Последният решителен бой с „модела Борисов“ ще бъде на президентските избори

Изборните резултати при преброени 98,9% от протоколите изведоха като победител „Има такъв народ“.

 

 

Българите недооценяват парламентарните избори и партийната политика. През ноември за Радев ще гласуват повече хора, отколкото днес гласуваха за всички партии. Засега най-доброто решение беше да остане служебният кабинет с подкрепа от парламента.
Жалбите на ГЕРБ за изборни нарушения бяха лъжа. В моята секция в генералното консулство в Ню Йорк организацията бе най-добрата, която съм виждал oт 26 години. Разбирам, че така е било почти навсякъде. Машинното гласуване има всички предимства пред хартиеното – освен дето може би уплаши по-възрастните избиратели на БСП. Пред април ковид, а сега машините изглежда бяха неблагоприятен фактор за социалистите.
Машините намалиха активността и в някои махали. И заедно с успехите на новото МВР в борбата с купуването на гласове ерозираха сериозно гласовете за ГЕРБ и ги доведоха да изборно поражение.
Организираната престъпна група на кръстника Борисов биеше опонентите си „като шкембе в дувар“, ама по байганьовски, с помощта на пристава. Без изключение, дори и в 2009 г., когато МВР вече работеше за ГЕРБ – и всъщност МВР бе гръбнакът на ГЕРБ.
Останалите гласували за Борисов, а те не са повече от 7-8% от избирателите, са твърдото ядро на доскорошната партия-държава: партийният актив, чиновничеството и бизнескръговете, още незасегнати от желязната метла на служебния кабинет. Вотът им е осъзнато класов: те гласуват за своя класов интерес, често – и за спасяването на кожата си. Тук ще трябва не само изчегърване, а дълбока оран. Освен това може би ГЕРБ получи и подкрепа от ДПС в местата, дето етническата партия имаше успокоително голяма преднина: Борисов ненепразно ходи да се моли на Ердоган. Това също трябва да се има предвид при изчегъртването.

Гласувалите анти-ГЕРБ са над два и половина пъти повече

от гласувалите за ГЕРБ и това за сетен път потвърждава необратимостта на процеса, започнал на 9 юли м. г. и документиран вече на изборите от 4 април. За съжаление тези избори в общи линии повториха предишния резултат: твърде голяма част от протестния вот срещу ГЕРБ пак отиде за ИТН – партия без глава, но с мощно работническо-селско тяло, може би най-чисто класовата партия на трудовите маси у нас в цялата ни следосвобожденска история.
Народът в ИТН е силно про-Радев и анти–ГЕРБ, но поради класовата си неосъзнатост вижда у Трифонов някакво народно алтер его на Радев. Въпреки мутренската зависимост и очебийната глупост на последния, безотговорното ме поведение след предишните избори. Народът на ИТН би трябвало да гласува за БСП, но тя е забравила да говори езика им, пък и техният умствен хоризонт не надхвърля шоуто на Слави. Вината за което не е само тяхна.
БСП е все още жертва на стигмата срещу „комунизма“, наложена и официално от ЕС, макар че мнозинството българи, дори младите, отдавна е носталгично по соца. Тази стигматизация на социалистите на Нинова не само е несправедлива спрямо тях, но и опасна за всички. Липсата на социалистическа алтернатива подхранва най-уродливите форми на социален протест на бедните – от нацистки до ислямистки.
Машинното гласуване помогна на по-младата по състав ДБ и дори породи сини надежди да задминат БСП. Сякаш борбата с БСП, а не с ГЕРБ им е целта! ДБ е несигурен съюзник в коалицията анти-ГЕРБ. Дразни ограничеността на интересите им, сведени до „съдебната реформа“ и „дигитализацията“: донякъде луксозни проблеми в страна, дето половината народ мизерства.

Съдебната система е надстройка на надстройката,

а истинските промени могат да дойдат само от базата

– от икономиката, производствените отношения. Жалко, а майката на Христо Иванов е редактирала толкова марксистки книги за базата и надстройката. ДБ е класово неосъзнато, лайфстайл, аномално дясно движение на хора, които в развитите западни общества нормално гласуват за левите. Въпреки това те са важна, често решаваща част от протестния фронт анти-ГЕРБ. Липсата на груб антикомунизъм у тях на миналогодишните протести бе решаващата разлика с 2013 г., която и направи възможно всичко останало през изтеклата година.

Както и след предишните избори, самоназначилите се партии на протеста няма да имат мнозинство за свой кабинет, а и капацитет да го излъчат. Нямам предвид само ИТН, които чакаха еднопартийно мнозинство и са управленски напълно безпомощни, а и ИСМВ, дори ДБ. Мая Манолова наистина направи анонс за повече гъвкавост, но ИТН пак избърза да се зарече, че няма да преговаря с БСП. Което може да значи нови избори през есента и следователно управление на служебния кабинет до идната пролет.

Последното всъщност може да е и най-доброто решение! Няма защо да ходим пак на избори, на които ще гласуват още по-малко хора. Четирите анти-ГЕРБ партии могат да се споразумеят да оставят служебния кабинет, с възможни персонални корекции, като експертен, подкрепен от парламента.
Това ще даде възможност бързо да се смени Гешев и да се въдвори на подсъдимата скамейка Борисов. И да се вземат бързи мерки за смекчаване социалноикономическата катастрофа, оставена ни от ГЕРБ. Подкрепата за служебния кабинет далече надхвърля тази за трите „партии на протеста“ плюс БСП. Според мене тя е почти равна на общия брой на българите минус твърдото, класово осъзнато ядро на ГЕРБ.

Това ще стане аритметически ясно на президентските избори.

Голямото народно доверие в президента

сякаш изсмуква подкрепата за партиите, асоцииращи се с него. Той създаде работещ отечественофронтовски кабинет от безпартийни технократи, по-скоро десни и по-скоро леви хора, които показаха, че са сработен екип.
Тъкмо това, което не можаха да направят през април-май „протестните партии“ и което е нужно на България в момента. Характерът на революцията срещу мутрорежима е общонароден, общодемократически, общоцивилизационен. Партийните различия, дори когато са ясно осъзнати, ще трябва да почакат по-спокойни времена, до безвъзвратния демонтаж на мутрорежима.

Издигнат от БСП и довчера хулен от герберския агитпроп като „кремълски президент“, Радев в последно време набра много червени точки и пред десните. Макар хвалбите чак пък и на Плевнелиев по негов и на икономическия му екип адрес да ми дойдоха малко прекалено. Но репутацията на президента е вече такава, че и това не му носи сериозни негативи пред левите.

Направеното от служебния кабинет за по-малко от два месеца е много, но много повече остава ненаправено. Бойко Рашков изглежда успя да преобърне напълно МВР, но прокуратурата и някои съдилища са непокътнати, както и националните медии. И днес БНТ на Кошлуков яростно и нагло агитираше за ГЕРБ. Но от седемгодишния си опит в държавната служба знам, че доброто политическо ръководство може бързо да преформатира професионалното чиновничество.
Много по-трудна е задачата да се обърне тенденцията на класовата неосъзнатост на масите. Става дума тъкмо за „класова неосъзнатост на масите“, не просто за „безидейност“ на партиите. Тази задача като цяло е неизпълнима при капитализма. Но е съдбоносно важно да бъде захваната отнякъде. Феномени като Борисов и Трифонов могат да избуят само на специфична народна почва. За щастие Трифонов няма качествата на Борисов – имам предвид най-вече уникалния гьнсуратлък и непробиваем нарцисизъм – тъй че партия ИТН няма да ни управлява 12 години. Сам Трифонов никога няма да се кандидатира срещу Радев, защото, както видяхме, е само негово народно алтер его в очите на избирателите си. Но все пак очакват ни тягостни дни на гадаене по колебливите Трифонов и Тошко.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.