Русия: Политическият фактор в антиваксърските нагласи

Предаване обяснява действието на руската ваксина. Снимка: от тв екрана

Полемиката около задължителния/ доброволен характер на ваксинацията срещу коронавируса в Русия е изтласкала днес всички други теми в периферията на общественото внимание. Показа го например разговорът на президента Владимир Путин с хората в страната през юни – ковидната доминанта на тази „Пряка линия“ бе очевидна далеч преди самото телевизионно предаване.

Ситуацията наистина изглежда парадоксално. Страната, първа в света регистрирала още преди година ваксина срещу КОВИД-19 (Русия), е на опашката на рейтинга по дял на ваксинираното население. При това руската ваксина Спутник V е регистрирана вече в 70 държави; в Унгария и Иран руският препарат стана ключов за ваксинационната кампания; най-авторитетни научни експертни издания като „Лансет“ и „Нейчър“ потвърждават, че е ефективна и безопасна. И при все това…

Над половината жители на Русия (57 на сто) не се страхуват да се заразят с коронавируса; страхуват се 41 процента. Тенденцията продължава от февруари 2021 година. А 54 на сто от хората в страната не смятат да се ваксинират срещу КОВИД, докато желаещите са 25 на сто. И едва 19 на сто отговарят, че вече са се ваксинирали. За да сме честни, ще уточним, че броят на нежелаещите имунизация бележи тенденция към спад – през април те са били 62 процента. Всичко това са данни от последната анкета на центъра „Левада“ (признат в Русия за организация – чуждестранен агент), осъществена в 137 селища из федерацията.

Най-много са имунизираните сред хората над 55 години – четвърт от тях вече са си сложили ваксина. Най-малко са те сред младежта от 18 до 24 г. – само 11 на сто. Нежеланието за ваксина е изразено най-силно в групата от 25 до 39 г. – почти две трети от запитаните не смятат да се явят за инжекция.

Човек би помислил: ей ги такива умнички, модерни хора, широко просветени милениали и зумъри – а виж какво става. Необясним, немотивиран ступор при мисълта за ваксинация. Но дали е чак толкова немотивиран? Същата анкета на „Левада“ открои – сякаш за пръв път в социологическото пространство у нас – един любопитен аспект на проблема. Сред хората с положителна нагласа към днешния президент на Русия 22 на сто вече са се ваксинирали и 31 се канят да го направят. А сред тези, които не го одобряват, едва 14 процента са с поставена ваксина и още 14 на сто планират да ги последват. Тук вече няма как да припишеш всичко на обичайната статистическа грешка. Аполитичното и апатично според всички допитвания население на Русия изненадващо е открило канал, чрез който да изрази гражданската си позиция.

Тук нещата не опират вече до медицина, а тъкмо до политика. Внезапна политическа метастаза на един сякаш абсолютно далечен от политиката проблем. Начин на мислене, наподобяващ известния лаф: напук на мама ще ям сладолед, ще се разболея и ще умра. И като цяло не се знае как властите смятат да се справят със ситуацията. Ако изобщо се канят да действат.

Засега чуваме и виждаме само явно засилване на медийната подкрепа за ваксинационната кампания. Нещо забележително и полезно, макар и закъсняло. Властите включват в кампанията всички що-годе свързани с нея лица. Официално обръщение от името на президиума на Руската академия на науките отправи например нейният президент Александър Сергеев: „В Русия вече от няколко месеца са създадени всички възможности да бъдат имунизирани срещу КОВИД-19 всички желаещи, без никакви ограничения. Но темпото на ваксинация остава ниско: към момента първа доза са получили само 11 на сто от населението и 8 на сто са завършили цикъла… Президиумът на РАН призовава жителите на Русия да не отлагат ваксинацията, да се имунизират до месец. От научно гледище това е най-адекватният отговор на пандемичното предизвикателство. Само така можем да се върнем към нормалния живот“.

И… „народът мълчи“, явно пренебрегвайки, в съществената си част, призивите на политическата власт. Както заяви един руски държавен деец още в началото на 2000-те, народът винаги е прав, дори в заблудите си. Същевременно пандемията окончателно узакони факта, че общественото развитие не се насочва само от политическата целесъобразност. Нежеланието на руското население да се ваксинира показва, че то е съвсем безразлично към тая „политическа целесъобразност“.

Населението не усеща да печели някак от тази политика. А патогенните фактори, например причинителите на масови заразни заболявания, може да се разглеждат като формообразуващ, инфраструктурен елемент от социалното проектиране. Пандемията от СПИН, да речем, предизвика огромни промени в социалната организация на днешните човешки общности. Съответно конструирането на нови патологии е механизъм – и доста ефективен! – за социално проектиране. Днес е просто необходимо това да се отчита във всяка политическа доктрина.

В последния аналитичен преглед на изследователския център „Пю“ например е установена смайващо нагледна и очевидна зависимост: колкото повече одобрява населението на дадена страна действията на властите срещу пандемията, толкова по-малко жертви взема коронавирусът там. Сингапур, Нова Зеландия, Тайван: подкрепата наближава 100 процента и смъртните случаи са няколко десетки. Германия, Франция, САЩ: подкрепата е близо 50 на сто, а смъртността достига неколкостотин хиляди души.

Случаят със САЩ, гледан откъм Русия, пък е съвсем специален. Докато мнозина руски политици, политолози и анализатори предсказват безпрецедентна политическа турбулентност в Щатите, фундаментално разцепление сред американските елити в най-добрия случай и едва ли не разпадане на държавата в най-лошия, населението на САЩ почти в един и същи момент си постави вече над 100 милиона дози. С оглед цялата спомената социология този факт може да се интерпретира като показател, говорещ за сплотеност на нацията и ако щете, за нейния модерен характер. Политическата класа у нас може би също не е зле да анализира този парадокс.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.