Пред избори в Италия: от „Не на боклука“ до „Да на безплатните презервативи“
На парламентарните избори в Италия през април ще има за всекиго по нещо – от партията „Не на боклука“, до партиите „Не тръгвай срещу вълната“ и „Партия на доктор Чирило за екзистенциалните импотентни“. Почти 180 символа на политически партии и партийки, движения, листи, подлисти и безчет други групи бяха представени в Министерството на вътрешните работи преди крайния срок за регистрация в неделя. Сред обичайната гора от символи с щитове и кръстове, знамена, сърпове и чукове, гълъби, слънца, дървета и морета има няколко, които ни карат да повдигнем вежди повече от обикновено.
Такъв например е символът на партията „No Monezza“, получила името си от неаполитанския жаргонен израз за „не на боклука“, която попада в листата на Партията за права на животните в северната провинция Кампания. Напоследък провинцията беше в центъра на новините заради кризата с боклука в Неапол. Губернаторът й ще бъде изправен на съд през май.
Има също листа на „Свещената римска империя“, която описва себе си като „либерално-католическа“ организация. Символът й се кичи със снимката на нейната основателка Мирела Чече, която създала групата си преди 21 години.
Символът на „Партията на доктор Чирило за екзистенциалните импотентни “ – черни букви на чисто бял фон – не дава указания дали добрият доктор има предвид политическа или сексуална импотентност. Той е поставен под номер 132 в списъка. Доктор Чирило, изглежда, е многообещаващ в
смяната на политическата си принадлежност и скандализирането на обществото в процеса на непрекъснатата си еволюция. В предишни избори той беше начело на „Партията на добрите маниери“ и „Партията на безплатните презервативи“.
Сърпът и чукът може и да изчезват в Русия, но в Италия се появяват на поне осем символа. Партията с най-дълго име, която ги използва, е Италианската комунистическа марксистко-ленинска партия.
Почти 25 партии успяха да влязат в предишния парламент, в който малки групички отцепници често имаха непропорционално голямо влияние върху политиката на управляващата коалиция в страната.
Три партии, наследили сега несъществуващите християндемократи, имат символи с щит и кръст; пет крайнодесни партии използват трицветен пламък, който преди беше символ на неофашистите. На лице е истински цветарски магазин от рози, карамфили и бръшлян, украсяващи различни символи.
Тези, които чувстват, че Италия е в ужасно икономическо състояние и е затънала в социална стагнация, може би ще бъдат привлечени от партията „С.О.С. Италия“, която се съюзи с десноцентристите, водени от бившия премиер Силвио Берлускони.
Името на Бепе Грило, популярен комик и общественик, който насърчи италианците да кажат „майната им“ на традиционната политика, се появява на шест символа. На един от тях дори се настоява той, а не Берлускони или Велтрони, да бъде министър-председател.
Сред цялата шумотевица и припряност на големите партии, на малките партии, на сепаратистите в Сицилия и Сардиния, десните, левите и центристите, може би една партия ще се стори примамлива за мнозина. Нейният символ казва простичко: „Аз не гласувам“.
По БТА