Свобода или глупост? Краят на задължителното носене на маска във Великобритания поражда объркване

Илюстрация: Ди Джи Супра

За мнозина това е обикновена проява на възпитание или разумна предпазна мярка. За други е нещо, което им е наложено и ежедневно ги изнервя.

Маската за лице, предизвикваща дебати с висок емоционален заряд, объркване и гняв по света по време на пандемията от коронавируса, сега разделя хората в момент, когато кризата отслабва.

Великобритания се готви за изострена атмосфера в понеделник, когато правителството ще отмени правното изискване за покриване на лицето на повечето места на закрито, включително магазини, влакове, автобуси и метро. На много места носенето на маска ще спре да бъде задължително и ще стане по желание.

Хората вече са разделени по въпроса как да реагират. „Радвам се“, каза собственичката на кафене в Лондон Хатидже Кючук. „Не мисля, че те помагат особено.“ Филмовата продуцентка Луси Хийт обаче каза, че би предпочела маските да останат задължителни в метрото и супермаркетите. „Просто си мисля, че уязвимите хора ще се притесняват да излизат навън“, каза тя.

Краят на много от наложените заради пандемията ограничения следващата седмица, възхваляван по-рано в британски вестници като „деня на свободата“, настъпва в момент, когато Великобритания отчита нарастващ брой заразявания и смъртни случаи от коронавируса въпреки ваксинационната програма, при която досега две трети от пълнолетните граждани са получили две ваксинни дози.

Тази седмица Великобритания за първи път от шест месеца регистрира над 40 000 случая за един ден. В глобален план Световната здравна организация каза, че заразяванията и смъртните случаи се увеличават след период на спад, като това е в резултат на по-заразния вариант Делта. Миналата седмица имаше почти 3 милиона нови заразявания и над 55 000 починали по света.

На този фон приказките на британските политици за свобода са заменени от изказвания, призоваващи към предпазливост. „Пандемията не е приключила“, каза тази седмица министър-председателят Борис Джонсън. „Не можем просто веднага да се върнем от понеделник, 19 юли, към живота преди КОВИД.“ Следователно хората вече не трябва да носят маска, но им се казва, че е добре да го правят.

Правителството казва, че „очаква и препоръчва“ носенето на маска от работниците и клиентите в затворени пространства, където има струпване на хора, като магазини. Кметът на Лондон казва, че ще продължи да се изисква носенето на маска в обществения транспорт в града, а Националната здравна служба ще настоява те да се носят в болниците. И макар че правилата в Англия се променят, маските ще останат задължителни в Шотландия и Уелс, които имат свои здравни разпоредби.

Опозиционни политици и някои лекари призовават правителството да не премахва задължителното носене на маските, а предприятията и профсъюзите се притесняват, че промяната от задължително към по желание е рецепта за хаос.

„Това е истинска бъркотия“, каза генералният секретар на профсъюза на работниците в търговията Пади Лилис. „Защитата на работниците в търговията чрез покриване на лицето и спазване на социална дистанция на оживените обществени места като магазините би трябвало да бъде подкрепена от закона.“

Министър-председателят призова британците към благоразумие. „Отправям общ призив към всички да продължават да мислят за другите и да си дават сметка за рисковете“, каза Джонсън.

Невинаги обаче е очевидно какви са рисковете. Повечето учени казват, че маските могат да помагат за ограничаване на разпространението на Covid-19, като предотвратяват възможността хора, които може да пренасят вируса, без да знаят, да го предават на другите. Но изследванията предполагат, че маските може да са от полза само ако голям процент от хората ги носят.

„Има доказателства, които предполагат, че това е добре, но само ако всички го правят“, каза професорът по разработване на модели във връзка със заразните болести Греъм Медли, който участва в комисия от учени, съветваща британското правителство. „Разбирам нежеланието на правителството да налага това като действително задължително. От друга страна, ако не е задължително, то вероятно няма да има никакъв положителен ефект.“

Но Робърт Дингуол – професор по социология в Университета Нотингам Трент, който е и научен съветник на правителството, каза, че е разумен ход да се позволи на хората „да намерят своето ниво на комфорт“.

„Необходимо е да толерираме различната готовност на хората за поемане на рискове“, каза той. „Ние имаме за основа цялата тази поведенческа наука, опитвайки се да насърчим спазване на правилата чрез усилване на страха и безпокойството. А всъщност е необходимо да сменим тактиката. Би трябвало да спрем да говорим за опасните ситуации и да започнем да говорим много повече за безопасните.“

Великобритания не е единствената, която има трудности с маските. През последните месеци Израел отново отвори предприятията, училищата и местата за провеждане на събития, като отмени почти всички ограничения, след като ваксинира около 85 процента от пълнолетното си население. Сега случаите отново се увеличават, а властите възобновиха изискването за носене на маски на закрито, след като страната се бори с варианта Делта.

В Съединените щати Центърът за контрол и превенция на болестите казва, че напълно ваксинираните хора не е необходимо да носят маска на повечето места, за разлика от Световната здравна организация, която съветва да се покрива лицето. Някои американски щати и градове се опитват да решат какво да правят, след като случаите отново нарастват.

В много страни в Източна Азия още преди пандемията беше обичайна практика хората да носят маска, когато са болни или когато има дни с високо замърсяване на въздуха. Тук няма особена съпротива срещу маските.

В Съединените щати обаче те се превърнаха в често политизиран въпрос – това намери израз по време на кандидат-президентската кампания през 2020 г. в разликата между често неносещия маска републиканец Доналд Тръмп и носещия маска демократ Джо Байдън.

В европейските страни няма толкова силно разделение, но проучване на Кралския колеж в Лондон и социологическата агенция „Ипсос МОРИ“ наскоро показа, че маските са разделителна линия в „културна война“, предизвиквайки разделение между хората във Великобритания подобно на Брекзит и движението „Животът на чернокожите има значение“.

Голямото мнозинство, подкрепящо маските и другите ограничения заради коронавируса, е склонно да смята малцинството, което им се противопоставя, за егоистично, лицемерно и тесногръдо. По-малък дял от противниците на ограничителните мерки казват същото за другата страна.

„Маската за лице е толкова малък предмет – едно малко парче плат, едно нискотехнологично средство. Тя обаче е натоварена с толкова голяма символична сила“, каза Дебра Лъптън, професор в Центъра за социални изследвания в здравеопазването към Университета на Нов Южен Уелс в Австралия и съавтор на книгата „Маската за лице във времената на Covid“.

Маската срещу Covid-19 „е предмет, който може да предложи известна степен на сигурност и защита в тази много, много хаотична, несигурна и постоянно променяща се рискова среда“, каза тя. „Мисля, че само поради тази причина тя има невероятна сила и значение.“

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.