говорим за китайска заплаха спрямо Русия.

Преброяването на населението в КНР през 2020 г. убедително опровергава мита, че руският Далечен изток е застрашен от масова миграция на китайци. Северен Китай – провинциите Хейлунцзян и Цзилин, също и автономният район Вътрешна Монголия, не само че не са пренаселени, а населението дори изтича оттам към южните региони на страната.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.