Апогеят на паркетната журналистика или по какво Буш се различава от Първанов

НДСВ подали жалба срещу Би Ти Ви до Комисията по етика в електронните медии. Телевизията излъчила неколкократно инсинуации за смяна на министри, позовала се на измислен документ и т. н. По този повод премиерът употреби думи като “активно мероприятие” и “медии-пощенски кутии”.
Каква драма. Ще порицае ли Комисията по етика Би Ти Ви? Не, разбира се. Като че ли смисълът на съвременната българска журналистика – и вестници, и телевизия – е политическата интрига. Те с нея дишат, с нея живеят. И сега да се наказват заради това…
Някак незабележимо този тип журналистика достигна върха си – при случката с президентския самолет. От техническа гледна точка нищо страшно не се е случило – колесникът на самолета не се прибрал и старата руска бракма прави 2 часа кръгчета, за да свърши горивото и да кацне. В интервю пилотът каза: “Ако нямаше президент в самолета, щях да продължа”. Но тази случка се превърна в драма, катастрофа, ужас. Вестниците публикуваха дълги репортажи (“Как вицето не стана президент” – “24 часа”), “Труд” се опиваше от журналистическото майсторство на главния си редактор Тошо Тошев, който се бил обадил по джиесема си да съобщи важната новина в нарушение на безопасността на борда. Паркетният лъв Тошев, който написа книга в две части с паркетни мемоари.
По-интересното беше друго – кой е на борда?
Оказа се, че всички главни редактори и шефове в медиите са включени в делегацията на президента. Шефката на БНТ, шефът на БТА, главни редактори на вестници, шефове на радиа. Някои от шефовете са изпратили своите заместници на свое място. Освен тези членове на делегацията от всяка медиа – репортер. За да отрази екскурзията на президента до Мексико. Да участва в нея.
Може ли някой да си представи за момент Буш или Саркози да включат в делегацията си шефовете на големите вестници и телевизии в своите страни? Ще стане скандал, който ще отвее и медиите, и президентите. Затова Буш и Саркози имат сериозни опоненти в медиите, а българската журналистика лъска паркета на Първанов.
Медии и президент тук живеят в симбиоза, обществото се радва. “Труд” тия дни дори пусна на цяла страница очерк-портрет за шефката на пресцентъра на президентството Бойка Башлиева. Същата, която често използва охраната от НСО да отстранява журналистите, да не би случайно да зададат някой неудобен въпрос на президента Първанов.
Срастването на властта и политиката е пълно. В България предстои тепърва да се създават нови независими медии, характерни за демократично общество.