Как Живков стана банкер. Кой пише в българската Уикипедия?

Фалшивите новини понякога тръгват от неволна грешка

Текстът в Уикипедия за Владимир Живков, който му приписва част от биографията на банкера Кюлев. Вероятно грешката ще бъде изтрита тия дни, но е възможно и да преседи с години напред. Зависи от популярността на темата.

Всъщност, в Уикипедия може да пише всеки. Без никаква регистрация. Само че написаното подлежи на проверка и поправка, което не винаги става бързо. И докато стане, Уикипедия разпространява фалшиви новини, понякога месеци и години наред.

Така се случи тия дни с новините за смъртта на Владимир Живков – синът на Тодор Живков. Той почина на 69 години и всички медии публикуваха кратка биографична справка. Тя е преписана (копи – пейст) от Уикипедия. В нея, след данните за образованието му и постовете, които е заемал преди 1989 г., народен представител, член на ЦК на БКП, шеф на фонд „Знаме на мира“ и др., следва и справка след 1989 година. В нея пише, че е бил:

Изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993 – 1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Един от основателите на банките „Турист банк“ (1989) и „Росексимбанк“ (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група „ДЗИ-Росексимбанк“. Един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001 – септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002 – 2003).

Това е биографията на банкера Емил Кюлев, не на сина на Тодор Живков Владимир. В Уикипедия могат да се прочетат същите биографични данни с повече подробности за банкера.

Медии, сред които Би Ти Ви, в. „Труд“ и мн. други преписват това менте, и мнозина го разнасят из Фейсбук.

Дори когато текстът в Уикипедия бъде поправен, копираната фалшива информация ще изниква от много други сайтове и ще се възпроизвежда години наред. Колкото повече се отдалечава във времето, толкова по-малко хора ще забележат, че е фалшива и ще я цитират безкритично.

Кратка проверка откъде тръгва тази фалшива информация показва, че Кюлев и Владимир Живков са родени на една и съща дата – 5 юни. И в някои сайтове преди няколко години (dir.bg, откъдето е преписан и другаде – виж тук), са пуснали текст за известни хора, родени на тази дата, но заглавието е за Живков. Кратката биографична справка за двамата е със слят текст, не се разбира къде свършва за Живков, къде започва за Кюлев.

Регистриран автор-редактор в Уикипедия е копирал от текста за Кюлев и го е пуснал там като биографична справка за Живков. Ей така, от желание да пише и да се доказва като автор на най-голямата масова енциклопедия. Оттам медиите тиражират ментето, което е изтривано, а после пак е пускано в статията за Владимир Живков в Уикипедия.

Текстът с грешната биография на Владимир Живков от Уикипедия в резюме е цитиран в новините на Би Ти Ви, и в много други медии и сайтове.

За разлика от българската Уикипедия, на английски текстовете в нея се следят от повече хора, има повече редактори и хора, които да откриват и коригират грешки.

В Българската Уикипедия са се регистрирали като автори-редактори около 100 хил. души. Но почти всички са пасивни. Реално активните са около 200 души – това са хората, правили поне по 5 редакции за месец. Общо към 3000 регистрирани автори-редактори са средно с по една редакции на месец. Те могат да се следят взаимно какви текстове пускат, но не могат да следят всичко и всякакви поправки и допълнения. На практика всеки, включително нерегистриран, може да пише и да прави поправки в Уикипедия.

В Уикипедия обаче има правила за писане. Когато се допълва текст, трябва да има посочен източник, откъдето е взето допълнението. Всеки цитат, текст, цяла статия, трябва да са взети от книга, сайт, справочник, енциклопедия. Да има източник на информацията, дори да не е благонадежден. И към този текст може да се добави друг, който да противоречи на първия, но и двата трябва да имат източник. В случая с Живков има източник, но там има недоглеждане на текста в източника, който е за банкера Кюлев, не е за Живков.

Напълно неверни твърдения, факти и др. без източник, могат да се премахват по определен ред и от всеки потребител, и от регистрираните автори-редактори, и от админите, които са на по-високо ниво. Когато някой пише в Уикипедия без регистрация, тогава като следа за автор остава само ай пи адресът. Дори нерегистриран автор-редактор може да премахне текст, но след това регистриран може да възстанови текста, защото нерегистрираните са най-ниско ниво участници в Уикипедия.

Този, който се регистрира, може да използва ник (псевдоним), което пак е форма на анонимност. Но регистрираният автор-редактор има повече права и може да получава съобщения и полезна информация от админите и от други редактори. Регистрираният автор-редактор може да получи статут на „патрул“ и на „автопатрул“ по преценка на по-старите регистрирани с повече опит. Това става след направени достатъчно голям брой текстове, редакции и допълнения в Уикипедия, и когато се убедят в твоята достоверност и спазване на правилата на Уикипедия. Има значение и дали твои редакции и текстове после са изтрити или поправяни. Т. нар. автопатрул пък получава известия и следи внесени текстове и поправки.

В българската Уикипедия в момента има 56 патрульори, и 257 автопатрульори. Текстове на автопатрульорите се ползват с по-голямо доверие, не минават през задължителна проверка като анонимните потребители. Но и техни грешки и текстове също могат да бъдат порвавяни.

При възникнал спор, може да се гласува между авторите-редактори и преобладаващо мнение да надделее в съдържанието на някоя статия в Уикипедия. Само че има хитреци, които си правят по няколко регистрации и гласуват все едно са много хора. Тези шашми се откриват при сигнал до админите и не завършват добре за хитреца.

В Уикипедия на английски исторически или научни статии са на много високо ниво, с изчерпателно посочване на източници, с многостранни и противоречиви факти за някоя личност или проблем. В българската Уикипедия има доста непълни, неточни и направо заблуждаващи текстове.

Много спорове стават за исторически статии. Например статия за спасяването на българските евреи в Уикипедия на английски е заличена и прехвърлена в статия за холокоста, защото регистрирани автори-редактори от чужбина са привели аргументи, че не всички евреи са спасени, 11 хил. от Македония и Беломорието са изпратени в Германия, а българските 50 хил. евреи са изпращани в трудови лагери из България, репресирани са и т. н.

По правило теми, които се следят от много хора и са по-популярни, имат по-точно и по-изчерпателно съдържание, а статии по теми, които интересуват малко хора, може задълго да съдържат грешки.

Големи караници има за общата ни история с Македония. В македонската Уикипедия пише едно, в българската – друго. В Уикипедия на английски редакторите не са запознати в дълбочина за българската и македонската история, текстовете са с по-малко подробности, защото това е регионален и български въпрос, но са и по-нормални.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.