65-годишен поиска да му направя татуировка на клепача

Снимка: Личен архив на Емил Сепаревски

„Българските татуисти са най-добрите на Балканите”, казва Емил Сепаревски, един от известните майстори на татуировката у нас. Сред тях има носители на международни награди, а най-талантливите са привлечени в чужбина за много пари. Въпреки това и в наши дни се случва хората да поверят изработката на татуировката си на случаен самозванец от квартала, а после до края на живота си да носят карикатурата, която се е получила. „За съжаление, в България още си битува този манталитет. Обажда ми се някой да ме пита дадена татуировка колко ще му струва и аз му казвам примерно: „100 лева“. Той започва да прави маркетинг проучване къде ще му вземат 20 лева. В квартала винаги има някой, който си е сглобил нещо като машинка от дискменче и с една струна от китара е готов да дълбае някакви работи, а после да ги оцветява с туш от книжарницата за без пари”.

Емил Сепаревски. Снимка: авторката

За да намалят мащабите на това явление и да популяризират добрите татуисти в България, Емил и съпругата му Драга всяка година организират Фестивал на татуировката в България с международно участие. Той се провежда в зала „Христо Ботев” и тази година ще е на 3 и 4 май. „На фестивала идват имена, за които може да си сигурен, че работят професионално, няма да се разболееш от нещо, ако се татуираш при тях и друг път едва ли ще имаш шанса някой да ти направи толкова добре точно това, което искаш. Защото няма какво да се лъжем – всеки е най-добър в дадена област, няма универсални хора”, казва Емил Сепаревски, но предупреждава хората да не очакват да им излезе без пари, защото хубавите неща струват скъпо. „Един от най-добрите татуисти в САЩ работи със записване за 2 години напред. Когато човек чака 2 години и плати 5 000 долара, няма да отиде и да каже: „Напиши ми ЦСКА“, а ще си направи нещо хубаво”.

Технология и видове татуировки

Татуировката се прави чрез вкарване на пигменти с игла в най-горния слой на кожата. Ако изображението е по-голямо, например цял „ръкав”, това отнема около 40-50 часа. Рисува се на части от по 2-3 часа и може да продължи месеци. „Кожата не издържа дълго време – подува се, започва да кърви и работата се спира. Не трябва да се стига до там човек да взима медикаменти, за да си направи по-бързо татуировката. Животът е пред него – може да стане и другата седмица, и следващия месец”, казва Емил Сепаревски. Когато кожата се изнерви, се оставя да се възстанови поне 10-ина дни.

Снимка и татуировка: Емил Сепаревски

Снимка и татуировка: Емил СепаревскиСнимка: Личен архив на Емил СепаревскиСнимка и татуировка: Емил СепаревскиСнимка: Личен архив на Емил СепаревскиСнимка: Личен архив на Емил СепаревскиСнимка: Личен архив на Емил СепаревскиСнимка и татуировка: Емил СепаревскиСнимка: Личен архив на Емил СепаревскиШоу с огньове от миналогодишния фестивал на татуировката. Снимка: личен архив на Емил Сепаревски

Изработването на по-малка татуировка не отнема много време и може да се направи в рамките на деня. Заздравяването зависи от способностите на всеки организъм, но за около 1 седмица раничките заздравяват, зачервяванията избледняват и постепенно започва да се слива с кожата.

Татуировките са 2 вида – временни и постоянни. При временните кожата не се пробива, а се прави само рисунка, но с по-трайна боя. Най-разпространените временни татуировки се правят с къна за боядисване на коса. Има и ваденки-татуировки, които издържат до следващото къпане. На места в Интернет се предлагат временни татуировки за по 2-3 месеца, но според Емил Сепаревски „това са аматьорски глупости. Ако се направи за 2-3 месеца, ще остане завинаги”.

„Рисуването е основата на добрата татуировка, но има и много други специфични умения, които трябва да усвоиш. Не рисуваш на плоска повърхност, машината вибрира, жертвата мърда, кожата се разтяга и не може да се трие”, обяснява Емил Сепаревски.
При него са идвали студенти от художествената академия да ги учи да татуират, но не е останал доволен от работата им. „Може и да са много добри на идеи, но като щрих рисуват мърляво, нацапано и ми изглежда грубо. Аз обичам да е фино и изпипано”, казва татуистът.
Емил се вдъхновява от всичко, което го заобикаля. Рисува неща, които са му направили впечатление или е снимал. Обикаля църкви, улици и различни градове по света, а после рисува онова, което е видял, върху телата на хората. „Това е изкуството – да се инспирираш от различни неща. Срещаш на улицата някоя красива жена, вдъхновява те, виждаш друго, вкарваш нещо от него в твоята работа и така се получават красиви неща”.

Какво трябва да знаем за татуировките?

Въпреки че хората си правят най-много татуировки през лятото, най-подходящо за татуиране е студеното време. Раната по-лесно се поддържа чиста, във въздуха няма толкова прах и микроби, а ателиетата имат по-малко работа.

Един от най-разпространените страхове, когато стане въпрос за постоянна татуировка, е че с остаряването и промените на тялото, тя се деформира и изглежда грозно. „Няма такова нещо, освен ако човекът не е 50 килограма, когато си я прави, а после стане 150. Нормалните промени в теглото и кожата не се отразяват на татуировката”, казва Емил Сепаревски. Това правило също си има изключения. Ако някоя жена си направи татуировка на корема, а после забременее, промяната в обема е голяма, коремът се разтяга, а после се събира и изображението се деформира. Ако по кожата се появят стрии, това също поврежда татуировката, така че се налага рисунката да се коригира.

Снимка и татуировка: Емил Сепаревски

Отстраняването на татуировки е много скъпа и сложна процедура, която се прави с лазер. Повечето татуисти не я практикуват, а предлагат заличаване на старата рисунка чрез покриването й с нова.
„Най-лесният вариант е да се направи нова татуировка с нещо по-черно отгоре. Едно момиче например имаше надпис около пъпчето и аз й направих отгоре едно черно слънце. Черното закрива всичко. Другият вариант е да се промени самата картинка, нещо да й добавим. Сега имам един клиент, който се е развел с жена си след дълъг брак, обаче си я е татуирал на гърдите и иска да я заличаваме. Казах му, че може да му я направя на някакъв вампир или чудовище. Той е доволен на каквото и да е, но да не е тя, явно сериозни драми са били”, казва Емил.

Най-болезненото място за татуировки е коремът. На всички други места усещането е еднакво неприятно, но болката е търпима. На някои места по тялото кожата е с неподходяща структура и татуировката не се вижда добре, така че професионалистите ги избягват. Това са кокалчетата на пръстите, лактите и коленете. Емил Сепаревски съветва хората да не си правят татуировки по лицето. Самият той отказва на мераклиите да си нарисуват лицата при него, но веднъж се съгласил да направи малка татуировка на клепача на 65-годишен мъж. „4 дни ме обсаждаше и ме убеждаваше. Каза, че иска да сложи ново начало на живота си, което ми се видя странно за човек на неговите години. Повечето хора живеят, остаряват и умират, без да направят нито една щуротия през живота си и неговата дързост ме впечатли”.

Хората, които са си правили татуировка, често се оплакват, че татуистът е бил несговорчив темерут. Това според Емил Сепаревски си има логично обяснение. „Татуирането изисква огромна концентрация и е много уморително. Когато някой клиент си доведе приятели, винаги ги гоня, защото аз работя, а те започват да щъкат насам-натам, отклонявам си погледа, заговарят ме. Първо се бавим и второ – това, което работя, не позволява да съм разсеян – не мога да изтрия, ако нещо сбъркам. Човекът понякога го боли, а аз трябва да се преборя с възможното негово трепване, да го предвидя, за да го избегна. Как мога в това време да гледам настрани, да разговарям и да мисля за трето нещо – не става”.

Изисквания за хигиената

Всяко студио за татуировки подлежи на санитарен контрол и се стреми да поддържа високо ниво на хигиена, защото от това му зависи бизнесът. Специалистите препоръчват да се избягват самозваните татуировчици, които работят в полеви условия, защото човек може да се зарази от много болести като СПИН, хепатит, екземи, брадавици. Когато човек влезе в студио за татуировки, трябва да обърне внимание дали навсякъде е чисто. Задължително трябва да се работи с еднократни игли, които се разпечатат пред клиента.

Модата в татуировките

Миналото лято чужденците по морето са си правели звездички и се очаква тази година и тук това да стане модерно. В момента жертвите на модата си татуират китайски йероглифи като на Дейвид Бекъм. „Много жени, които излизат по нощните заведения, решават в един момент, че трябва да си направят една плетеничка на кръста, че било много секси. То е секси, но ако има една жена с такава. Като видиш, че всички в чалга заведенията ходят с ниска талия, с изскочили бъбреци отстрани и с такава татуировки и си казваш: „Това не е интересно“.

Според Емил вкусът на човек по отношение на татуровките се променя с времето. Някога на него му се виждало много просташко да се татуираш в т.нар „old school“ стил – щом обичаш някого, да си направиш татуировка с пламтящо сърце и една лентичка с името му. „Сега супер ме радва и ми харесва, защото е просто, ефективно и удря право в целта. Иначе може да си направиш супер арт татуировка, да кажеш завоалирано нещата и никой да не ги разбере. Преди не ми харесваха азиатските и японските дизайни с разплисканите вълни и характерния рисунък. Сега много ми харесват. В Япония те си правят такива традиционни неща вече 300 години. Това е един стил, който е обработван много дълго време и вече е стигнал до пълно съвършенство”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.