Наистина ли IT-олигарсите и „Уолстрийт“ управляват света? Грешките в датаизма на Харари

Природата на идеалните обекти

Илюстрация: Сименс

 

Продължение – виж „Дали Фейсбук и смартфонът ще заменят човека и ще го направят безсмъртен?

 

 

Съществуването на идеални (т. е. нематериални) „конструкти“ с определящо значение за човешките общности е централен проблем на философията още от древни времена. Най-важна тук е думата „идеални“. За вулгарния материалист, за когото психичното, както видяхме, е материално – електрически импулси в мозъка, няма друго обяснение за идеалната им природа, освен че са „фикции“ – нещо, в което субективно вярват хората, за което говорят или „конструират“ в езика си.

За обективния идеалист обаче – като Платон и Хегел – те са абстрактни реалности, вечни идеи, обективен или абсолютен дух. Те са по-реални от конкретните материални вещи, в които се проявяват. Знанието на човека е само непълно, постепенно развиващо се отражение на тези идеални абстрактни реалности. Те не се изчерпват със съдържанието на човешкото мислене и са напълно независими, „обективни“ по отношение на отделния човек, неговия мозък, на всяка отделна голяма човешка група или поколение.

Идеалното, ако се абстрахираме от религиозното му обяснение у Платон и Хегел, значи е съвкупността на цялата човешка култура, зависима само от човечеството въобще. Към „човечеството“ трябва да отнасем и други евентуални разумни форми, съизмерими с нас, с които може би предстои да се срещнем.

Какво означава, че идеалното се проявява в конкретните материални вещи, създадени от човека, както и в човешкото мислене? Иконата, златната монета, театралното представление са неща, съществуващи извън индивидуалната човешка глава. Те имат веществена природа, но в същото време в тях е „представено“ и нещо друго, както личи от термина „представление“. Какво друго е „представено“ в балета „Ромео и Жулиета?“ Невродинамичните процеси, протичали някога в мозъка на Прокофиев? Моментните невродинамични състояния на хореографа или танцьорите на сцената? Или нещо по-голямо и трайно?

Хегел би казал, че в спектакъла, в произведението на изкуството, се представя „субстанциалното (същественото) съдържание на епохата“. Ние също ще се съгласим, че в един хубав филм се представя нещо разбираемо, значимо за зрителите, което ги интересува и вълнува, и което нещо явно не са биотоковете в мозъка на режисьора, оператора и актьорите, и което не е фотоните, излъчвани от екрана или числата на цифровия запис.

В една картина има нещо повече от боя, размазана по платно

Марксизмът, и това го отличава от вулгарния материализъм, възприема от обективния идеализъм възгледа за важността и обективността на идеалното, но не и за самостоятелната реалност на идеите или духа. За Маркс идеалното е идеализация, идеална реалност на материалното. В „Капиталът“ парите са идеална реалност на стоките. При идеалното има многозначителност, представеност на нещо друго, външно, по-богато. Както в парите – стоковият свят в цялата си сложност се представя в скромната предметност на финикийския знак.

Идеалното за марксизма обаче не е абсолютна реалност, както за Хегел, а е само момент от цялостната практическа дейност на човечеството – ни повече, ни по-малко. Проектът на сградата е идеален продукт, момент от цялостната практическа работа на група хора, свързани със сложни материални отношения, по построяването й. Мозъкът на проектанта е орган, с помощта на който се извършва проектирането, но съдържанието на последното е „външно“ за самия мозък.

Когато хората на властта – или на умствения труд, затворени в кулата си от слонова кост – започнат да възприемат идеалното, своята мисъл, като движещата сила на обществото, имаме идеализъм. Господарите на вселената от Силикън вали и Уолстрийт – Мъск, Гейтс и Сорос – са уверени, че наистина управляват с гений, хитрина и „асиметрична информация“ съдбите на милиардите. Когато идеалният продукт е абстрактен и математизиран и е трудно да се види веднага връзката му с материалния свят, с практическата човешка дейност, имаме идеализъм. Идеализмът като философия е идеологията на управляващите елити и на хората на умствения труд.

„Датаизмът“ на Ювал Харари е пример за идеализъм, при който идеалният продукт на човешката дейност – математическата абстракция на алгоритма, се откъсва от човешките си създатели и сякаш заживява свой независим живот. Маркс нарича това „отчуждение“. Но за марксиста – а и за всеки трезвомислещ образован човек – алгоритъмът, като балета и като картината, съществува само като момент от цялостната колективна човешка дейност. Извън нея, извън човечеството като цяло, няма алгоритми, няма данни, няма информация, а има само „движеща се материя“ – „черни кутии“, които нищо не приемат и не предават.

Какви са изводите?

Съвременният дигитален капитализъм си остава капитализъм въпреки дигиталните абракадабри. Дигиталните милиардери, потенциални трилионери изпълняват функцията на някогашните robber barons на стоманата и нефта Карнеги и Рокфелер. Монополната им олигархична власт може да се сломи, както навремето бе сломена телефонната „Ма Бел“ и нефтената „Оксидентъл Петролиъм“ – с антитръстовско раздробяване. Хората, които губят работа заради алгоритмите и роботите – като няколкото милиона американски шофьори, които утре ще бъдат съкратени от безпилотните превози – не са в принципно различна позиция от жертвите на „огражданията“ в Англия преди векове, когато „овцете изядоха хората“, на предачите и тъкачите, изместени от първите машини на Индустриалната революция.

Прогресивните сили, застъпващи интересите на 99-те процента („безполезната класа“ на Харари), не бива да се хипнотизират чак толкова от дигиталния прогрес. Нито да се борят срещу него – а срещу олигархичната организация на икономиката. Отделен въпрос е, че прогресът съвсем не е толкова бърз и линеен, както пише руският философ Жданов (виж тук). Капиталът инвестира в прогреса, когато му е изгодно, и го души, когато му е изгодно. Освен миниатюризацията на електрониката, довела до смартфона и cloud computing, особено драматичен прогрес в други области сякаш не се забелязва. А и в изкуствения интелект най-голям „прогрес“ засега има в технологиите на полицейската държава.

Самолетите и автомобилите, да не говорим за сградите и другата железобетонна инфраструктура, твърде малко са се променили за половин век – а като деца сериозно мислехме, че в зряла възраст ще живеем по други планети! Ковид кризата разклати сериозно вярата в медицината и биотехнологиите, а в миналото десетилетие чакахме медицински чудеса от плурипотентни стволови клетки и нанороботи, дебнещи болестотворни агенти в кръвообращението ни. Деградацията в здравеопазването, както и в образованието, корпоративните медии и други области и в най-развитите общества е стъписваща.

Икономическите, социални, и политически проблеми на света зависят от технологиите, но не се решават от инженерите и хай-тек предприемачите. Дигитализацията няма да реши проблемите на капитализма. Какво ще дойде в близко бъдеще на мястото на дигиталния капитализъм – ще видим, но не е лошо да се подготвяме за радикална промяна. Никой няма намерение да връща соца, но сигурно ще има някаква конвергенция (сближаване), за каквато мечтаехме в 80-те. Не на последно място, соцът се провали, но никой не е надминал марксизма като инструмент за критика на капитализма и идеологиите му дори и в дигиталната ера.

 

 

– –
Авторът е българо-американец, живее в Ню Йорк от началото на 90-те години, автор е на множество статии и анализи в български медии. По образование е икономист, историк, д-р по философия, работил е в БАН, работил е като дипломат в САЩ и външно министерство, сега е и учител в българското училище в Ню Йорк.

 

 

 

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.