Гърция на пътя на Македония към НАТО

Полицаи охраняват протестиращи пред гръцкото посолство в Скопие. Македонците настояват страната им да се казва Македония, въпреки несъгласието на Гърция. Липсата на компромис може да попречи на членството на страната в НАТО. Снимка: Ройтерс

Министрите на външните работи на страните от НАТО се събират при заплахата от гръцко вето за присъединяването на Македония. Това става месец преди срещата на върха в Букурещ, която може да доведе до разширяване на алианса с включване на Македония, както и на Албания и Хърватия. През последните седмици отговорните представители на тези три балкански страни зачестиха посещенията си в централата на НАТО в Брюксел с надеждата да бъдат поканени от ръководителите на 26-те страни-членки да се присъединят към алианса на срещата на върха от 2 до 4 април.

Според дипломати в НАТО Хърватия и дори Албания имат всички шансове да получат положителен отговор. „В крайна сметка Тирана направи добро впечатление на страните от алианса, които в началото бяха доста резервирани по отношение на някои албански пропуски в правовата държава“, посочи един от дипломатите.

За сметка на това Македония, макар че е изпълнила всички критерии за присъединяване, рискува да й бъде хлопната вратата под носа от Гърция, която изисква първо окончателно споразумение за името на своята македонска съседка. През 1993 г. страната беше призната в ООН под името „Бивша югославска република Македония“ заради съпротивата на Атина срещу това, да й бъде дадено името „Македония“. Гърция, чиито северна област носи същото име, смята, че то принадлежи на нейната история и се опасява от териториални претенции от малката съседна славяноезична държава. В понеделник генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер пристигна в Атина, за да се застъпи за компромис. Пред опасността от гръцко вето той успя само да припомни, че „консенсусът“ е правило в рамките на НАТО и призова Македония към гъвкавост.

Това оставя малко надежда на Скопие, че последният натиск на САЩ и на другите съюзници върху Гърция могат да я насърчат да вдигне ветото си. Изглежда само споразумение в последната минута под егидата на ООН, която от години е натоварена с посредническа мисия между двете страни, може да спаси македонската кандидатура.

Очаква се също министрите да обсъдят разширяване и с две други страни – Грузия и Украйна. Те участват в „План за действие с оглед присъединяване“ и се стремят да получат официален статут на кандидати за присъединяване към НАТО на един по-малко напреднал етап. Макар да е настъпило известно отпускане в напрегнатите отношения между Грузия и Русия (доволна, че Тбилиси не признава Косово), перспективата Украйна да влезе в НАТО продължава да дразни Москва. На 14 февруари руският президент Владимир Путин заплаши да насочи към Украйна руските ракети, ако страните от НАТО разположат един ден там бази.

Заради руското уравнение, както и заради проблеми, появили се между опозицията и управляващите в Грузия и в Украйна, „има разногласия между съюзниците“, каза един дипломат. Изведнъж перспективата да бъдат поканени тези две страни като кандидати „се вписва повече в дългосрочен план“, отбеляза той. „Ако статутът на кандидати не им бъде незабавно предоставен, съюзниците трябва да разгледат какви насърчения биха могли да бъдат щедро дадени на тези две страни в Букурещ“, каза друг дипломат.

Очаква се двадесет и шестте съюзници да разгледат и „стратегическия политико-военен план“ за Афганистан, който техните ръководители ще приемат в Букурещ. САЩ се надяват, че по този начин ще покажат единството си за най-голямата операция, провеждана някога от НАТО. Така европейските им съюзници ще могат да оправдаят пред общественото мнение в страните си изпращането в Афганистан на подкрепления, за които военните ръководители настояват.

По БТА