Китай се сблъсква с Турция в Централна Азия
Китай гарантира на Туркменистан и на Таджикистан „традиционна и нетрадиционна“ защита на националната им сигурност. Това заяви китайският външен министър Ван И на преговори в Ашхабад и Душанбе. Той ще представи подкрепата на Пекин и в Ташкент, където ще бъде на двудневно посещение от 15 юли. Китай е разтревожен от възможността страните в Централна Азия да се преориентират към Турция, която засили дейността си в региона и претендира за ролята на модератор във вътрешноафганистанските процеси.
Пекин смята да брани извоюваните си вече позиции в Централна Азия – такъв е лайтмотивът в дневния ред на Ван И в Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан. Душанбе потвърди стратегическия си курс към Китай – властта започва процес на преход и търси подкрепа. Ашхабад обаче не отговори конкретно към кои външни сили може да се обърнат туркменистанските власти например във връзка с придвижването на въоръжени групировки от Афганистан към меганаходището Галкиниш, откъдето се предвиждаха доставки на газ за Индия, Афганистан и Пакистан по газопровода ТАПИ. Естествено, докато трае войната в Афганистан, не става и дума за изграждане на ТАПИ. Но може да започне пазарлък по повод охраната на находището и трасето на тръбопровода. Неслучайно около трасето на ТАПИ са се настанили групи от радикални движения.
„Ключовият въпрос е накъде ще потече най-накрая газът от Галкиниш – в посока Китай, както разчита Пекин, или на Запад, през Транскаспийския тръбопровод, лобиран днес с всички сили от Анкара, после през Азербайджан, Грузия и в крайна сметка към Турция и Европа. Този голям въпрос вълнува и китайците, и турците; той представлява ако не фактор, то една твърде сериозна последица от афганистанския конфликт и има риск да прерасне в самостоятелна геополитическа игра, в която на Туркменистан се отрежда роля, съвсем различна от ролята на неин субект“, коментира пред „Независимая газета“ туркменистанският експерт Сердар Айтаков.
Според Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток, тече голяма игра и в нея президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган залага на Централна Азия. Защо иначе му е притрябвал на Ердоган Тюркският съвет и защо се полагат толкова много усилия в съвета да бъде завлечен Туркменистан? Кой ще се разпорежда с туркменистанския газ, Китай или – чрез Турция – Европа? Въпросът е отворен засега. „А може би това е и един от факторите в афганистанския конфликт, знае ли човек… може и катарците да са платили за цялата комбинация, за да отклонят туркменистанския газ от премиум пазарите в Азия“, казва Сатановски. Допуска като вариант и друга цел – в Туркменистан да започне хаос и ръководството да забрави за газовите продажби.
„Хипотетичната опасност в Туркменистан да нахлуят някакви дребни терористични мобилни банди е доста висока според оценките на Китай. Вече се чу версията, че реставрацията на талибанското движение, осъществявана с ударно темпо, била проект на Запада, целящ да създаде проблеми на Китай и на инициативата му „Един пояс, един път“. За да създаде някой проблеми на Китай, трябва да подкопае основите на китайската външна политика. Нейна основа е именно инициативата „Един пояс, един път“. Това налага следния извод. Къде може най-лесно и с максимален ефект да бъде създаден проблем? На свързващия възел, в точката на входа, а това е Централна Азия“, заяви пред „Независимая газета“ Андрей Грозин, началник на отдел „Централна Азия и Кавказ“ в Института за страните от ОНД.
По думите му, освен това може да бъде застрашено и енергоснабдяването на Китай – ако например се озове в опасност газовото находище Галкиниш. За да избегне неприятности от този род, Китай може да потърси услугите на свои частни военни компании. Или вместо китайски да наеме такива от други страни.
Колкото до Таджикистан, преходът на властта откроява като все по-актуална темата за промъкващите се в страната бежанци от Афганистан. „Това е проект на Запада за преселване на негови колаборанти, което може би се поднася като свършен факт, без предварително одобрение. Китай не иска това, изобщо не иска там да прониква западно влияние. Мнозина виждат в Таджикистан де факто протекторат на Китай. Затова е необходимо Китай да брани своето присъствие и интереси в Таджикистан. И не само дълговете, натрупани от президента Рахмон, а и позициите на китайски корпорации примерно в минно-металургичния сектор на страната – 80-90 на сто от целия добив на злато са в ръцете на Китай“, отбеляза Грозин.
БТА