Защо точно „Има такъв народ“ победи на изборите?


Изборните резултати при преброени 99,9% от протоколите. Победителят „Има такъв народ“ води с 15 хил. гласа пред ГЕРБ.

Не съм съгласен с изцяло мажоритарно гласуване, не съм съгласен с намаляване на депутатите наполовина, не съм съгласен с 1 лв. субсидия за партии, не съм съгласен с електронно гласуване. Не приемам почти всички основни искания на „Има такъв народ”, подкрепени и на референдум. И съм писал за това в e-vestnik неведнъж. Сега, като чух някои предложения на Слави Трифонов, не съм съгласен и с концесии на магистрали – след като построеното досега е от еврофондове и от националния бюджет (при все кражбите).

Но не се чудя защо точно „Има такъв народ” (ИТН) спечели изборите. Защо точно в ИТН видяха инструмента да отстранят Борисов, а не в друга партия? Мнозина не могат да го проумеят. На привърженици на останалите партии им се струва нереално, народът бил прост, чалга и т. н.

Дори да им посочиш някои разлики с другите партии, не могат да го разберат. Например, че Слави Трифонов, вади нови лица и ги лансира. Преди всичко нови, не само млади. И на миналите, и на тези избори. Неговото предложение за премиер – Николай Василев – е изключение в проектокабинета, което за по-старите гласоподаватели засенчва до едно новите лица за министри, но общият ефект е изненада.

Слави изтъква и образованието в чужбина. Може да изглежда наивно как ги представя какво са завършили и колко езици знаели. Много от тях са събирани с кастинг, който вървеше една година.

И се видя, че гласовете на българите от чужбина са преди всичко за „Има такъв народ”, и на по-младите гласоподаватели. Емигрантите са икономически активните българи, склонните да поемат рискове, също и хора, прокудени да си търсят хляба в странство, заради разочароващото управление у нас и създадените от него лоши условия.

Не другите партии, а точно ИТН се очерта като носител на новото и промяната. Нови хора в политиката, още неоцапани, отрицание на статуквото. Онези, които са се хванали за Николай Василев и не виждат другото, са късогледи.

На този фон какво правят досегашните партии?

 

Кой олицетворява БСП, която беше главната опозиционна сила?

 

Корнелия Нинова, Румен Гечев, Таско Ерменков… Може да имат по-млади в листите си, но никой не ги видя. Млади и образовани в чужбина като Крум Зарков потънаха някъде на трети план. Или двамата им млади евродепутати. Намесват се като алтернатива Кирил Добрев, Гергов Свинаря, Румен Овчаров, някакъв харизматичен като бордюр в костюм Калоян Паргов. Току се обади забравеният Михаил Миков, сега и коалиционните партньори от АБВ Румен Петков и т. нар. Гоце Първанов.

И какъв трябва да си да очакваш, че българите в чужбина, примерно, ще гласуват за тези, а не за хората на Слави? Може би БСП разчитат на пенсионерския електорат? Но бабите нямат нищо против да гласуват за млади социалисти, само че виждат само стари муцуни. Защо и как, това си е техен проблем, да се оправят.

„Демократична България”?

Млади и образовани хора гласуват за нея, но защо сред българите в чужбина е втората сила след ИТН? Да не изпадаме в заблуда. Това обединение е привързано като с котва към ДСБ, олицетворявано от нафталинения генерал от запаса Атанас Атанасов, недоразумение в политиката, водач на листа в София. Гласуват за „Демократична България” не заради него, а въпреки него. Цялата партия ДСБ, наричана сектата на костовистите от последния ден, взели за свой идол човек изпаднал от политиката в най-добрата възраст за един политик. На изборите през 2017 г. ДСБ взе 86 хил. гласа в коалиция с още две маргинални партии. Поддръжниците им са сини бабички, антипод на червените бабички.

„Има такъв народ” били популисти, че искат да строят детски градини и да намалят субсидиите за партиите. А какво е най-важното за „Демократична България”? Програмата им може да се резюмира с „Ние сме за ЕС и НАТО (сякаш не сме членове на ЕС и НАТО), против Путин и Русия, никакъв газопровод и АЕЦ „Белене” (като че ли газопроводът е най-голямото зло за България). Също така са за Истанбулска конвенция, права на гей хората, за …дигитализация и лустрация. При това „решителна лустрация” – да не се усъмни някой в тяхната решителност. Махането на Гешев и закриването на спецсъда и прокуратурата са искане и на други партии, не е нещо изключително. Само че ДБ предпочитат да го наричат „съдебна реформа”, а не в прав текст.

Колко и какви гласоподаватели може да спечели такава партия? Далеч е от първа сила, способна е само на някой исторически компромис, както стана патерица на ГЕРБ през 2014 г. Сега е изправена пред възможността да подкрепи ИТН, и е много вероятно да не го направи, поради силната неприязън на техните привърженици към Слави Трифонов, сякаш той им е взел гласовете, които им принадлежат.

 

Втората (вече) политическа сила ГЕРБ

 

затвърди впечатлението, че разполага с медиите и богат арсенал от професионални демагози и обслужващи анализатори. Харалани, харизани – отбор от клакьори всеки ден. Вместо телевизиите да помогнат на ГЕРБ, опротивяха на хората.

Там Томислав Дончев, Тома Биков, Десито Атанасова, които минават за млади, се затвърдиха като адвокати на задкулисието и корупцията на това управление. Разполагаха с огромен ресурс, финансов, властови, всякакъв и загубиха. Не им помогна и двайсет и няколко годишен тик-ток-ър в листите… Хората искат промяна и не я виждат в ГЕРБ. Тя е синоним на калинки, ниско образование, финансов министър с диплома от Свищов, не от Харвард и т. н. Те тепърва ще губят, зависимите досега от властта на Борисов, ще обърнат палачинката.

 

ДПС загуби към 40 хил. гласа, в сравнение с 4 април,

 

въпреки прокобите на т. нар. патрЕоти, че повече секции в Турция ще й увеличат силата. Всъщност ДПС получи около 1% повече заради по-ниска избирателна активност. Тази най-мразена партия, използвана като синоним на корупция и задкулисие, всъщност се грижи добре за своите гласоподаватели. Осигуряват си финансиране по места, благоустрояват, спазаряват се с централната власт да си защитят интереса. И винаги ще имат своите най-малко 300 хил. гласа.

Слабото присъствие на „Изправи се! Мутри вън!” (ИМВ) се дължи най-вече на Мая Манолова, към която има противоречиво отношение, от силна подкрепа, до силна омраза. Тя беше част от БСП, както и другата фигура там Таня Дончева, а това ги прави да не ги харесват и от ляво, и отдясно. Лицата от протеста Арман Бабикян и адвокатът Хаджигенов не са достатъчни да създадат по-голяма партия, особено след като се отдели третият от тях – скулпторът Слави Минеков. Така или иначе, ИМВ се възприема като партия на промяната и поведението й в бъдеще може да доведе до увеличаване на подкрепата или да изпаднат от парламента. Те също загубиха към 30 хил. гласа, но увеличиха резултата си с по-малко от половин процент заради по-ниската избирателна активност.

От парламента втори път отпаднаха ВМРО, този път обединени с други одиозни политици като Марешки и Валери Симеонов. Дори получиха по-нисък процент от предишните избори, което идва да покаже, че в политиката сборът от три партии не е като сбор на числа в аритметиката,

 

1+1+1 може да е равно пак на 1

 

„Възраждане” има почти колкото тях и много вероятно занапред ще излезе преди тях.

Не се сбъднаха очакванията за партията на Васил Божков, той има над 40 хил. гласа по-малко от април, почти наполовина, и е с 1% надолу.

По-малко от половин процент има „Атака”, партия, която е стигала и между 250 хил. и 400 хил. гласа на избори през 2013 и 2009 г. След нея се нарежда с 10 хил. гласа и партията на бившия премиер и лидер на БСП Жан Виденов.

И едва след тях почти към нулата се нареждат новата партия „Републиканци за България” и партията КОД на бившия здравен министър Москов, обединен с бившия земеделец военен министър Ненчев.

 

Това са всички забележими партии на политическата сергия в България

 

Всеки да си прави изводите защо точно ИТН събра най-много гласове и спечели изборите. При това със слабо присъствие в големите медии, основно с активност в социалните мрежи и в собствената си слабо гледана телевизия 7/8.

Тепърва избирателят ще оценява стъпките на ИТН. И те не са толкова в предложението за премиер, а за реформите, които искат да правят. В някои отношения могат да се окажат по-десни и от ГЕРБ, и от „Демократична България”. Тепърва гласоподавателят ще осъзнава какво е ляво и какво дясно и кое е в негов интерес.

Засега той видя точно в ИТН инструмента, с който да свали Борисов. Не в друга партия. Ако стане така, че в парламента предложеният от Слави Трифонов кабинет бъде подкрепен именно от ГЕРБ, конфузът ще е голям. По-важно е дали няма да се покаже пак някакво задкулисие – партията на Борисов да подкрепи кабинета и така да оставят незасегнати неговите интереси, да не извършат очакваните промени, особено свързани с Висшия съдебен съвет и с главния прокурор.

Тогава няма кой да удържи това правителство на власт. Дори механичния сбор на ИТН и ГЕРБ да е над 120 депутати.

Добрата новина е, че при така фрагментиран парламент нито една политическа сила не може да доминира и това обещава избори начесто, всяка година в близко бъдеще.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.